петък, 5 юли 2013 г.

Тя и той...

“Отначало хората били хермафродити. Бог ги разделил на две половини – да се скитат по света и да се търсят. Любовта е копнеж по изгубената ни половинка”
Платон, “Пир”
Когато буците пръст затрополиха безутешно по капака на ковчега и, мъжът се олюля и едва не падна в бездънната паст на отворения гроб. Подпряха го двама от братовчедите му. Точно навреме.
- Смелост, приятелю!- рече му по-късно свещеникът, когато всичко вече беше безвъзвратно свършило – Животът продължава...
- Смелост? СМЕЛОСТ!? За какво ми говориш, попе? Тя е мъртва! Останах вдовец на 56 години. Какво ще правя отсега нататък с живота си?!
Часове след това, когато остана най-сетне сам в необичайно притихналия си дом, той се свлече на любимото си кресло срещу загасения телевизор, стиснал в ръка чаша коняк. Лексотанът, с който се беше тъпкал постоянно в последните 48 часа, го люлееше в измамните вълни на опиянението, но не му пукаше особено, че го смесва и с алкохол.
ТЯ БЕШЕ МЪРТВА!
Завинаги...
Взе с трепереща ръка от масичката снимката им, която си бяха правили през отдавна отминалото лято на брега на морето и се вгледа в нея с премрежени от сълзи очи. Господи! Толкова я обичаше. Толкова, толкова много...
От снимката го гледаше тя – косата и развята от морския бриз, очите и се синееха на фона на морето, дрехите прилягаха идеално към все още запазеното и женствено тяло. Беше красива. Беше... ЖИВА...
Той се разплака.

 Месец по късно (месец, изтъкан от дълги периоди на сълзливо самосъжаление, на постепенно отдръпване от страна на уморените от отчаянието му приятели, на самота и скръб), той отново се взря в старата снимка на брега на морето. Да. Това бяха те двамата. Все така влюбени един в друг дори и след 30 години брак. Всички им казваха: “О, така си приличате двамата! Направо сте родени един за друг. Като брат и сестра сте...”
Брат и сестра... Брат и сестра... БРАТ И СЕСТРА...
Взря се в снимката. Този път не се разплака. Изведнъж видя ЕДИНСТВЕНИЯ начин да бъде отново с нея. Отново да я има. Да я възкреси. Внезапно си даде сметка, че това не е невъзможно. Напротив! От него зависеше тя отново да живее за него, чрез него и в него. Завинаги! Тя можеше да се върне. О, да! И още как! Трябваше му само малко време, смелост, решителност и – разбира се – пари...
Той внимателно постави снимката на ниската масичка редом до поредната празна конячена чаша и се пресегна към телефона. Знаеше на кого точно трябва да позвъни. И го направи...

-          Сигурен ли сте, че искате точно това?- запита уморено докторът и се взря
изпитателно в него над рамките на бифокалните си очила.
-          Да, докторе.
-          Това е... хм... как да кажа – доста крайно решение.
-          Знам това.
-          И твърдо сте решили...
-          Да!
-          Знаете ли какво точно ви очаква? Продължителни и болезнени процедури.
Дискриминация на работното място. Презрението и неразбирането на околните – близки, колеги и приятели. Нов живот, пълен с неизвестни...
-          Да, знам.
-          Е... Добре тогава... Щом това е вашата воля...
-          Да. Това е!

За негова изненада, всичко продължи по-малко от шест месеца. Наистина имаше БОЛКА. Наистина имаше трудни моменти, в които се питаше дали все пак не е луд, за да прави ТОВА. Наистина беше шокиращо.
За него обаче всичко това нямаше особено значение.
Беше вече решил за себе си.
Щеше да се превърне в... НЕЯ.
Това беше.
Показа на докторите куп нейни снимки. Обясни им кое как иска да стане. Разказа им за нейните особени белези. Стигна дори до интимни крайности.
И се започна.
Той премина, стискайки зъби, без да каже дори “гък”, през всички процедури, операции и липосукции. Изтърпя мъжествено (ха-ха!)  оперативната промяна на пола, последвана от хормоналната клинична атака. Издържа на всички пластични интервенции по лицето, ръцете и гърдите си. Не се сломи под ехидните погледи на лекари, сестри и санитарки, както и от истерията на близките си.
Шест месеца по-късно го/я изписаха от болницата. Той/тя се качи в таксито и се прибра в тихия си дом. Отпусна се в любимото си кресло, наля си чаша коняк и отново взе снимката от отдавна отминалото лято. Повдигна предварително подготвеното огледало и се взря критично в новия си образ. Наистина се беше превърнал/а в НЕЯ. В образа му/и нямаше вече и грам прилика с предишното му/и мъжко “Аз”. Изглеждаше като една прилична на вид, дори доста секси 56-годишна домакиня. Господи, приличаше на НЕЯ самата като две капки вода!
Той/тя се отпусна назад доволен/на от видяното. Това беше. Беше го направил/а. Вече я имаше завинаги. Само тя. Цялата. Изцяло.
Опита се да се потопи в новопридобитите се женствени сетива. Опита се да си представи живота си занапред. Опита се да си спомни всички вълшебни моменти...
После се усети, че нещо му/и липсва.
Липсваше.
Липсваше.
Липсваше.
После проумя.
Липсваше и ТОЙ.
Мъжът на живота и.
Отново се разплака.
Този път обаче нямаше връщане назад.

