петък, 28 юни 2013 г.

Любовни замени

"Първата целувка е вълшебна, втората-интимна, а третата-просто така,
  След което просто събличаш момичето,"
                                                          Реймънд Чандлър "Дългото сбогуване"

Всичко започна някак на шега, преди да стане болезнено,
-        Искаш ли да спиш с Шийла?- запитах го сякаш между другото, докато алкохолната мъгла се бе спуснала върху нас, както всяка втора вечер в последните няколко седмици, откакто бяхме открили текила бара.
-        Ами, да.- отвърна той и разбрах, че ще го направи, копелето. Внезапно почувствах някаква сладка болка, която се разля от слабините към сърцето ми, а кожата на тила ми настръхна.  Беше три часът сутринта.
Изчукаха се. В това време аз висях над водката си в един бар на две пресечки от квартирата му и си представях болезнено ясно как го правеха.  Беше отвратително.
-        Тъпо беше.- каза ми той след това, докато отново запивахме в текила бара- Тя е фригидна. Нали знаеш, че никога не бих изчукал гадже на приятел? Но след като ти сам пожела...
-        Нямаше смисъл - замислено рече Шийла, докато лежахме облечени в леглото и в общежитието, а аз безполово галех ръката и - Въобще не си го представях така. По радиото звучи съвсем различно. Не е същото, по дяволите!
Той беше местна радиозвезда. Беше още бивш боксьор, поет, рокмузикант и безпътно копеле с два ужасяващи брака зад гърба си и куп оплетени връзки с радиослушателки, които не му носеха нищо.  Беше може би най-добрият в града. Дори преди да пристигна тук преди година в търсене на себе си, Шийла ми беше проглушила ушите с него.
И ето ме сега - самият аз вече съм журналист, пиша първата си книга, намърдвам се бавно, но сигурно в местния хайлайф. Най-известният педал в шоу бизнеса ме сваля и ме кани да журиран конкурсите му за мис еди коя си; работя в най-добрия градски вестник и най-слушаното регионално радио, пиша за две столични списания; ходя по изложби, концерти, пресконференции и коктейли; превръщам се в литературна курва...
С една дума преуспявам. Това обаче не ми помагаше особено. Затънал бях в една безнадеждна любовна връзка, в която всеки беше някой друг и всеки беше с някой друг, а се точеше вече пета година. Дори не правехме любов. Държахме си ръцете, пишехме стихове един на друг и страдахме. И ето, че се стигна дотам, в една прекрасна вечер в текила бара, да го запитам като извратен идиот:
-        Искаш ли да спиш с Шийла?
Искаше разбира се, копеле с копеле. Май всички наоколо го искаха. Изведнъж реших да и ги дам. Всичките до един. Всеки, до който успея да се докопам...  и се окажеше, че не е обратен. Щяха да я чукат заради мен, а аз да мастурбирам чувствата си, докато не откача, не се убедя, че е курва или не се оженя за нея.  Бях тотално превъртял.
В разрез с професионалната етика, използвах връзките си на журналист.  Обадих се на барабаниста на една от посредствените местни рок групи, който се мислеше за голям музикант, бунтар и любовник.  Няколко пъти зад гърба ми я беше извеждал по рок клубовете.  Беше тъпо копеле.
-        Искаш ли да спиш с Шийла?- запитах го.
Направиха го в моята квартира /барабанистът наскоро го бяха изритали от общежитието и той ловко демонстрираше с това неподчинението си към системата, пред малолетните си обожателки, които го зяпаха в устата, всеки път, щом я отвореше/.
Докато го правеха, аз стоях заключен в банята и плачех, мастурбирайки.  Бяха по-шумни от стадо маймуни, мамка му.
-        Огън парче, мой човек!- светна ме след като свършиха барабанистът и шумно се изхрачи под масата в луксозното заведение, където го бях завел - Умира си за анален секс - опитай някой път. Ще ти хареса.
-        Много е груб. - сподели същата нощ Шийла, докато седяхме в стаята и пред телевизора, и се правехме, че гледаме филма. Даваха "Истински романс"- Напомня ми на бившето ми гадже - щангиста. Мисли си, че е достатъчно да те насини от мачакане, да те врътне в две-три пози и да ти пробие матката от лашкане, преди да свърши и да захърка. Виж къде ме ухапа.
