Днес тръгнах с бронираната лимузина и охраната към морето, едва стигнах.
Моя авер, премиерчето, каза, че построил магистрали навсякъде.
Не е много вярно.
Още някъде след Правец пропаднахме в някаква яма на току що построен и ремонтиран участък, наложи се момчетата от НСО да наемат багер, алпинисти и кучета водачи, че да ни изтеглят.
На едната мадама в лимузината, която не ми е съпруга, балдъза, тъща, майка или баба, ама не е и Корнелия Нинова, и гръмна неочаквано силикона на 124-тия километър, наложи се да викаме д-р Енчев с хеликоптер, но как да е, продължихме с остатъка от харема от миски.
На половината път ми звънят, багерите погрешно разринали някакви дюни в Камчия, изравнили Иракли и бастисали Корал. Пак.
Викам - абе, сине майчин, аз защо ти плащам министерска заплата, насипи там някоя и друга нова дюна, засей изчезнали видове, закупени по интернет, подкупи един-двама кмета още, че да ми е мирна главата.
То аман и Черноморието, аман и сезона.
Сега разбирам, че дори било шумно там след 10 вечерта, как се живее така?
Не бяха къмпинги, не бяха палатки, не беше Васко Гюров. Вдигай там още няколко хотела, залей с бетон и ще мирясат. Баба им само на Корал и Иракли си е пекла непраните гащи и все на палатка по морето е ходила, баси.
Доган поне демонстрира присъствие на Росенец и ТЕЦ Варна, не ги пороби, не ги заграби, само присъства, мирна му е главата на човека, умен човек, евала. Моите само проблеми бе.
Друскам се в бронираната лимузина по магистралата на Боко и псувам, щото неравно, разбито, дупки - уискито ми се разлива, силиконките им се разместват циците, на мен ченето пет пъти ми падна и гела от косата ми отиде на кино.
Каква е тая държава бе, какво е това чудо?!
На море отивам, на почивка, цял курорт ми построиха апапите през ошфорките за има-няма месец - вчера беше някакво диво и девствено, днес е бетон, красота и джакузита, само Митю Пищова и Мишо Шамара ги няма, направо като риби ще ги поря като стигна, ако стигна.
Обаче само проблеми.
Некви майки протестират за некви деца.
Некви пешеходци протестират за некви катастрофи.
Некви ченгета протестират за некви заплати.
Некви медии, некупени още, протестират за некви апартаменти ли кво ли.
Скоро ще почнат за тока, учителските заплати, бездомните животни, правителството, плажовете и пенсиите да протестират.
Аман!
Трудно се живее в тази държава, ама не мога всеки ден да печеля от тотото и Националната лотария, че все някак да преживявам.
Затова си трая.
Уискито ми се разлива, цици се пръскат, шефа на охраната ми на предната седалка пак е с бъбречна криза, ама кво да правим. Това е положението.
Такава ни е държавата, такъв ни е животът, даже аз не мога да се оправя.
Справяме се някак си дори без минималната работна заплата.
Шефът на охраната по едно време, като му се пооправиха бъбреците от лашкането по магистралата на Бойко, вика - бе да не загубим и наесен изборите, както почти ги загубихме за Европата последния път, затова се тревожа, бате?
Викам - споко, бе бияч, да не ти е Костинброд това, взети са те, тия избори, нямаш грижи, дреми там.
Оня ден даже питах една братушка, и той от нашите, газпром, мазпром, не го знам на него пък ква точно му е далаверата - защо така, бе друзя?
И той вика - вот тебе!
И показва едно нещо с пръсти, дето даже на малкия си син съм му забранил да го показва, ма мисля, прав е човекът, руснак е той, древен народ, мъдър, всичко знаят тези братушки.
Макар, че аз не съм от тях, како Сийке...
