сряда, 12 декември 2012 г.

Новата реклама: "В заведението се пуши!"


Направиха ни на маймуни за пореден път, няма какво да се лъжем. Този път за разнообразие и пушачите, и непушачите, и хотелиерите, и ресторантьорите. Патакламите със забраната на тютюнопушенето на обществени места станаха като "тука има - тука нема". Вменявайки на ресторантьорския бранш тоталната забрана на тютюнопушенето /за да сме станели като "повечето държави на Стария континент и Австралия"/, политиците за пореден път неумело се опитват да оближат сервилно подметките на Европа, а може би и да обслужат отново нечии корпоративни "сиви" интереси. Че това ще доведе до мъчителна смърт на огромна част на малкия и среден бизнес - на кой му пека! Пита се обаче само - чия е далаверата от тази дивотия. Заради нея на 15 декември от хотелиерския и ресторантьорски бранш организират гражданско неподчинение и се заканват самоволно да сложат пепелниците по масите, където им е мястото - напук на Евросъюз /от който е доста съмнително дали де факто сме, макар както е тръгнало, може скоро да ни заставят отново да маршируваме и да скандираме, само че този път "ЕС-БГ! ЕС-БГ! ЕС-БГ!/, напук на глоби, ченгета, инспектори и доносници, маскирани като "тайни клиенти", които слухтят на доброволни начала по барове, ресторанти, механи и кафенета за тютюнев дим, недай си Боже…
Така както е тръгнало, уважаеми дами и господа народни избраници и прочее политически и управленски елит, май може скоро да бъдат въведени и  басейни за пикаещи и непикаещи, концлагери за домашни любимци, автобуси, влакове, училища и детски градини за пролетариат и баровци, за българи и роми, за мъже и жени, за работоспособни и пенсионери и т.н. и т.н.
Защо не?! Кой ще им попречи?
Гражданско общество очевадно в този град и тази държава просто няма, смазано е.
Обществото "противодейства" на поредното погазване на правата на гражданите, "пушейки"… електронни цигари, които струват майка си и баща си и далеч не са така безопасни, както ги рекламират търговците или просто като си седят у дома, пушат, жулят люта ракия пред телевизора по време на парламентарния контрол или поредното "новинарско" рязане на ленти, и проклинат, дето се вика, цяла Вселена, или поне парламентарната и правителствена такава.
А новата реклама по русенските заведения вече е под слоугана "В заведението се пуши!".
Като че ли това не би трябвало да се подразбира от само себе си, особено в контекста на народопсихологията, историята и традициите на българина и българската кръчма.
Защото - къде, мамка му, иначе да пуши човек? На бензиноколонката ли или в родилното?!
Абе, живот ли бе да го опишеш…

Камен Петров

П.П. А на 15 декември вземете с вас любимия човек, отидете в любимата си кръчма, хапнете, пийнете и… запалете по една цигара. Какво е една тъпа глоба пред това да ви правят на идиоти всеки божи ден?!

понеделник, 10 декември 2012 г.

С поглед в земята


Вторачили сме се в краката си, ходейки по улиците и отдавна вече не вдигаме очи да огледаме красивите жени, фасади, коли, панорами. Погледът ни е забит в земята днес и е сляп за света, който прелита край нас. Гледаме в земята, а не гордо напред и нагоре. А питаме ли се защо? Въпросът е само един и е прост, отговорите обаче са много и не водят доникъде, защото - тръгнем ли към тях, те образуват един безкраен лабиринт на днешния Минотавър, от който никой от нас не вижда изход.
И тъй, шляпаме по калните улици на днешния български град в навечерието на 2013 година, а погледът ни е забит в земята. Защо, драги приятели и съседи, защо?!
Ами защото първо пазим си старите евтини обувки да не се доразпаднат в дупките и начупените плочки по улиците, площадите и тротоарите, а пари за нови /макар и все така евтини/ просто няма.
Гледаме си в краката, защото ни е страх да не ни падне на лицето и в очите мазилка от рушащите се сгради - паметници на архитектурата или - недей си Боже - тухла или керемида от пропадащите покриви на неподдържаните къщи и учреждения в града ни.
Не зяпаме наоколо, за да не срещнем гладните погледи на поредната озверяла глутница бездомни кучета или пък  кръвясалите очи на доберман или питбул, поведени на разходка без каишка и намордник, опасни.
Не вдигаме очи, защото се притесняваме да погледнем в лицето армията от безработни, от бездомници и от просещи инвалиди, защото мнозина от тях ужасяващо много ни напомнят за собствените ни баба или дядо приживе, оставени на самотек и доизживяване благодарение на "социалната" политика на правителството, както и за евентуалната участ, очакваща децата ни в това несигурно време разделно, пак благодарение на същата тази "социална" политика.
Забили сме поглед надолу, защото просто днес няма какво да се гледа, без да ти се насълзят очите от срам, яд и безсилие - архитектурните паметници се рушат и стават все по-опасни и грозни, хубавите коли ги карат само престъпници, корумпирани политици и съмнителни "бизнесмени", жените или са огрухани от работа, нямане и гледане на деца, или са силиконови кандидат-плеймейтки без грам мозък в главата, рентгенови очи за сканиране на мъжки портфейли и кубици силикон в деколтето.
Гледаме в земята, защото до болка ни е срам, че пак нямаме пукнат лев в джоба, когато се приберем у дома при семейството си след поредния изморителен работен ден, който не носи удоволетворение, нито доходи.
В крайна сметка - признаваме ли си го или не - ходим със забит в земята поглед, защото тайно дори от себе си търсим с плаха надежда някоя паднала на земята стотинка или - дай Боже! - левче, но… вече на никой не му падат пари от джобовете, никой не ръси стотинки, камо ли пък левчета, по простата причина, че никой отдавна ги няма…

