сряда, 2 януари 2013 г.

Постмортален поетичен структурен анализ


Surprise! You're dead!
Ha-ha! Open your eyes!
                          Faith no more

Изненада - ти си мъртъв!
Интересното обаче е, че това рядко е изненада за бъдещата воняща червейопривличаща мърша, пардон - за теб, скъпи мой читателю.
Обикновено симптомите на идващата смърт са продължителни, болезнени и унизителни - и за теб и за околните, на които вече им е писнало от идиотската ти агония и им се ходи на ресторант.
Питайте тате, Бог да го прости /рак/, баба /рак/, дядо /рак/, средновековните вещици, загиналите през Световните войни, Фреди Меркюри, Ал Капоне и Лейди Даяна.
Но защо тогава легендарните /макар и явно не безсмъртни Faith no more/ пеят буквално "Surprise! You're dead!"?!
Ако се вгледаме критически в теста на това музикално-поетично произведение, то е накарало дори самия Джеймс Хетфилд от Metallica да носи тениски с името на Faith no more. То носи и удивителни по своята длъжностна характеристика според НСИ директни препратки към "Матрицата" на братя Уашовски, към "Жив е той, жив е" на оня бившия поет и революционер на и без това отдавна покойната Венета, както и пословичната фраза от екшъните допреди 80-те от руски произход, когато още нямаше Арни, Брус Уилис, Ван Дам, за Джони Деп да не говорим, а именно - "За Родину, за Сталину"… /Или с две думи на български - "След първите 200 грама водка не замезвам…" и след това храчка в мутрата на гада-фашист…
Но както и да е.
Вие сте мъртъв.
Изненадата /поне според Faith no more/ е пълна, а някои това го видяха това дори на живо на плажа в Бургас преди три години.
Все пак, пичовете пеят нещо като "Изненада! Ти си мъртъв! Ха-ха! Отвори си очите!", което също води по чисто етимологични, атавистични, психосоматични, леко артериални и дори /светотатство!/ антагонистични причини до онзи неувяхващ, макар и доста позастарял кинохит "Матрицата". Факт е, че много от вас, скъпи читатели, са мъртви.
Отдавна.
Някои дори са мъртво родени.
Интересното е, че почти никой не го знае.
Лазим си насам-натам, съвъкупляваме се от дъжд на вятър, понякога мечтаем, понякога имаме махмурлук, вършим някаква работа за някакви пари, страдаме, обичаме, образоваме се, квалифицираме се, оперираме си апандисита и хемороидите, деградираме, раково се скапваме, умираме…. После, нали, друг се ражда и прочее, и прочее, блаблабла - както се казваше там в една стара песен, изографисана на някакъв стълб в Разградско…
Нали чухте за оня пич от Радомирско, дето си самооткъснал главата с пиратка или водородна бомба или не знам каква друга простотия по случай ЧНГ?
Това не е изненадало никой друг, освен него самият.
А за Хю Хефнър, дето се ожени по празниците за нещо, силно наподобяващо внучката му, ако имаше такава, разбира се?
Бъдещият инфаркт е ясен /помнете Вазов, деца!/, обаче - изненада - ти си мъртъв? Друг път!
Затова и онези пичове пеят в песента си неща като "Виждаме света, какъвто той трябва да бъде използван, когато сте били в него. Когато сте били живи и когато сте били в любовта… Това не е свършило още… Изненада! Ти си мъртъв! И познайте какво? Това никога не свършва... Болка, мъки и изтезания, ругатни, гадене, страдание, перверзии, бедствия… А вие не можете да избягате…".
Изненадващо, нали?!
Аз лично не съм много изненадан.
Живеем си в Матрицата, правим се на живи, приличаме на статисти в "Трилър" на Майкъл Джексън, пък дори не ни плащат добре за това.
Честита Нова Година!
И - както са казали вечните Iron Maiden - весел Life after death!
May be, де…

Камен Петров

P.S. Като се вземе предвид творческо-менталният и донейде дълбоко изпълненият с автодеконструктивна деменция акт на групи като Metallica с техните "Kill'em all" и "Creeping death" или Motorhead с "Kill by death", розовите творби на нашата поп-чалга-рок действителност като "Дим да ме няма", "Стар козел млада върба лющеше" или "Само да те гепна, дънките шти цепна", просто излизат от рамките на този анализ, така че каквото и да значи това, моля ви колеги, спрете ми хорариума и ме изхвърлете най-сетне от университета!!!




Позакъсняло писмо до Дядо Коледа… или Дядо Мраз…


Мили Дядо Коледа… тоест Дядо Мраз… Прости ми - малък съм още и все се обърквам, ама и без това гледам, че и мама и тате, и останалите човеци наоколо и те са объркани… Нали трябва да ти напиша писмо, за да получа подаръци? Затова пиша, иначе ме мързи, пък и на ръка е доста по-тъпо, отколкото на лаптопа, на айпода или айфона, но това са едни други кахъри, както казвала навремето баба ми Цана, докато била още жива… Та ето - пиша. Пиша ти, защото съм още малък, а съм заченат, израснал и "празнуващ" в условията на икономическа криза /тате/. Пиша ти, защото всички ме обичат повече от живота си и искат най-доброто за мен, а няма как да го получа /мама/.
Моля те, Дядо Коледа… или Дядо Мраз… за много неща те моля. Няма да те занимавам за референдума, парламентарните или местните избори, защото наистина съм малък и поне още 17-18 години тези дивотии няма да ме занимават, така както занимават мнозина и то не е ясно защо. Аз ти пиша, защото мама си стои покрай мен в къщи и получава някакви идиотски стотинки за това, че гледа още едно дете на тази "отмираща бананова република" и "мизерстващ гласоподавател" /тате/; Пиша ти, мили дядо, защото тате пък работи като вол седем дни в седмицата и 365 дни в годината /ако не е високосна/ за нещо, което мама нарича "социални помощи", а с тях дори не можело да си платим наема, тока, водата, кабелната, телефона и кредитите, за ядене да не говорим. Пиша ти, защото баба си отиде в болницата заради неуредиците в здравно-осигурителната система, а дядо последва баба, тъй като пенсията не му достигна след 50 години трудов стаж да се погрижи за здравето си. Дядо Коледа /или Дядо Мраз/, сестричето ми има проблеми с нещо, наречено "рак" или "скарида" заради стреса или лошия живот, тъй че е на хемодиализа и и пада косицата. Мама и тате опитаха да съберат парички за лечението й /тя е малка, русокоса, синеока, казва се Кая, няма още две годинки/, ама как се събират 120 000 от тези неща, дето им викат "евро"? Опитаха и с СМС-и, но тях ги пускали по риалити предаванията по телевизията, не за болни деца. Пиша ти и за кученцето ни, което - казват отишло на едно по-добро място, след като един лош и пиян чичко шофьор го блъснало, а после дало 10 кинта на чичкото полицай да не го накаже за това. Пък и да не забравяме топящия се Северен полюс, умиращите гори на Амазонка, западналите Видин и Лудогорие, дупката в озоновия слой, китайските стоки-менте и чалгата…
Малък съм още и нищо от това, което ти написах, не разбирам, но ти нали си чуден герой, ти ще оправиш нещата, нали, Дядо Коледа… или Дядо Мраз…
Защото все пак са празници и идва нова година с нови надежди и нови мечти.
Пък ако може - донеси ми и някакво подаръче.
Дори мъничко…

Записа Камен Петров