Призна го дори германският канцлер Ангела Меркел, на която и се прищя внезапно да се разходи из САЩ, ама не с Трабантче.
Промените са осезаеми, промените са видими. Промените обаче надали водят от количествени натрупвания към качествени изменения.
30 години след падането на Стената, нещата не са добре, макар че може би можеше да са и по-зле.
Все пак вече не живеем сивия си соц жизнь, а чисто нов, макар и поизносен, капиталистически life.
Не сме всестранно развити личности, а тесни специалисти.
Нямаме другари директори, а господа мениджъри, понякога и меринджеи.
Нямаме си баби на село, а синове/братя/сестри/бащи/приятели, които живеят в чужбина, за да не умрат от глад тук.
Не гледаме новините по портативен черно-бял телевизор "Юность" или по "цветен" кютюк на им "Рубин" или "Темп" а на корейски или китайски LG и NEO с плосък екран.
Не гледаме Вокално инструментален състав "Веселые ребята" по програма "Время" на Руската ТВ, а ходим на концерти на Metallica край Виена.
Не почиваме на бунгала на Шкорпиловци, а си друсаме силиконовите цици на Бали.
Не гледаме приоритетно комедии от сорта на "Диамантената ръка" а такива като "От глупав по-глупав".
Не аплодираме "Златният Орфей", а зяпаме "Мюзик Айдъл", "Маскираният певец" или "Гласът на България".
Не гласуваме за Тато, гласуваме за бодигарда му.
Не ядем попара, ядем корнфлейкс.
Вече мразим мешаната скара, но пък деликатно ближем разни гурме неща.
Не пием Кооп Кола, пием Кока Кола.
Не слушаме сръбско, бием гюбеци направо на чалга.
Нямаме партизани, ама си имаме сикаджии, висаджии, тимаджии и прочее.
Вече не ни обират и изнасилват цигани, правят го роми.
Нямаме педерасти, имаме си гей общност, гей парад, гей елит и т.н.
Нямаме чавдарчета и пионерчета, които козируват на чичко Сталин, имаме си идиотчета, дето си пердашат учителките.
Не си говорим лице в лице, щото си имаме Фейсбук, Туитър и Вайбър.
Не караме Москвич на 2 години, търкаляме Опел на 22 години.
Не ходим в Кореком, ходим на МОЛ.
Нямаме си Сънчо, но пък имаме Мондьо и Азис.
Кифла вече не е вкусна тестена закуска, която си хапвахме обикновено с боза, а проста патка на видима възраст между 12 и 52 години, която се самоснима със смартфона си с помощта на разни филтри и програмки, че да не изглежда като проста патка.
Не'аме си другари/другарки, но пак си имаме разни хора под дюшека с хилядарки.
Милена направо си призна, че "н'еам нерви", ма кво от това?!?
Нямаме си вече и Студена война, имаме студени полуфабрикати, които да си сготвим на вкусна романтична вечеря с много синтетичен кетчуп с любимата.
Нямаме натурална боза, имаме си Старбъкс.
Някои дори биха казали, че вече си нямаме Слави, ама пък си имаме Трифонов.
И още много други неща си нямаме, ама нали такива са процесите, а ние сме част от цялото, да не кажем, че дори сме инициатори на генерални промени, в които де факто никаква роля не играем, но карай.
Преди 30 години Берлинската стена падна, Pink Floyd си направиха шоуто The wall, който можа - отнесе парче от този тоталитарен артефакт, който не можа - не можа.
Факт е обаче, че и до днес невидимите стени вътре в нас остават, остават и невидимите стени между хората, между културите, между религиите, между политическите системи и май днес само мигранти ги прескачат...
А и в краййна сметка кои сме ние, че да мрънкаме.
Просто още една тухла в Стената.
