понеделник, 22 май 2017 г.

Моят дом е моят... офис

Неизчерпателна апологотека на тема "Свободата да работиш свободно на свободна практика /и то без тавтология, ако може/"
Понеже пролетта най-сетне вече се развихри и понеже се задава варненското лято, днес - без да се усетя - нескромно се изстрелвам с едно доста неуважително перифразиране на старата английска максима и веднага искам да ви заявя, че моят дом е моят... офис.
Да - офис. Правилно сте чули.
/Любимата ми веднага ме поряза, че темата е стара като света. Майка ми нищо не разбра. Четиригодишният ми син се изкикоти непочтително. Аз обаче дълбокомъдрено отбелязах, че да работиш на свободна практика от дома е отдавнашна привилегия на хората със свободни професии по белия свят, а тук още е дива и нерегламентирана екзотика, да не говорим, че има множество браншове, при които това даже не е възможно... Тук любимата ме прекъсна и отново ме поряза, майка ми продължи да се пули неразбиращо, а синът ми даже не беше спрял да се кикоти/.
Както и да е.
Лятото се задава със страшна сила и аз внезапно си давам сметка, че не е нужно да планирам отпуски, пътувания, плажове, багажи, резервации и прочее тегоби на отрудения бачкер от вътрешността на страната, на който му се иска да полежи ден-два в края на седмицата на пясъка край Варвара, Дуранкулак или Анталия.
Не е нужно, защото:
1. Живея във Варна, в мансарда на 100 метра от Морска градина и плажа и не е нужно да тътря едно 500 километра морно тяло, за да се опъна с мента с мляко в ръка край морето и да зяпам мадами по монокини.
2. Моят дом може и да не е крепост, но по едно щастливо стечение на обстоятелствата наистина е мой офис. Аз съм freelancer Бога. Работата ми е да пиша, да чета, ДА МИСЛЯ и то като copywriter на свободна практика, а не като окован журналяга в гадна редакция нейде на майната си - с работно време, кух шефове, големи изисквания и малка заплата.
3. Сам съм си господар /стига да има кой да ме наеме и да ми плаща хонорарите/.
Да работиш от дома си е нож с две остриета, но си е сладка работа, честно.
Сладка е, разбира се, стига да се стегнеш, да се организираш и да разгърнеш правилно дейността си, така че в края на месеца да успяваш да си плащаш сметките, наема, издръжката, дълговете, кредитите, храната, пиячката, цигарите, бензина и каквото още там трябва да плаща човек.
Както и да го погледнеш, плюсовете са повече от минусите, чак да се чуди човек защо досега не се е сетил така да си нареди нещата, след като по света хората със свободни професии го правят от декади, че и някои изкарват пари от това /под "пари" разбирам пари, не жълти стотинки, нали/.
Не ми трябват много неща, за да заработи ефикасно, комерсиално и конкурентно моят нов дом-офис. В най-добрия случай са ми нужни само лаптоп, интернет и смартфон. В най-лошия /моя/ - два лаптопа, интернет, скенер, принтер и смартфон. Ама все е тая. Тези неща и без това си ги имам, нали.
Защо ми е яко да си работя от дома?
Първо и МНОООГО важно!
Край на шибаното работно време, на ставането махмурлия в тъмни зори, на връщането пребит от умора и без нерви по нощите, неочакваните омразни повиквания по никое време, командировки на майната си /неплатени естествено/, внезапни прекъсвания на отпуската и останалите гадости, неразривно свързани с бачкането от 9 до 5, 6 дни в седмицата, в неделя почивка, благодаря.
Вече сам си си шеф, сам си правиш графика на работа, сам си даваш задачите и сам си се пускаш в почивка.
Всичко е въпрос на планиране!
Можеш да бачкаш като луд 24 часа в денонощието, захапал цигара и смучеш черно кафе като смок.
Можеш да твориш като Хемингуей от зори докъм обяд, после да се излегнеш с питие край басейна.
Можеш да спиш денем и да работиш нощем или да спиш нощем и да работиш денем.