Камен Петров

неделя, 9 декември 2012 г.

За Бога, майки, не раждайте гласоподаватели!


Не е новина, че т.нар. "народни" избраници за пореден път подложиха на съзнателен геноцид българските майки с решението си месечните помощи за едно българско дете да останат в размер на смешните, унизителни, нечовешки 35 лева, прегазвайки плахите напъни на опозицията за увеличение на тази… хм… как да го наречен… милостиня. Не е новина, че парламентът накара да се замислят всички млади жени дали не е опасно да заченат рожба от любимия и да родят, след като реши еднократната помощ при бременност да е 150 лева, при раждане на едно дете - 250 лева, за второ /има ли още такива луди като майка ми?!/ - 600 лева, а за трето и всяко следващо дете - по 200 лева.
Това на снимката са майки и баби, а останалото - деца. Алооо!!!

Новината е, че с 35 лева, драги мои /наши/ "народни" избраници, не можеш да отгледаш не дете, а дори и коте. За 35 кризисни и ниско конвертируеми български левчета човек може да вземе почти 2 пакета памперси /от евтините/. Или 1 бебешко одеалце. Или 3 опаковки лекарство против колики. Или 2 кутии бебешко адаптирано мляко. Или 15-ина бебешки пюренца, течна пудра, антибактериален гел, шампоан, крем за подсичане, мляко или олио за тяло /едно от тях, не всичките!/. За облекло и обувчици, легълца, проходилки, бебешки колички, шезлонги, столчета за хранене, столчета за кола, кошчета, кошарки, лекарства и прегледи, играчки, дрънкалки, обучителни игри, биберони и шишета, уреди за изваряването им и везни за теглото, бебефони и други подобни "екстри", уважаеми дами и господа "народни" представители, просто не си струва дори да говорим. Помните ли? Вероятно и вие в един етап от развитието си сте били бебета и деца, вероятно мнозина от вас имат синове и дъщери, внуци и внучки…

А това са моите синове - Давид и Камен Младши. Родени са все в кризисни времена - Додо през 2001 година, Камо през 2012 година...

Точно затова или напук на това, може би все пак дългосрочната ви памет, както и дългосрочната ви визия за развитието на тази страна, са доста слаби. Дори неколкократните протести на българските майки не помагат за лечението им.
Може обаче да ви помогне една бегла статистическа справка.
Благодарение на "далновидно" управление и силно "социална" политика в последните 23 години, страната ни отдавна вече е шампион по отрицателен прираст и застаряване на населението /нищо че пенсионерите в последните години масово измират заради смешните си пенсии/. Днес България е с най-голям отрицателен прираст на населението (-0,7 %) в света според доклад на Фонда на ООН, докато средното увеличение на раждаемостта по белия свят е 1,1 на сто сочат данните на националната статистика. Миналата година стана ясно, че населението ни се е стопило до фрапиращите 7 364 570 души при 7 932 984 души през 2001 година. От 23 години насам тук се развива зловеща икономическа емиграция, включваща значителна част от висшистите и младите хора на страната, а тази тенденция продължава и днес. За 2011 година външното ни министерство оценява броя на българските граждани, живеещи в чужбина, на над 2 милиона. Питате ли се защо ли тези хора са там, а не в родината си и защо българските майки раждат вече Дейвид, а не Давид, Майкъл, а не Михаил, Жорж, а не Георги?! Ако не се питате защо младите българки раждат все по-трудно и са все по-притиснати в ъгъла, да вземете да си сложите по една табелка като тези, които все пак и все още са в колите на всички нас - нормалните бащи и майки със смелостта да отгледат дете в тази държава: "Бебе на борда!". Може пък нещо все пак да ви прищрака…
Седя, пиша този текст, и се чудя, къде го днес оня някогашен министър-председател, за да възкликне сърцераздирателно по своя си умилително-безпомощен тертип, перифразирайки самия себе си" За Бога, майки, не раждайте… особено гласоподаватели!"…

Камен Петров
П.П. А това е моята любима - красива, обичана и обичаща, бременна, търсеща брод по разбитите "европейски" русенски улици... Дали обаче скоро някоя млада жена ще посмее да забременее и да роди дете в тази държава, при това управление, при този геноцид?! Отговорите може да изпратите от трибуната на Народното събрание, където - казват - съединението правело силата...