Глутница кучета

Част от полицейския архив, по който се издирваха членовете на бандата.

Сценарий от Питър Стоун /Камен Петров/

Режисьор Туентин Карантино

Камерата прави плавен обход на фарт над Кубрат от птичи поглед.

Обикаля над Хижата и Колибите, прелита над часовниковата кула на Общината, чийто часовник не работи, и над Читалището с надписа КУБРАТ и шадраванчето, което също не работи, минава край улица „8-ми март“, басейна, градинката и Младежкия дом.

После внезапно набива фокуса към „Бар Роси“ и влита вътре в кръчмата.

На малка банкетна маса в ъгъла седят Грутницата кучета.

Фонът е песента „Малкият град“ на „Тангра“, омешана с фрагменти от песни на Лили Иванова.

СЦЕНА ПЪРВА

„Бар Роси“. Интериор.

Малка банкетна маса в „Бар Роси“, отрупана с бутилки, чаши, мезета, салати, свинско и винско, Джако с Кола, узо Плумари, октоподи, калмари и свинска пача.

Начело на масата седи Големия Весо заедно с мазния си телохранител Чувито. Наоколо са насядали Камбето, Сакина, Токина, Джофата, Камския и Цървула.

Фонът е от песента на Азис „Хабиби“.

САКИНА: Нека ви разкажа за „Like A Virgin“ на Мадона. Това е за девойка, която иска момче с голяма патка. Цялата песен е метафора за големи патки.

КАМСКИЯ: Глупости! Пак си на мека дрога, брат!

ТОКИНА: Дайте да не се караме сега, братлета. Трябва да обсъдим обира.

ГОЛЕМИЯ ВЕСО: Затваряйте си човките всички! За обира ще говорим като отидем до склада.

ДЖОФАТА: Иванка защо я няма?

КАМБЕТО: Млъкни, бе тъпак!

ЦЪРВУЛА: Коя е Ѝванка?

ГОЛЕМИЯ ВЕСО: Дайте сега пари да платим на кака Роси и да се омитаме.

Всички оставят по някой лев на масата, Сакина оставя в евро, а Джофата – в турски лири. Само Цървула седи и мълчи.

ГОЛЕМИЯ ВЕСО: Давай пари за бакшиша на кака Роси, задник!

Цървула без желание се бърка и оставя няколко румънски леи на масата.

СЦЕНА ВТОРА

Складът. Интериор.

Складът, който се намира след Лудогорието в посока пътя за Русе, близо до Дряново, е празен в този почивен неделен ден.

Глутницата кучета е насядала на сгъваеми столове пред черна дъска, до която седят Големия Весо и Мазния му телохранител Чувито.

Фонът е песента „Тигре, тигре, имаш ли пари“.

ГОЛЕМИЯ ВЕСО: Значи, смятам, задници, всичко вече ви е ясно.

САКИНА: Да бе, ще оберем банката на Малкото Паце.

ЦЪРВУЛА: Че то Малкопо Паце няма банка.

ГОЛЕМИЯ ВЕСО: Затваряй си плювалника!

КАМБЕТО: Малкото Паце има всичко, брат. Държи половината град, поне това, което е останало след ГЕРБ, ДПС и Данчо Бореца.

ГОЛЕМИЯ ВЕСО: Значи така... Правим удара максимално бързо, вземаме каквото можем, после зачезваме с трите коли в различни посоки. Среща след една седмица на пчелина на Токина край Тутракан. После заминаваме за Санторини.

КАМСКИЯ: Не забравяйте по време на обира да не използваме личните си имена...

САКИНА: Браво, Камски! Умно! Друго си е да имаш писател в бандата, брей!

ГОЛЕМИЯ ВЕСО: Затваряйте си тъпите плювалници! Без лични имена, разбира се. Затова сега всеки ще получи нов прякор, който ще използваме по време на удара.

ДЖОФАТА: Бе на мен от прякори ми е писнало още от училище.

КАМБЕТО: И на мен, мамка му!

ТОКИНА: Аз моя прякор даже не знам какво значи, да го еба...

ГОЛЕМИЯ ВЕСО: Шерап, мадъ факъ!... Така... Сега... Значи – Токин, ти ще бъдеш Господин Син... Джофа, ти ще бъдеш Господин Рус...

