петък, 4 ноември 2011 г.

Старе Месте в Братислава е като при Хашек, ама не съвсем…

Тръгнеш ли нагоре по течението на голямата река Дунав от Русе към изворите и, подминеш ли Румъния, Сърбия, Хървтаска, Унгария – в един момент се оказваш в страната с едно най-често бърканите имена /и то не само от пословично неосведомените в областта на географията американци/ - Словакия. Поради ред геополитически причини, тази красива, неголяма по площ и население страна, образувана след разпада на бившата Чехословакия, все още често е бъркана със Словения или недай си боже със Славония. А причина за това няма, освен може би близката морфология на имената.
Столицата Братислава е една истинска малка перла на брега на река Дунав. Евтина дори за нашите стандарти /особено на фона на предходна Будапеща и на следващата по течението Виена/, фактически без престъпност и с малък, красив, добре запазен стар град, Братислава напълно те поглъща в ежедневието си, което – поне на пръв поглед, не е така натрапчиво доминирано от тълпите туристи като самите нас. Може би и това е причината българите да не изпитват остра нужда тук да се напъват да се разберат с местните на лошия си руски, английски, немски или френски. Опитайте на български! Почти със сигурност ще ви разберат. Преди да слезеш от кораба на брега, нормално е да запиташ с угрижен вид екипажа кое къде е, как да си набавиш карта, колко струват такситата, глобяват ли те ако пушиш на публично място. Всичко това се оказва излишно. МОЛ-ът е надясно от моста, под който е акостирал кораба, старините – наляво. Оказва се, че и тук, точно като в „Добрия войник Швейк” на Ярослав Хашек, на старата градска част и викат чисто и просто… Старе Месте – точно като в доскоро братска Прага. Освен това се пуши практически навсякъде, а карта и пари за такси просто не са нужни, защото градът е така малък и подреден, че има време за всичко, дори в излишък. Дори за няколко халби добре изстудена местна бира /които решавате да изпиете в неземната братиславско-рокаджийски-барокова-готическо-историческа атмосфера на кръчма на име „БарРок”, където персоналът и тоалетните са изцяло издържани в черно и 5 пъти в седмицата има музика на живо/. Бирата разбира се може да си я пиете по барчетата, кръчмичките и кафенетата по малките, тесни и живописни улички на стария град, където си пожелаете – дали в бар „Хемингуей”, дали в „Куба Либре” и на още 100 приятни местенце наоколо… тук най-доброто местно пиво е „Злати Бажант”. И за сравнение, ако в съседна Будапеща или Виена платите за две големи бири под тентата на кафене на тротоара 10-12 евро, тук това ви струва едва 3-4 евро. Дето се вика, хубав град, хубави хора!
Иначе пешеходната част на Стария град има /поне/ два площада — на единия се намира Операта, а другият — който е по-малък, е същинският центъра на град и там е старото кметство. „Портата на Михаил” е строена през 1300 година и е единствената останала от средновековието порта от укрепленията на Стария град, днес приютява изложба от оръжия от бурното минало на Братислава. На върхът на кулата на портата са поставени статуите на Св. Михаил и на дракон, като самата кула е построена в 1529 – 1534 година. В Старо Месте има още много какво да се види. Там е Замъкът Братислава (Bratislavský hrad) разположен  на изолиран скалист хълм, точно над река Дунав, откъдето се открива невероятна гледка към града, към Австрия и към Унгария.  Словашкият национален театър или Операта е най–старият словашки професионален театър, който днес се използва за – опера, балет и драма. Бароковата църква „Троица”, Катедралата „Св.Мартин”, Църквата на „Ордена на Св.Клара”, Църквата на „Ордена на Капуцините”, Старата сграда на кметството (едно от най–старите каменни здания в Братислава и най–старото кметство в Словакия, изградена през XV век в готически стил), Зоологическата градина на хълма Малки Карпати на 96 хектара площ с над 1000 екземпляра, 104-те хотела в града – това са все здания, места и истории, които създават атмосферата на този удивителен половин милионен град на брега на Дунав. Атмосферата там обаче не е само в това. Тя се крие и в многобройните местни кръчмички, в стотиците малки магазинчета за какво ли не /от храна и напитки, до сувенири/, в тесните улици на Стария град, в разноцветните фасади на сградите, в старинните яркочервени трамваи и автобуси, в нацвъканите артистично навсякъде в града цветя, градинки и фонтани, в многобройните закачливи бронзови статуи  и най-вече в хората тук – мили, отзивчиви, топли хора със славянски души, говорещи свободно на словашки, унгарски и немски, винаги готови да те снимат с любимата пред някой паметник, да те упътят и дори да те почерпят едно питие, като преди това разбира се ти препоръчат „най-добрата”… Братислава в общи линии дава представа за един спокоен, лежерен , добре уреден град, в който малките разстояния, местното гостоприемство и космополитизмът вървят ръка за ръка. Никой тук не бърза. Няма градска суматоха, час пик или тълпи по улиците. Дотолкова, доколкото – ако в един момент девойка на ъгъла ви продава кукли с национални носии или тукашни напитки и сладко, на следващия ще видите разположени една срещу друга футболни кръчми /с облечени във футболни екипи сервитьорки и огромни плазмени телевизори на тротоара/, а по-нататък поопърпан африканец, натоварен с кукли, тотеми и маски ще се опита да ви пробута стоката, за да се „прибера у нас Кения”. Освен африканска обаче, по улиците на Братислава лесно ще намерите и „българската среда”. Случайни минувачи, паметни плочи, спомени, ще ви припомнят, че тук има добър университет, в който се образоват много наши студенти, че тук е родена съпругата на княз Александър Батемберг – Йохана Лойзингер, живял е поетът Стефан Гечев, починал е футболистът Божин Ласков. Освен това Братислава е побратимен с Бургас и София…
Почти истинска машина на времето и пространството, нали?!
За това ни напомня и на връщане към кораба Новият мост, свързващ двете части на града над река Дунав. На върха на моста има ресторант “НЛО”, наречен къде на шега, къде на истина от местни и от туристи така, защото формата му е точно като на летяща чиния. От него се разкрива разкошна панорама към Братислава и околностите, почти като тази, която се открива пред погледа на туриста от древните зъбери на исполинския Братиславски храд, кацнал величествено на хълма отсреща. Минало и бъдеще си дават място в сърцето на Братислава и никой, който веднъж е минал по мостовете му, извървял е криволичещите улички на Старо Месте или е пил хладна словашка бира под сянката на някоя от църквите му, не може да остане безразличен към чара му. И да не поиска да се върне отново един ден там…





Камен Петров
Публикуване на коментар