Камен Петров


неделя, 30 юни 2013 г.

В Русе стъпи нова голяма верига магазини! /неПЛАТЕНА ПУБЛИКАЦИЯ/

Напук на кризата - правителствена, политическа и най-вече икономическа, тези дни гръмна новината, че в Русе стъпва нова голяма верига магазини. Веригата магазини носи името "Под наем" /за удобство на чуждестранните гости на най-европейския град на държавата - For Rent/... На всеки трети магазин в центъра на Русе вече виси рекламната им табела... Очевидно новата верига магазини няма ясно изразени предпочитания към локацията или пълната липса на такава. Табелите с марката "Под наем" /For Rent/ в Русе днес могат да се видят както в най-оживените райони в центъра на града, така и по страничните улички и дори в най-крайните квартали. Казват и по селата било същото. Де факто веригата била дори национална и с успех въртяла бизнеса из цялата страна.
На пазара в Русе навлизат, разбира се, и големи конкурентни вериги магазини, тъй като - нали - живеем в условия на свободен пазар и дива капиталистическа конкуренция, просто няма как. Веригите магазини "Продава се", "Ликвидация", "Акция", "Шоково намаление", "Тотална разпродажба" и прочее отдавна не са новост по русенските улици, макар да не са така силни в последните четири кризисни години, като водещата на пазара верига магазини под марката "Под наем" /For Rent/.
Има и аматьори в този бранш в Русе - това са по-малките вериги магазини "Магазинът се премести", "Магазинът фалира" и "Магазинът няма да работи" и дори "Бакалията фалира", но и техният бизнес напоследък върви доста добре и съдейки по рекламните табели с тези надписи по централните улици на Русе, дори процъфтява.
Иначе останалите по-тривиални магазини, с които сме свикнали още от близкото минало /във вериги или не, във фалит или не, в ликвидация или не/, все още дават някакви хилави признаци на живот, въпреки натиска на МОЛ-овете и хипермаркетите, макар и предимно на новия пазарен принцип "Очи пълни, ръце празни". Те са истинска загадка за чуждестранните наблюдатели и анализатори и са на път да бъдат обявени за малко икономическо чудо, по простата причина, че рафтовете им се огъват от стоки, но продавачките скучаят без работа /пият кафе с цигарка, оправят си грима, сърфират в интернет, чоплят семки/, по простата причина, че никой не купува. Факт е, че днес очите ни са пълни /със стоки/, а ръцете празни /откъм пари/, сиреч гледането все още е безплатно и общодостъпно, но сиренето, батко, е с пари. Затова в МОЛ-овете и магазините в Русе най-вече вървят лафове като "Перде кириз" или "Уиндоус шопинг". И двете значат едно и също, макар едното да е турцизъм откъм традициите на Капалъ Чарши, а другото да идва от страната на неограничените възможности - САЩ. И двете обаче чисто и просто обясняват феномена, че хората ходят, гледат през витрините изложените стоки и… не купуват.
Та, да си дойдем на думата.
Заради всички тези нови вериги и марки, днес в Русе улиците са оградени от празни магазини, мръсни витрини, които едва прикриват разхвърляни опаковки и забравена стока, разлепени табели с гореспоменатите престижни лога "Под наем" /For Rent/, "Продава се", "Ликвидация", "Тотална разпродажба" и прочее - едно истинско малко икономическо чудо, както вече споменахме. По неофициална информация, поне 80% от празните магазини в Русе са по централните „Александровска", "Борисова", "Николаевска”, "Цар Освободител", "Фердинанд", "Скобелев", където иначе се предполага да кипи /а и е кипяла навремето/ оживена търговска дейност, алъш-вериш и оборот, ако искаме пак да допрем до турцизмите и американизмите.
Дори с просто око е видно, че свободните търговски площи в центъра на Русе се увеличават буквално с всеки изминал ден. Толкова празни помещения с табели за отдаване под наем брокерите в града не помнят. Интересът към купуване или наемане на магазините е изключително слаб.
Тези, които изобщо търсят пък, са стреснати от високите цени. Собствениците от своя страна - като истински потомствени аристократи и реститути, не желаят да намалят наемите, а и в значителна част от случаите става въпрос за имоти, купени с кредит, който иска връщане. Друга причина за нарастващия дял на празните помещения за магазини /а и за офиси и заведения/ е фактът, че в Русе има прекалено много подобни имоти, а прекалено малко бизнес. Във всяка новопостроена сграда в града, а те не са малко - въпреки кризата, има поне по 3-4 магазина, които никой не иска да наеме или купи. Затова и често може да видите магазин за обувки на мястото на книжарница, а седмица по-късно магазин за цветя на мястото на същия този магазин за обувки, който после става по ред на номерата бръснарница, ателие за разкрасяване, месарница, бутик и пак… магазин за обувки… Преди да фалира окончателно, разбира се…
Заради всичко това, а и не само заради него, Русе е сериозен претендент в новата макро и микроикономическа игра, която върви напоследък по интернет форумите, и която носи името „Преброй празните магазини по стъргалата". Награди за победителите, разбира се, няма да има - криза е все пак, както вече подчертахме, затова пък ни утешава фактът, че най-сетне може в нещо отново да сме първи…
Така че, хора, приятели и съседи! Русенци!
Гласувайте за Русе - градът с най-много празни магазини в България!
Ние сме Номер Едно!

Камен Петров