четвъртък, 30 ноември 2017 г.

Дъждовно-мухлясало някак

Навън заваля
и пръсти от мухъл
протегнаха
пак
пипала по стената
във жлъчно-зелено
и лилаво-синьо
във розов брокат
и съсиреци лигави
а вън си вали
и капките стичат се
вали трети ден
и доволен е мухълът
расте
не старее
и вае във плесени
десени неземни
блатисти шедьоври
и образи бледи
и кървави пръски
стенописи нетленни
мухлясва
душата ти
стената мухлясва
вали по прозореца
стената просмуква
импулс за живот
мечти за любови
прогнили желания
забравени спомени
и всичко е в мухъл
пропито от плесен
непетите песни
бръмчат покрай ъгъла
уви - в какафония
уви - капковидно
попиват в мазилката
подобно на ноти
изгнили от времето
в глухи уши
в очи ослепени
и пръсти съсухрени
които водата
/и мухъла/
галят...