ДЖОФАТА: Ама аз съм черен...

ГОЛЕМИЯ ВЕСО: Шерап, мадъ факъ, казах!... Така... Камски, ти ще бъдеш Господин Бял... Цървул, ти ще бъдеш Господин Розов...

ЦЪРВУЛА: Ама, защо розов, мамка му стара? Не може ли да съм Господин Черен?!

ГОЛЕМИЯ ВЕСО: Виж какво, лайненце! Докато ти ми се криеше в нелегалност в Румъния, аз тук разработвам стратегията и тактиката на тоя обир. Плюс това при други удари сгафих и използвах именно прякора Господин Черен, а копелетата се изпозастреляха, докато се караха кой точно да носи тоя прякор, тъй че затваряй си голямата глупава адвокатска уста! Ти ще бъдеш Господин Розов. Ясен ли съм, момченце?!

ЦЪРВУЛА: Ъъъ, да...

ГОЛЕМИЯ ВЕСО: А така!... Докъде бях стигнал, мамка му?... А, да... Камбе, ти ще си Господин Кафяв. А ти, Сакин, ще носиш прякора Господин Оранжев. Въпроси? Добре? Ако има ранени, Немеца ще ги закърпи. Ако стане пожар, Трътчо ще доведе пожарната от Разград. Ако стане съвсем мазало, Кмета ще замаже нещата... Да действаме, копелета!

СЦЕНА ТРЕТА

Движещ се автомобил. Интериор.

Виждаме как Господин Бял /Камския/ кара бясно трабанта комби на баща си по кубратските улици и фучи от центъра в посока ДЗС-то.

На задната седалка се гърчи, потънал в кръв Господин Оранжев /Сакина/, който е прострелян много лошо в корема.

На фона се чува песента „Машина за месо“ на Милена.

ГОСПОДИН ОРАНЖЕВ: Мамка му! Мамка му! Мамка му! Гръмнаха ме в корема, копелета гадни! Мамка му!

ГОСПОДИН БЯЛ: Спокойно! Всеки момент ще пристигнем в склада и като се съберат всички, Големия Весо ще оправи нещата. Ще извика Немеца и копелето ще те зашие.

ГОСПОДИН ОРАНЖЕВ: Мамка му! Имам нужда от ганджа и Джако с Кола!

ГОСПОДИН БЯЛ: Ще ти поръчам китъринг от Вива. Ти само се дръж, брато!

ГОСПОДИН ОРАНЖЕВ: Какво се обърка?! Какво стана с останалите?

ГОСПОДИН БЯЛ: Стана това, че някой явно ни е изпял на Малкото Паце. Ченгетата ни чакаха в засада. Ние налетяхме с моя Трабант и твоя ЗАЗ. Изведнъж се появиха ченгетата – Печкина и Парджо. После почна патакламата... Господин Розов /Цървула/ е мъртъв. Печкина му пръсна главата...

Господин Бял набива спирачки пред склада зад Лудогорието и пренася Господин Оранжев вътре, а той кърви като прасе и пъшка. Поставя го на пода в тоалетната и му обяснява, че отива да търси Немеца, за да му помогне. Излиза.

СЦЕНА ЧЕТВЪРТА

Складът. Екстериор.

В далечината се чуват полицейски сирени.

Отнякъде се появява ЗАЗ-ката на бащата на Сакина и набива спирачки пред входа.

От таратайката излиза с тарикатска походка Господин Кафяв /Камбето/, с тъмни цайси, дегизиран като Дядо Коледа, макар че от червения му колан виси чифт нунджаки.

Той отваря багажника който е отпред /а не както обикновено отзад/ и изважда отвътре пребит полицай. Това е Печкина.

Завлича го в празния склад и го завързва за един стол.

Та фона звучи песента "Stuck in the middle with you" на Stealers Wheel.

Подсвирквайки си, Господин Кафяв възсяда Печкина, който врещи и моли за пощада, вади от джоба си стария бръснач на дядо си и му реже ухото, а ченгето квичи.

После Господин Кафяв, все още тананикайки си звучащото на фона парче, излиза зо ЗАЗ-а на таткото на Сакина, вади туба бензин и се връща в склада, където се залавя методично за залива с бензина гърчещия се Печкин.