Следващия си го харесах в бара под Университета. Стори ми се, че го гледа похотливо, запитах я, тя отрече и се реших. Беше висок, мургав задник с широки рамене под хавайската ризка, квадратна брадичка, небрежни къдри и проблясващи в чувствена многозначителна усмивка едри зъби, тип Освалдо Риос. Точно като за нея. Номера му взех от сервитьорката.
-        Искаш ли да спиш с Шийла?- попитах реторично.
Бавиха се близо пет часа. Щях да припадна, й в най-добрата си форма едва надскачах двучасов секс. Почувствах се зле.
-        Мда...- примлясна мечтателно Освалдо, щом се срещнахме на другата сутрин на чаша капучино и портокалов сок:  аз - смачкан и посърнал, с торбички под очите след безсънната нощ; той - сякаш току що е взел освежителен душ и е готов за следващите пет часа здраво чукане. Поръча по един малък Балънтайнс, нали аз черпех - Сладко гадженце, пич. Само да не ми се правеше на много умна. Не и трябва. Има си задник един път.  Цялата я изрисувах с устни, знаеш. Сладурче!
-        Лигльо.- заключи мрачно Шийла, когато се осмелих перверзно да повдигна въпроса - Цяла нощ ме близа, все едно съм сладолед на клечка. Как смяташ, дали петингът е купон? По едно време без малко да помисля, че освен един език, си няма нищо друго.
И рулетката се завъртя. Превърнах се в ловец с бурен сексуален живот от втора линия. Дебнех я и щом забележех, че проявява интерес към някого /мамка му!/, мигновено го свалях вместо нея. Изчукахме един перспективен студент-медик, черен манекен от Нигерия, който симулираше следване в България /"Прекалено му е голям, скъпи.  Болеше ме."/, новозабогатяла мутричка с три коли, нашумял актьор от Младежкия театър, двама полузащитници от местния футболен отбор,  популярен инструктор по бодибилдинг.
Превърнах се в сянка на самия себе си.  Отслабнах със седем килограма. Спрях да се храня. Само се наливах по баровете наоколо, докато нейде в съседство поредното копеле изживяваше вместо мен сексуалните ми фантазии с Шийла, и копнеех за мига, в който ще науча как е минал сеанса, колко време, по какъв начин, колко пъти... Сърцето ми се обливаше в кръв, което бе необяснимо за мен при положение, че бях в постоянна ерекция.
Мазохистичното воайорство ми се отразяваше зле. Накрая започнах да се изчерпвам. Вече не виждах подходящи обекти наоколо. Ето как една вечер се оказах в същия текила бар с брат и, с когото излизахме от време на време.  Реших да потърся помощ от него.
-        Искаш ли да спиш с Шийла?- отроних.
Помислих, че ще ме удари. Погледна ме с широко отворени очи и се приведе към мен. Изстинах.
-        Да!- прошепна той и очите му заблестяха - Отдавна... Само че... откъде знаеш?
Убедих я, макар и трудно. Седях в края на леглото, докато го правеха и държах ръката и. Свършиха четири пъти.
Същата вечер брат и се обеси на рамката на прозореца в стаята на общежитието.
Седя върху кофата за боклук в банята и, и пуша цигара от цигара. Не ми е леко. Май стигнах до задънена улица. Нещата отидоха прекалено далеч. Гледам извития и в чувствена дъга гол гръб и замислено изпускам дима. Той се издига в тясното помещение и лази в мътни дипли по огледалото,  Освалдо беше прав, мамка му: има страхотен задник. Вече втори час го разучавам - така, откровено предлагащ ми се, като никога досега, на една ръка разстояние, както се казва.  Но тръпката я няма. Всичко свърши.
Когато брат и се обеси, я удавих в тоалетната чиния. Не беше трудно - толкова е крехка. Изпитах най-зашеметяващия оргазъм в живота си, докато го правех. Главата и още плува във водата, косата и се стеле по плочките. По шантавия принцип на скачените съдове е подгизнала вече цялата и е потъмняла така, както когато през лятото излизаща зъзнеща от морето и се хвърляше в прегръдките ми; в посинелите и колене се е събрала малка проблясваща локвичка. Прилича на сълза. Гола е. Започна да ми става мъчно. Изглежда все още я обичам.
Запалих нова цигара.
Не трябваше да го прави и с брат си, кучката.  Не е много редно, нали? Всичко друго бих преглътнал, само не и това. Ето докъде ме докара, кучка извратена.
Докато пушех вглъбено, се замислих какво ли ще стане със сексуалния ми живот от тук нататък. Чудно, наистина. Май съм на път да стана моногамен.
Досмеша ме и се поусмихнах. Лекичко.
Все пак в стаята има мъртвец.


Камен Петров