събота, 22 октомври 2016 г.

Банално

На Юли, приятелю
Хей,
Стани и си тръгни
и остави
сълзи след себе си
Предади се и умри -
вече създаде
достатъчно белези
Хей,
Вземи се и поспри
почини си
след толкова тичане
Има толкова много тъги
без които
си можел
да минеш...

четвъртък, 20 октомври 2016 г.

Скрити белези

На Све – моя персонален скрит белег

- Кой ти причини това?
Докоснах белега и, точно до нежната ключица.
Голото и тяло блестеше, окъпано в собствена светлина. Беше ужасно красива и дори не го осъзнаваше. Освен това беше и ужасно наранима и това я правеше още по-красива.
- Познаваме се едва от днес и искаш да знаеш всичко?- подсмихна се - Обикновено сами си причиняваме най-големите белези.
- Да. Така е. И да. Всичко. Имаш ли и други?
- Какво други?
- Други белези например. И не говоря само за тези стари и вече заздравели места по тялото. Слушала ли си Scar Tissue на Red Hot Chilli Peppers? Там се говори за скритите белези.
- Не само. Там се говори за белезите отвътре. Нали знаеш - "Само с птиците ще споделя този самотен изглед". И така нататък.
- Повече ли са при теб от белезите по тялото ти?
- Сам трябва да го откриеш.
Погалих крака и, там долу, на прасеца, където беше изрисуван някакъв ужасен тритон, змей или бог знае какво.
- Тази отвратителна татаировка какъв белег е - отвътре или просто грозотия на крака ти?
- Досети се сам... Това са вътрешни белези... Грешна стъпка с грешен човек, след който ми е останало нещо грозно на кожата...
Този път тя ме погали. Имам огромен белег на бедрото, спомен от несбъдналото ми се минало на футболист.
Погледна ме въпросително, устните и полуотворени, зелените и очи питащи.
- Просто инцидент. Това не е от ОНЕЗИ белези. Просто се опитах да плувам отвъд слънцето.
Погледна ме неразбиращо. Но продължи да ме гали. Това ме окуражи.
Целунах голямата и красива уста, на която имаше миниатюрен белег, за който вече знаех точно след кой скандал с бившия и беше причинен.
Тя потърси също следи по потната ми кожа.
Разроших любимата и коса, точно там, над ухото, където косата беше оредяла заради белега отдолу - само тя си знаеше откъде е пък точно той.
Всъщност бенките по кожата и бяха повече от белезите, а обичах да милвам и да броя тези бенки, макар че дори и до днес не знаех точния им брой.
- Нали си говорим все още за Red Hot Chilli Peppers и за скритите белези.- казах, защото така много я обичах - Твоите са точно такива. А и моите. Това по кожата заздравява и можем отново да се милваме, но отвътре остава болката и тя преди да се обичаме вечно... Като онзи делфин от песента, който говори в симфонии и плува отвъд слънцето. Ако един ден имаме син, искам и той да плува там. А единственият белег, който му остане, да е от любов...
Тогава тя ме прегърна целия, с всичките ми белези - и отвън и отвътре, погали ме навсякъде, целуна всичко, изцели неизцелимото и докосна невъзможното и Вселената отново дойде на мястото си...
Страхувам се обаче, че после аз и оставих поредния белег.
От тези, скритите. Отвътре.
А те никога не заздравяват.
Колкото и да ги галиш.

Камен Петров