Господин Кафяв доволен се отдръпва назад и вади запалка Зипо, закупена специално за целта от Кубратския битак за 2 кинта.

В това време от тоалетната изпълзява смъртно раненият Господин Оранжев /Сакина/ и изпразва целия пълнител на пищова си в Господин Кафяв /Камбето/.

СЦЕНА ПЕТА

Складът. Интериор.

На фона се чува „Най-щастливият ден“ на Контрол.

Почти едновременно, но от различни врати, в склада шумно нахълтват различни хора.

От едната страна се вмъкват Господин Бял /Камския/ заедно с Немеца, който е помъкнал докторската си чанта и трепери от страх.

От другата страна нахълтват Големия Весо с мазния си телохранител Чувито. Заедно с тях – потни, разчорлени, окървавени и задъхани, влизат още Господин Син /Токина/ и Господин Рус /Джофата/, които мъкнат трупа на Господин Розов /Цървула/ и го захвърлят в ъгъла.

От трета врата с ритник се вмъква Парджо, който се поти и пъхти от свръхтегло и паника, хвърля се на пода и вади служебния патлак.

ГОЛЕМИЯ ВЕСО: Какво става тук, мамка му? Къде са кинтите?

ГОСПОДИН ОРАНЖЕВ: Това... лайно... Камбето... Искаше да пречука... тъпото ченге... Убих го...

ГОЛЕМИЯ ВЕСО: На кого му пука за тъпия Печкин?!

Големия Весо извади големия си патлак и изстреля целия пълнител във вързаното ченге.

В същото време Господин Оранжев започна да стреля по него.

Парджо също откри стрелба по всичко живо в склада.

Господин Син и Господин Рус от едната страна, както и Господин Бял от другата, също измъкнаха пищовите и започнаха стрелба.

Немеца се скри в ъгъла и се сви зад докторската си чанта.

СЦЕНА ШЕСТА

Складът. Звучи песента „The end” на Doors.

Малкото Паце влезе в склада, побутна с гнусливо с крак труповете на Глутницата кучета, от която не беше оживяло нито едно псе.

После подсвирна и до него се приближиха две мадами, тип манекенки, всяка по-висока с по една глава от него.

Зад тях пристъпваше тежко Немеца, който сега вместо докторската чанта мъкнеше тежък куфар, пълен с пари, които Глутницата кучета така и не успяха да отмъкнат.

Той ги прегърна през тънките кръстчета и се отправи на запад към залязващото слънце и към обектива на камерата, като с всяка крачка ставаше все по-голям и по-голям...

Накрай тримата се потопяват в джакузито, специално изградено за целта от снимачния екип, на терасата на кръчмата „Рибарска среща“ на Заю...

ТНЕ ЕND

Филмът е осъществен с любезната подкрепа на:

Бар Роси

Липите

Колибите

Хижата

Басейна

Младежки дом

Читалище Кубрат

Фотото на Сашо

Вива

Горското

Бензиностанцията на Минчо

Вафли Мура

Каскадьорите – Чукурикито, Бартека, Илията, Генади Скелета, Жоро Мечката

Статистите от 5 Б клас и от хора на кубратските момчета

Музика – духът на маестро Иванджиков

Декори – черният дроб на Стоян Черников

С любезното съдействие на Община Кубрат, Полиция Кубрат и Пожарна Кубрат

Булката беглец или защо Красавицата се превърна в Звяра

Иванка сграбчи Джофата в мечешка прегръдка и го разцелува с лигавите си устни.

Звукът беше такъв все едно пияна баба месеше кисело тесто.

Джофата се гърчеше в яките лапи на булката си, но тя не се даваше, плюс това беше по-яка, отколкото можеше да предположи.

- Вхх... Трксъъъ... Упрбхрррр...- изграчи Джофата.

- Кукличката на кака. Ще ти плета терлици, ще ти мачкам гърба, ще ти народя дечица- гальовно му отвърна Иванка и му пусна език чак до гърлото.

Джофата припадна съвсем не по мъжки и то баш в първата си брачна нощ след сватбата.

Историята всъщност далеч не почва така.

По-вероятно е това дори да е краят и.

Историята започна, когато сводника на Джофата – неговия авер, съученик и събрат по чашка Камбето, ги сватоса на бърза ръка с Иванка навръх именния и ден.

