неделя, 17 февруари 2019 г.

Тортила Флет: май 2010 - февруари 2019

Когато дойде при нас преди 8 години, нашият ретривър Флет беше една пухкава златиста топка от любов, любопитство и неутолим апетит.
Когато ни напусна на 5 февруари, приличаше на парцал за миене на под, а беше гордо куче, красиво и силно...
Помежду всичко това Флет беше верен приятел, пръв другар в игрите, умен, възпитан и любвеобвилен пълноправен партньор в семейството. Никога не се превърна просто в домашен любимец, а беше пълноценен член на семейството докрая.
Когато се роди в котило с още 10-ина кученцета в Русе - точно като мен и сина ми Младши, все още никой не знаеше момче или момиче е, затова го кръстихме Тортила Флет, за всеки случай. Е, Флет се оказа.
Въпреки това завърши дните си разнасян като чувал с картофи от ветеринар на ветеринар, от кабинет на кабинет, от клиника на клиника. Изтърпя всичко стоически, дори с усмивка, не трепна при вземане на кръв, биопсии или рентгенови снимки, макар накрая дори да не можеше сам да се качи и слезе от колата и да трябваше да го гушкаме и да го носим на ръце като бебе, а тежеше повече от 30 кила.
Флет завърши дните си на одеалцето в коридора на един апартамент във Варна. Сам, в тъмното, заврял нос във входната врата, скимтящ... макар и заобиколен от семейството си...
В цел в живота ни се беше превърнал стремежа да внимаваме да не го настъпем и всеки го заобикаляше и прескачаше, а той само леко помръдваше с опашка на всеки.
После Флет си отиде.
Вече не лежи в тъмния коридор, а почива на слънчев хълм на Франга дере над Варна, с изглед към града и морето, в сянката на борова горичка, обсипан с шишарки.
Въпреки това и сега се улавям, че когато нощем тръгна в тъмното към банята, вдигам високо крака в коридора и се опитвам да прескоча и да не настъпя своя приятел, който всъщност вече го няма.
И сега понякога неволно поглеждам към пода пред входната врата, но там няма никой, дори килимчето, което в крайна сметка изигра ролята и на погребален саван.
И сега в тъмните предутринни часове като че чувам тихо проскимтяване откъм пустия коридор или потупването на уморени лапи както когато в последните си дни едва стигаше до купичката с вода. Пълзешком.
Не знам полудявам ли или Флет наистина е все още някъде там и призивно скимти за обич в тъмнината на нощта.
Както казват, в дългата тъмна нощ в душата, когато сякаш е винаги 3 часа сутринта...

Обичаме те, Флет!
Липсваш ни, приятелю!
Винаги...