събота, 20 август 2016 г.

Спрях да дишам

Спрях да дишам
въздуха на лъжците -
всяка лъжа задушава
мечтите ми
Спрях да дишам
въздуха на политиците -
техният въздух
е въздух под налягане
Спрях да дишам
въздуха на мутрафоните -
те дишат спомени
амфети и мускули
Спрях да дишам
въздуха на връстниците си
с болежките, остаряването
и тъпите им спомени
Спрях да дишам
въздуха на бившите си -
лъжите, обещанията
целулита и умората
Спрях да дишам
въздуха на другите -
те дишат друг въздух,
той е чист
Въздухът на другите
е стерилен и не мирише
той е като атропин
и като атомна бомба над Хирошима
едновременно
Затова и спрях да дишам
Не дишам
Въздухът на другите
Вони...
А няма анестезия
Затова
Просто спираш дишането

Магистрала към ада блус

чернобяла върволица
от коли и коли
покрай теб се изнизват
ти с тях бавно пълзиш
светофар заслепява
пешеходец крещи
първо вдясно, после - вляво
ти отново пълзиш
градски график те хваща
във ръце от коли
даваш газ и спирачка
и отново пълзиш
катастрофа и смърт
и линейка пищи
покрай тебе се плъзва
ти отново пълзиш
пак задръстване стигаш
и безмълвно крещиш
бързо нервните вдигаш
щото бавно пълзиш
трафик градски те дави
в блато градски коли
първо мръсна газ даваш
после бавно пълзиш
и пълзиш
                и пълзиш
                                и пълзиш
и към ада в колата си спиш
зад волана търси магистрала
по която душата ти цяла
ще лети без задръстени вени
и без улици с устия спрени
без червено, зелено и жълто
без спирачки, бензина ти гълтащи
без ченгета и курвите евтини
без песньовките
по радио пеени
без спирачки, нито лимити
без радарите
в храстите скрити
        магистрала към ада търси
                                      после следвай я
                                                         
или пък спри