четвъртък, 17 юли 2014 г.

Бургас, лятото, морето...

Рибарят и морето

„Колко години стои планината,
неподвластна на океана?“
                             Боб Дилън, „Отговорът с вятъра се носи“

Когато в зори в морето солено
Изляза със своята лодка
Презирам русалки, мъгли и безветрие
И сам съм, но не и самотен

Преборвам се с вятъра и поря вълните
Изплитам извечната мрежа
В която втъкавам потта и мечтите си
Греблата си и копнежа

Знам, ще изтегля голямата риба
И нека я ръфат акулите
Парче от хрилете на мене ми стига
И туй, че за нея сте чули

Реве буревестник, вещае с крилата си
Потопи, пришествия, хали
Но знам, че морето добро е в недрата си
С коприна рибарите гали

Желаеш ли страстно, копнееш ли истински
Ще хванеш и златната рибка
Напъваш ли здраво, изпъвайки жили
То тя и сама ще те викне

А вятърът мята пръски солени
Които запраща в очите ти
Сълзи ли са, пот ли е, дявол го вземе
Или е скръбта на вълните...


....

Полетът на буревестника

Когато изгризват багери дюните
Светът изсивява и плаче морето
Ветрецът гальовно дюните брули
И шепне мечти за безветрие

Нашепва за стари, безименни спомени
В които брега и морето
В прегръдка се срещат и бягат подгонени
От вятъра високо в небето

В бетонна прегръдка извива се плажът
Асфалт пясъчинките слива
В петно некрасиво, сиво и влажно
И плажа безлично убива

Оттатък морето плаче стогласно
С гласа на безименни риби
Със писък на чайка, с вълмо водорасли
Което брега не достига

Лети буревестникът, носен от вятъра
Крилете му светят в лазура
Морето се плиска така необятно
Че чак безпредел ти се струва

Лети буревестникът, помни когато
Морето и плаж се целуват
Когато царува вечното лято
И бризът морето сънува

Лети буревестникът, тихо облита
Простора и малките тайни
С които морето шепне и пита
Русалки и миди незнайни...