Можеш и да се трудиш неуморно по схемата 4-4-2 /четири часа сън, четири часа на плажа на по ментичка с авери, два часа работа, евентуално/.
Можеш дори да работиш по схемата на ония галфони-тарикати, дето наемат през ден черноработници за нощна работа на принципа "два работи, два почива", после им бият шута без да им плащат и наемат нови балъци.
Работиш както ти е удобно и както ти е приятно и плодотворно.
Важното е да си свършиш добре работата, клиентът да е доволен, парите да текат.
Край на лашкането по задръстените улици! 
Нямаш вече ежедневни транспортни разходи, за да се кандилкаш всеки ден до офиса и обратно, а понякога и няколко пъти на ден.
Край на грозната експлоатация на собствения ти автомобил от страна на ония мръсни капиталисти - собствениците на фирмата, които не ти плащат нито горивото, нито амортизацията, нито нищо.
Край на задръстванията, потенето и нервите в разбитите автобуси, скъпотията в такситата, трамбоването пеша.
Вече си караш колата, вземаш автобуса или таксито и си се разхождаш само когато си искаш. И не е по работа обикновено, повярвайте.
Едно към едно, две в едно, три в едно!
Факт е, че можеш да си свършиш работата и у дома едно към едно с работата, която иначе би свършил и в офиса. В повечето пъти дори я вършиш по-добре, по-бързо и ти е по-приятно. Освен това, работейки от къщи, вече имаш две в едно - едновременно се трудиш и разпускаш, коато трябва, нещо, което в офиса няма как да стане просто.
Три в едно е простият факт, че така работейки, ти не губиш ценни мигове като преди от съвместния живот с любимите хора, а можеш едновременно да си свършиш работата, да си винаги близо до семейството си, да помошнеш с това-онова у дома, дори да свършиш в паузите между задачките някоя и друга домакинска работа.
Бос, гоу хоум, блъди бастард!
За шефа си говоря, разбира се.
Всеки фрийлансър веднага ще си признае без бой, че огромната екстра да си работиш от дома, е пълната, категорична и окончателна липса на шеф, пряк началник, собственик, управител, мениджър, директор и прочее вредна гад, призвана по презумпция /вместо да върши нещо полезно и да си заслужи заплатата/, да ти диша във врата, да крещи нелепи заповеди, да се звери като дебил или като някакъв звяр, да ти праска наказание след наказание, да те претоварва с работа и да ти реже хонорарите, да изисква много и нищо да не ти дава, да слухти дали не лъхаш случайно на джин-тоник след продължителен обяд в средата на работното време.
Та с две думи и на правилен английски, който ми е като втори майчин език: "Бос, гоу хоум, блъди бастард! Сон ъф а бич, кис май ес!".
Това е положението.
ТУК АЗ СЪМ ШЕФЪТ!
Колективът, ах колективът!
Колективът е хубаво нещо, мои приятели и съседи, стига да става дума примерно за колективна жалба срещу ръководството до НОИ, за колективно пазаруване в интернет или за колективен секс, по-познат като групов такъв.
Иначе тази думичка ме кара да се изприщвам под мишниците, дотолкова ми води на мухъл, на комсомол и на неправененанищопрезработно време, обилно съпроводено от клюки, сплетни, доноси, натегачество, дребнав кариеризъм и прочее.
Работиш ли у дома, вече няма защо да слушаш еднообразните ежедневни тъпотии на колегите, да пиеш кафе с тях през почивките и бира - пак с тях - след работа, да злобеете заедно към издигащите се, да плюете шефа и да закачате колежките, да си ходите на гости и да ходите на банкети.
Няма и защо да се нервиш, че всичките ти колежки са тъпи, грозни или на възрастта на баба ти, нито да се нервиш ако са секси, похотливи и напористи и могат да те вкарат в беля като едното чудо, особено ако спят и с шефа.
Думи като "екип" и "тийм" разбира се са хубаво нещо, особено словосъчетанието "тийм билдинг", ама алоооо - нали има интернет вече и в България, на фронта на фрийланс реалиите няма нищо по просто от това екипът да е виртуален вместо казионен и да си работите пак екипно по даден проект /примерно графичен дизайнер, фотограф, копирайтър и ПР/, само че... дистанционно.
