неделя, 29 септември 2013 г.

Изход или бягство от себе си

                                Да се опиташ да избягаш от смъртта е все едно да се опиташ да избягаш от себе си.
Невъзможно е, знам.
Въпреки това не преставам да опитвам.
Например, когато пътувам с автобус /колкото и рядко да ми се случва това/, винаги заставам до табелката, на която пише „Авариен изход”. До нея обикновено има и малко чукче, с което да разбиеш прозореца и да се измъкнеш навън в мига, в който проклетия автобус се запали, преобърне се или претърпи тежка катастрофа.
Положението е същото и ако пътувам с влак.
Ползвам ли самолет пък, всеки път трижди се проклинам, че още не съм открил начин как да се сдобия с портативен парашут, който да скрия под костюма си.
В лек автомобил никога не заключвам вратата си, за да мога при нужда бързо да я отворя и да избягам, и държа едната си ръка на закопчалката на колана – пак по същата причина.
Наложи ли ми се да плавам на кораб или лодка /само в краен случай/, винаги се опаковам в спасителна жилетка и гледам да поддържам добри отношения с капитана и моряците, защото така си подсигурявам първи място в спасителната лодка при потъване или друга подобна ексцесия.
Щом отида на кино, театър или опера, неизменно търся място на партера, а не на ложите или балкона, в близост до изхода. Ако има правостоящи места, вземам от тях. Все пак винаги при бедствие в залата най-добре е да имаш летящ, а не седящ старт.
Ако съм на гости някъде вечер, сядам близо до вратата – така при евентуален пожар мога бързо да изхвърча навън, а при земетресение – да се покрия под касата на вратата.
Изобщо, думичката „Изход” /EXIT/ ми е сред най-любимите, да не кажа най-любимата, независимо дали става дума за някое учреждение, МОЛ или институция, или за разгара на поредната ми романтична връзка, неусетно вървяща към своя край.
Въобще, сигурен съм, че смъртта дебне навсякъде и на всяка крачка и трябва да бъда бдителен, внимателен и нащрек, за да не ме изненада някой прекрасен ден – в черно, мълчалива, с косата – такава, каквато си я представям, а не такава, каквато реално си е. Иначе, сигурен съм, че смъртта е прозаична като живота. Някои я наричат рак, други инсулт, трети СПИН, сърдечен удар, катастрофа, изстрел, удавяне, какво ли не. Смъртта е многолика и злокобна, тя е коварно копеле и никога не знаеш под коя от формите си ще те изненада.
Стремя се да я държа встрани – с ваксини, природосъобразен начин на живот, здравословно хранене, умерено спортуване, избягване на случайни полови контакти, заострено внимание при шофиране и пресичането на улицата.
Въпреки това не съм много сигурен за себе си.
Страх ме е.
Затова и до днес където и да отида, първо търся емблематичния надпис „Изход” /EXIT/.
Знам обаче, че никога няма да успея да избягам от себе си и от собствените си фобии и страхове, така че малко вероятно е да избягам и от Нейно Величество Смъртта.
Дано само ми отпусне още някой и друг ден.
Защото ясно ми е, че в крайна сметка изходът от всичко е само един.
Обаче, скапан или не, животът е сладък като шоколад, както вероятно биха го изпели „Остава”...


Камен Петров