Сводникът засипваше от известно време Джофата през интернет със зарибявки за тази неземна красавица. Обясняваше му каква е, на колко е, какво работи, колко деца има. Почна да му праща и снимки, а Джофата само пъшкаше в чата: „Аххх, кукла!“ и „Аххх, красавица!“.

Проблемът обаче, поне за всички приятели на бъдещия жених, които следяха тази мелодрама през чата, беше, че Джофата както и да го погледнеш, си беше кинта и двайсе, имаше изкуствени стави и живееше в далечна Бурса, където със спортно темпо редуваше пиене и спане, докато Красавицата беше в Пловдив.

Накрая Сакина му намери цаката:

- Споко, пичове. Аз и без това съм известен с това, че вечно се губя по пътищата на Европа и от Амстердам до София стигнах на оверлог, така че няма проблем. Ще скоча до Бурса и ще домъкна младоженеца до Пловдив ако трябва и насила, щото тренирам и съм як.

Така транспорта беше решен, а останалите се заеха с подаръците.

Камския беше набутан здраво от Камбето за кръстник, затова обеща на сватбата да домъкне и две малки циганки от село Медовене.

Весо нарече на младоженците един Трабант, който изпрати като пратка по Еконт.

Токина щеше да подсигури мед и домашна ракия.

Кабмбето пък, като изтъкнат пловдивско-кубратско-варненски сводник, щеше да подсигури терена, стая за една нощ в близкия бардак, както и кетъринга за купона.

Така церемонията беше задвижена.

Както се зарече, Сакина домъкна от Бурса младоженеца, който риташе и врещеше като заклано яре, тъй като религията му на правоверен мюсюлманин му пречеше да квичи като заклано прасе, а Аллах му беше свидетел, че точно това му се искаше да направи.

Трабантът беше доставен пред ресторанта за сватбата, опакован в розова панделка, а багажникът му беше пълен с мед и ракия от Тутраканско.

Двете циганки от Медовене се натискаха и кикотеха на задната седалка.

За всеки случай за церемонията бяха повикани едновременно и поп и имам, а наблизо дебнеше като резерва дори един равин.

Тъй като младоженеца твърдо се противопостави на идеята да викат Металика, за да свирят на живо пред гостите, поканиха един цигански оркестър, който от сутринта дънеше вечни евъргрийни на българския поп фолк като „Тигре, тигре“, „Дърт Козел млада върба лющеше“, „Бял Мерцедес“ и „Радка пиратка“.

Младоженеца живна като чу тая вълшебна музика. Живна дори още повече като люсна четири пъти по 50, както си му беше обичая и се провикна:

- Юбрееее! Евалла! Живее ми се, бе хора, много ми се живее! Къде е моята кукла? Къде е моята красавица?

Иванка, нагиздена, начервена и белосана, кокетно се зададе откъм кухненските помещения на ресторанта и отметна булчинския си воал пред своя жених.

Джофата изхълца и подбели очи.

- Тттва не е Красавицата, бе... Тттва е Звяр!- изфъфли той и се строполи право в прегръдките на булката, която се оказа толкова яка, че го награби още във въздуха.

Иванка сграбчи Джофата в мечешка прегръдка и го разцелува с лигавите си устни.

Звукът беше такъв все едно пияна баба месеше кисело тесто.

Джофата се гърчеше в яките лапи на булката си, но тя не се даваше, плюс това беше по-яка, отколкото можеше да предположи.

- Вхх... Трксъъъ... Упрбхрррр...- изграчи Джофата.

- Кукличката на кака.- галявно му отвърна Иванка и му пусна език чак до гърлото.

Джофата припадна съвсем не по мъжки и то баш в първата си брачна нощ след сватбата.

Когато се свести, беше тъмно, Иванка хъркаше юнашки до него в леглото в стаята за една нощ в бардака, а откъм ресторанта се зачуваха заглъхващите звуци на сватбената веселба, тъй като Камбето, Весо, Сакина, Токина и Камския пиеха като смокове и ядаха като разплани, особено Весо.

Докато Звяра в образа на Красавицата хъркаше юнашки в брачното ложе, Джофата се изсули по чорапи навън и точно като булката беглец в оня филм търти да бяга накъдето му видят очите, само да е някъде по-далеч, за предпочитане Бурса или Санторини.

КРАЙ