Не ми влизайте прекалено в личното пространство ако може.
Време да се работи и време да се яде!
Това по-горе малко ми навява смътни асоциации с Ремарк, но вероятно е от логореята, която - странно, за пръв път забелязвам, че напира от този текст, а аз по принцип пиша отдавна, много пиша, все дълги неща, не знам как и кога да спра, да, но това е една друга тема, както и да е, написах го вече.
Все пак да се върнем на казуса с работата и яденето.
"Рънътъ прай бурбътъ" е един хубав слоган по тази тема и не бива да се подценява по някакви чисто естетски, пуристки или модернистични презумпции.
Всички знаете как е положението с хапването в офиса. На крак, набързо, от лавката на ъгъла, скришом в коридора или изобщо не ядеш.
Работейки като фрийлансър от дома си, нямате вече този пробле. Вместо суха кифла, вакумиран сандвич с вкус на гофрирана ламарина или солети, вече може да избирате между 4-часов обяд с няколко питиета /ако конкретната работа за деня го позволява/ или неколкократно хапване начесто и по малко през целия /работен/ ден, като екстрата е, че можеш да си ръсиш колкото си искаш трохи навсякъде, даже по клавиатурата, никой копче няма да ти каже.
Няма ПО-ОБОРУДВАН и ПО-УДОБЕН офис от дома ти!
Което там отзад и да щат да си скъсат биг босовете, никой не може да ме убеди, че ще ми подсигури по-оборудван, по-удобен и по-креативен офис от дома ми.
Моят офис-дом е познат, комфортен, уютен, наблизо ми е до леглото, не плащам наем за него, съседите не са от конкурентни фирми, имам си дори запазено паркомясто, мазе, гараж, таванско помещение и килер на етажната площадка.
Когато работя у дома, не е нужно да се лишавам от малките есктри и удоволствия на живота, така както ми се налагаше докато бачках като идиот във фирмения офис.
Докато си работя на лаптопа, на една ръка разстояние си имам на разположение тераса с панорамен изглед към Варненския залив и там си правя оперативките, творческите брейнстормове със самия себе си, фас паузата, пиенето на кафе /или бира/, редовните 15-минутни почивки на всеки кръгъл час работа с компютъра, които доскорошния ми задръстен шеф категорично забраняваше.
Изпотя ли се, банята е отсреща, а има и вана.
Изпитам ли остра жизненотрептяща нужда - тоалетната е до банята.
В офиса си у дома си имам хладилник, микровълнова, кафе машина, стереоуредба, телевизор и - да! - легло, като на всичкото отгоре не се чувствам гузен, неефективен, кръшкащ или недеятелен, всеки път, щом се приближа до тях, както беше в гадния офис, пренаселен с шефове.
Докато си работя у дома, имам огромен избор от творчески локации и често си ги менкам. Мога да си ползвам с лаптопа цели 4 вида работни маси /плюс леглото и ваната/, не да деля с колегата бюрцето до кенефа в ъгъла в службата, докато шефчето ме дебне да сгафя иззад стъклото на кабинетчето си, тип аквариум, на два метра оттам.
Кеф ти да работиш на трапезарната маса, кеф ти на ниската масичка пред телевизора, кеф ти на ратановата на терасата, в крайна сметка имаш и бюро, на което все още се мъдри онзи олдскул настолен компютър, с който не искаш и не можеш да се разделиш, въпреки фрапантното наличие на два лаптопа, таблет, електронен четец и смартфон.
В края на краищата, най-важното е да се върши работа.
Или?

Камен Петров

P.S.
Всъщност, като се замисля, май за този разпилян текст ме провокира най-вече постът на Ivaylo Velinov в групата "Фрийлансъри /Свободни професии/ Freelancers/" във Facebook, който пък породи истинска фрийк лавина от споделени снимки от "работни" места на други фрийлансъри, а те на свой ред ми привнесоха едно такова петъчно-лятно-лежерно настроение и ето така станаха нещата. Благодаря.

Няма коментари: