петък, 11 януари 2013 г.

HOME MADE AMERICA/ HOME MADE BULGARIA

                                                           сценарий
                                                               от
                                                      Камен Петров

ГЕРОЯТ
Малък, сив човечец със средностатистически доход, средностатистически брак и средностатистически живот…

МЕСТАТА
Четиристаен апартамент в панелен блок някъде насред града, България. Всяка една от стаите е тематично обзаведена като някоя знакова част от бленуваната Америка. Всичко е изведено до знаково клише – музика, стил, обзавеждане, ТВ.
-          коридорът е като Гранд Каньон, а изсечените в скалата лица на американските предизенти служат за закачалка;
-          в банята се излива Ниагарският водопад;
-          в тоалетната е Статуята на свободата;
-          холът е копие на Холивуд;
-          в кухнята обстановката е “Макдоналдс” & “Кей Еф Си”;
-          спалнята е Дивият запад – ляга си с каубийски ботуши с шпори и с шапка;
-          детската стая е мини Дисниленд;
-          всички изтривалки, салфетки и покривки са с щампа на американското знаме;
-          тапетите са щамповани с икони като Мерилин Монро, Кенеди, Мадона, Майкъл Джексън, Доли Партън, Бил Клинтън, Джей Лено, Маколи Кълкин;
-          по телевизорите във всички стаи вървят стари черно-бели американски филми, кънтри парчета и реклами на “Кока-Кола” и “Марлборо”;
-          по време на целия филм присъства и следата GREEN CARD – като тънка електриково-зелена ивица, там където би могла да се използва;

КАМЕРАТА/МОНТАЖЪТ
Навън камерата снима в черно-бяло, накъсано, рязко, хаотично, нервно. Монтажът е клипоподобен /МТВ/, камерата скача от обект на обект. Вътре цветовете са крещящо цветни ала клипа Black hole sun” на  Soundgarden. Преливането вътре-вън е в стил “Матрицата”. Героят обаче остава черно-бял и вътре – само дрехите му са цветни.

НАЧАЛНИ КАДРИ
Националният флаг на САЩ изпълва целия екран.
На неговия фон пускаме надписа HOME MADE AMERICA.
Звучи “Born in USA на Брус Спрингстейн.
Постепенно парчето прелива в типично нашенски напеви – може би “Притурила  се планина”.
Кадърът изсивява и се прелива в черно-бяло.
Едър план на героя, който стои с кожена работна чанта в ръка на оживено градско кръстовище.
Напевите се преливат в естествената фонограма на средата – автомобилни клаксони и аларми, вой на двигатели, форсиране на гуми, виковете на уличните продавачи, лай на куче, сирена на линейка, псувни и хорска глъчка. Полифония, какафония.
Следват бързо сменящи се, динамични, фрагментарни кадри, рамкиращи сивото и забързано ежедневие на героя – на улицата, в градския транспорт, в офиса, на обяд, в телефонната кабина…
В края на работния ден героят се връща у дома. В мига, в който стъпва на стълбищната площадка, темпото внезапно се променя – стайлинг а ла “Матрицата” – преминаваме в бавни, плавни кадри с широко движение на камерата, с крещящи цветове а ла “Black hole sun” на Soundgarden.
/На площадката все още всичко е черно-бяло – вратата, шпионката, табелката, стълбището, площадката. Единственото цветно петно е американското знаме, проснато във вид на изтривалка на прага/.
Влизайки в апартамента /HOME MADE AMERICA!/, героят става черно-бял, само дрехите му са крещящо-шаблонно цветни – хавайска риза, везани каубойски ботуши, яркосини дънки, цветни шорти и джапанки…
ТУК ОБАЧЕ ТОЙ Е ДРУГ ЧОВЕК!
-          влизайки в апартамента, възкликва патетично Home, sweet home!”;
-          влизайки в банята /Ниагарски водопад, се обръща към огледалото наперено: “Are you talking to me?!”/. Докато се къпе под душа/водопад отгоре японските туристи продължават да снимат и проблясват светкавиците на апаратите им/, а той си тананика фалшиво New York, New York”;
-          в спалнята си ляга с каубойски ботуши с шпори и с шапка;
-          в хола Мерилин Монро му пее по телевизора Happy birthday, mister president!”;
-          в детската/Дисниленд звучи кънтри, той намъква костюм на Мики Маус;
-          в кухнята набива “Биг Мак”, пуканки, кола, сладолед с шоколад, чипс;
-          в тоалетната Статуята на свободата е тоалетна чиния, той сяда в скута и, като свършва пуска водата, дръпвайки едната и ръка, и си взема тоалетна хартия от другата /And liberty and justice for all…/;

ФИНАЛ:
Тънката електриково-зелена нишка на GREEN CARD се превръща в реалност! Той получава виза.
Внезапно зеленото изпълва екрана и на този фон последния от досега течащите кадри внезапно се пропуква и се срутва като пъзел, като разпиляна мозайка.
Повтаря се мотивът с началото на филма, само че наопаки:
Целият екран е изпълнен с българският флаг.
Излиза надписът HOME MADE BULGARIA.
Звучи “Притурила се планина”.
Тя прелива неусетно в Born in USA на Брус Спрингстийн.
После остава само естествената фонограма на улицата.
Екранът избледнява и кадърът става черно-бял. Виждаме едър план на героя, застанал с работна кожена чанта на кръстовище в Манхатън – жалък емигрант, загубен в огромния непознат град.
Следват бързо сменящи се, динамични, фрагментарни кадри, рамкиращи сивото и забързано ежедневие на героя – на улицата, в метрото, в офиса, на обяд, в телефонната кабина, в емигрантската служба и посолството…
В края на работния ден героят се връща у дома. В мига, в който стъпва на стълбищната площадка, темпото вмезапно се променя – стайлинг а ла “Матрицата” – преминаваме в бавни, плавни кадри с широко движение на камерата, с крещящи цветове а ла “Black hole sun на Soundgarden.
Всичко на площадката е черно-бяло, единственото цветно петно е знамето на България, проснато като изтривалка на прага. Вътре цветовете са крещящи.
Вътре всяка стая е като част от България – Витоша, Дунав мост, Рилският манастир, Шипка, Трявна, Златни пясъци, Розовата долина и всички останали клишета. Звучи чалга. На земята има черги, по стените ковьорчета.
Само по телевизора в дъното тече черно-бяло парчето на Брус Спрингстийн Born in USA.
Той грабва кофа сива боя и залива всичко, докато цветът на интериора се изравни с черно-бялото на външния свят, който се вижда през прозореца. После боята плисва и в лицата ни и екранът става сив. По него се стича тънка струйка рубинена кръв. В нея за кратко проблясва електриково-зеленото сияние на GREEN CARD.

                                                            THE END

неделя, 6 януари 2013 г.

Отрязаха ми езика...


Доскоро владеех свободно - писмено и говоримо, шест езика. Родният си - българският, руски, немски, френски, английски и хинди.
Чувствах се доста космополитно. Удобно ми беше при екскурзиите в чужбина. В Интернет нямах езикови бариери - било да забия манекенка от Индокитай, било да намеря най-новия хондураски порно филм, било да изкопая рецепта на любимата от индийски кулинарен портал или да проследя коментарите на живо на Диего Марадона от футболното първенство на Южна Америка… Като полиглот нямах проблеми журналистическите ми статии и късите разкази, които публикувах в блога си, да достигат до милиони хора по цял свят, вместо до едва може би едва десетината хиляди останали четящи, пишещи и говорещи смислено грамотни българи, останали в страната си.
Напоследък обаче всичко се прецака.
Изведнъж, макар да владеех основните световни езици, новинарите по националните ни телевизии заговориха на неразбираем за самия мен език.
Започнах да не проумявам изказванията и анализите на банкери, политици, академици и патриарски, за министър-председателя и президента да не говорим.
Някой без предупреждение хакна блога ми и не беше от Анонимус.
После НСБОП направо го затвори и пуснаха на негово място слайдшоу с лъскави цветни снимки от строежи на магистрали, рязания на ленти и гостувания на премиера по света.
Започнаха без причина да трият коментарите ми под интересуващите ме статии в икономически, социални и политически сайтове.
В същото време спираха собствените ми статии, в които изказвах позиции по социални въпроси и насърчаваха такива, в които проследявам цената на лука на пазара по Великден.
Щом си отварях устата на някой митинг, веднага ми я затваряха с палка.
Поисках ли увеличение на заплатата, ме заплашваха с уволнение.
Накрай направо започнаха да ми нареждат какво мисля, какво да казвам и какво да правя.
Казват ми: Имаш си магистрали, за какво са ти хляб и работа?!
Казват ми: Дай ни детето си да му промием мозъка още на 4 годинки или спираме майчинските от 35 кинта на жена ти!
Казват ми: Пуши си у дома, кво ти пука, че кръчмарите фалират!
Казват ми: Като не си кара на скъп бензин като у Европата, репатрирай си таратайката и си купи велосипед!
Казват ми: Нашите селяни отглеждат само щастливи кокошки и прасета, затова яж само замразените от БИЛА и КАУФЛАНД!
Казват ми: Нашето правителство реализира ръст на износа на селскостопанска продукция, затова си купувай на пазара ГМО краставици от Тайланд, дини от Аляска, домати от Заир, череши от Азърбейджан, картофи от Сейшълските острови и агнета от Нова Зеландия!
Казват ми: Онова в Несебър, застроеното, НЕ СА дюни, пък и още Станишев започнал строителството.
Казват ми: "Гласувай на референдума с "НЕ"!
Това е, хора, уважаеми приятели и съседи!
Отрязаха ми езика!
Кастрираха ме с една дума като полиглот.
Сега владея свободно само пет езика. Руски, немски, френски, английски и хинди. На родния си български не смея да се обадя, нито да напиша картичка от морето до баба, нито да драсна имейл в интернет, нито да си помисля дори нещо на ум.
Пазарувам си в бакалията на руски.
В офиса общувам с колегите на немски.
Обяснявам се в любов и си поръчвам дрехите на френски.
Правя си залозите за футболните мачове на английски.
И псувам на хинди.
Всъщност напоследък владея предимно хинди…

Камен Петров

П.П. Добре, че синът ми Камо Младши тези дни навърши десет месеца и проговори - рано, рано - като мама и тате. Говори си на български детето. Още не са го прекършили. А първата му дума беше "Мамата!"…