неделя, 19 май 2013 г.

Право на глас…


 Измина седмица от злощастните и злополучни предсрочни парламентарни избори. Някои спечелиха, някои загубиха, президентът вече определи и дата за свикването на новото Народно събрание. Някои гласуваха на 12 май, някои - не. Аз съм от последните. Имам предвид и в двете категории - хем загубих, хем не можах да се вредя да гласувам, че да вдигна поне малко пустата му никаква избирателна активност. Не че не исках да дам вота си, да използвам конституционното си право на глас, напротив. Вярно - не знаех ЗА КОГО, щото то настана една такава селска мешавица, ама знаех че трябва и знаех СРЕЩУ КОГО.
Настана денят, слънце изгрее, предизборни плакати обсипаха европейския град.
Взех душ, теглих една контра, навлякох новите си /секънд хенд/ дрехи и тръгнах към изборната секция с лична карта в джоба и електорален трепет в душата.
Да, ама на стъпалата ме спря тъмен субект с табелка "Застъпник" на ревера, дръпна ме настрани и ми тикна 50 кинта в малкото джобче на дънките.
- Не гласувай!- изсъска в ухото ми - Да бойкотираме вота!
После изчезна.
Изчезнах и аз към близкото барче. Изпих две-три бързи водки, налети в кафяна чаша заради временно въведения по изборите сух режим, и платени от рушвета, после изчаках типа да се разкара и пак се запътих към заветната урна.
Там ме пресрещна друг тъмен субект с табелка "Застъпник" на ревера, дръпна ме настрани и ми тикна 50 кинта в джобчето.
- Гласувай с номер еди кой си!- изсъска в ухото ми - Само така шъ съ упрайм!
После изчезна.
Изчезнах и аз във вече любимото предизборно барче, да обърна още две-три бързи и да премисля. Премислих и пак тръгнах на зиг-заг към секцията, но от водките ли, от калпавата инфраструктура ли, изкълчих си глезена. Как да е, криво-ляво се добрах до входа, но там - изненада! - нямаше подстъп за инвалиди. Все пак двама едри мъжаги с табелки "Застъпник" на ревера /слава Богу, не бяха от онези - "моите"/, ме завлякоха някак пред урната.
Тъкмо ми дойде реда /то не че имаше опашка/, и се скапа ксероксът.
Застъпниците масово се изнесоха пред изборната секция да пушат и да скучаят, а електоратът остана тъпо да виси. Една баба припадна. Някакви зашляпаха карти. Час и половина дойде техник и закърпи ксероксът.
Дойде и моят ред най-сетне да взема в ръце жадуваната бюлетина… Такава обаче, оказа се, просто нямаше. "Бюлетините свършиха", обяви злорадо някой и застъпниците масово се изнесоха да пушат и скучаят, а електоратът остана тъпо да виси. Роди се бебе. В тъмната стаичка се завихри кратък семеен скандал. По едно време се появи функционер и довлече два чувала прясно отпечатани бюлетини.
Пак се наредих на опашката и тъкмо ми вземаха вече данните от личната карта, една от застъпничките вдигна звънящия си телефон, слуша за малко, после пребледня, подбели очи и изквича: "В изборната секция имало поставена бомба!". Този пък се изнесохме всички вкупом - и застъпници, и електорат - хем на бегом, и останахме навън да пушим, докато ченгетата и пожарникарите направят оглед, ама по-далеч, да не вземе все пак нещо наистина да гръмне.
Не гръмна, тъй че за пореден път се наредих на опашката.
Редът ми дойде, но заедно с него дойде и един небеизвестен кандидат-депутат, а с него и куп журналя с камери, фотоапарати, диктофони и касетофони. Заплющяха светкавици и въпроси, кандидатът за всенародна любов се пъчеше и дрънкаше заучени фрази, а в тарапаната някой ми пъхна в дланта някакво картонче с късметче. Изтрих го с надеждата отдолу да излезе печалба някой и друг лев, защото съвсем го бяхме закъсали с жената и затова гласувахме, но се показа само номерът на бюлетина еди коя си. За нея даже не ми бяха мушнали петдесетак.
Хвърлих я на земята и целеустремено пристъпих напред, протягайки личната си карта към застъпничката, като осъден на смърт към палача. Палачът обаче само си погледна часовника и удари кепенците: "Съжалявам, но изборният ден приключи. Опитайте си късмета отново след 4 години!". После застъпниците ни избутаха дружно навън, а на вратата се разминахме с едни яки момчета с кожени сака, които отвориха урните, извадиха бюлетините и им устроиха импровизирано аутодафе. После отново напълниха урните от натъпканите чували с надписи "MADE IN KOSTINBROD", отново запечатаха прозрачните кутии и опрашиха с мръсна газ с два черни джипа, от тези големите.
Та така. По-късно научих кой спечелил, кой загубил, кой патки пасе. Беше ми изглежда все тая, попретръпнал съм вече явно на всичко. Сега обикалям и късам предизборните-следизборни плакати на разни партии, които ми плащат на парче без трудов договор за тази работа, защото - казват - глобата била от 1000 до 5000 лева, ако не си почистиш навреме партийната агитация от дуварите, а това по закон трябвало да стане още в сряда, пък днес е събота.
А и отдавна вече нямаме воля за нищо...

Камен Петров