вторник, 1 ноември 2011 г.

Страх

Имам ужасен страх от открити пространства.
Страхувам се обаче и от затворени.
Страх ме е от тълпите.
Страх ме е от самотата.
Много ме е страх от мишки, зъболекари, всякакви акари.
Страх ме е от Смъртта.
И от задгробния живот ме е страх /Надежда всяка тука оставете, беше казал някой, някъде, някога/.
Страхувам се от високото и вероятно никога няма да скоча с бънджи.
Страхувам се от СПИН, рак и назряващата постепенно нужда от троен байпас на миокарда, защото усещам туптенето вътре в мен на разсъмване.
Страх ме е, че мама ще умре преди мен.
Страхувам се обаче, че може аз самият да умра пръв.
Страх ме е, че тате ще ми се яви - насън или наяве, и пак ще вие от болка както ТОГАВА, когато го ядеше рака, а аз пак ще му повтарям фалшиво успокоително: "И това ще мине тате, и това ще мине..."
Страх ме е да не загубя любимата си.
Страх ме е и от зависимостта ми към нея.
Имам смътни подозрения, че ме разследва ДАНС.
Страх ме е от сънищата ми, особено когато не са кошмари.
Подозирам и че шефката ми е вдигнала мерника и скоро ще ми изстине мястото.
Страхувам се от безработицата, но ме е страх и че няма да се справя добре в работата.
Страх ме е от дълбокото, от тъмното и от остри предмети.
Ужасявам се от топла бира и студени погледи.
Страхувам се от стари филми на ужасите, от Шоуто на Слави, от бившата си тъща, от чалга културата, от мигранти и от малцинствата.
Безпокоя се от мюсюлманите, китайците и северокорейците.
Май ме е страх и от ядреното превъоръжаване.
Страм ме е от Путин, но и от Ердоган ме е страх.
Страх ме е да летя със самолет, да плавам с кораб, да пътувам с кола по оживена магистрала, да закъснявам от графика си във влак, както и да въртя педалите на байка насред натоварено кръстовище.
Страх ме е от мига, в който ще загубя окончателно сексуалната си енергия.
Страх ме е да давам кръв за изследвания.
Страхувам се от врачки, но и от лекари.
Страх ме е от епикризи, пункции на гръбначния стълб, хемодиализи, кръвопреливания, операции и химиотерапии.
Страх ме е, че синът ми ще стане педераст или наркоман.
СТРАХ ме е, че и двамата ми сина могат да загинат нелепо на тази крехка възраст /заклани, удушени, пребити, удавени, блъснати от кола, паднали от високо, инфектирани с отровна ваксина, заразени фатално/, а няма да го преживея
Страх ме е да не ми се пусне колежката.
Страхувам се обаче, че никой всъщност не ме харесва.
Страх ме е от всякакви змии и спешно търся из обявите в нета евтина мангуста.
Много ме е страх да правя ляв завой, обратен също.
Страх ме е от финансовата криза, от наема, ЕОН, ВиК, Глобул, МТЕЛ, кабелната и от банката, откъдето взех оня кредит.
Страх ме е да вземам заеми.
Страхувам се и че ще трябва да ги връщам.
Ужасно ме е страх да пазарувам в хипермаркет.
Страхувам се от призраци, от отворени гардероби и мръсни, бълхясали, изпосталели черни котки по пътя ми.
Страх ме е от правителството!!!
От ченгетата също ме е страх!!!
Страх ме е когато минавам през митница.
Страхувам се да гледам филмови продължения.
Страх ме е от покрайнините на града.
Страхувам се и от чешитите в центъра.
Страхувам се да си пусна радио “Веселина”.
Страх ме е от травестити.
Страхувам се от спринцовки.
Страх ме е да пръскам мухъл с белина.
Страх ме е за бъдещето на Сирия, Либия, Северния пояс и Калкута /този мръсен пренаселен град, пълен с крави и чужди, мургави хора, чийто език, религия и ритуали не разбирам/.
Всъщност и за бъдещето на България ме е страх.
Страх ме е да спя сам нощем.
Още повече ме е страх, че в същото време гаджето ми спи с друг.
Страх ме е за кръвното ми, за черния ми дроб, за податливия ми на язви и рак стомах, за холестерола, радикулита, плексита и простатита ми.
Страх ме е когато компютъра ми ме предупреждава за вирус.
Страх ме е от силна болка.
Страхувам се от найлоновите торбички в магазините /не се разграждат и за 100 години, мамка им!/..
Страх ме е да не надебелея или отслабна прекомерно.
Страхувам се за кучето си - сега е пале, а след 12-13 години ще умре и трябва да копая гроб на Южния плаж... при другите...
Страхувам се от котето си, защото може да има тения или глисти.
Страх ме е да ям тлъсто, суши, щкембе чорба, свинска пача, агнешки главички и пилешки трътки.
Страх ме е, че вдишвам прекалено много отровни газове.
Страхувам се да ползвам пощата на Yahoo.
Страх ме е от наводнения, земетресения, пожари и катаклизми в лични отношения.
Страх ме е от ток /някой да ми смени крушката, моля!/.
Страхувам се, че никой няма да прочете това, което пиша.
Страх ме е обаче и че прочетеното може да навреди някому на ментално ниво.
Казах ли вече, че ме е страх от Смъртта?
Всъщност – като се замисля – не се страхувам чак толкова много от нея.
Просто мъничко ме е страх да живея…

Камен Петров
Публикуване на коментар