понеделник, 17 февруари 2014 г.

Грип

Винаги съм бил голям сваляч, батка, всичко под ножа, разбираш, ама тоя грип и тоя февруари ми прецакаха свалките отвсякъде.
То топло-топло, колко да е топло, все пак февруари е, не е август, да рутя мадамите по плажа. Иначе 20 градуса, слънце, все едно не е зима, а време за „Spirit of Burgas”. Разхвърчаха се едни вируси, едни епидемии, мамата си трака направо.
И бизнеса с мадамите замря.
То кво няма да замре, като всеки намъкнал маска на физиономията, не можеш да разбереш гадже ли е насреща ти, баба ли или примерно Азис. Всичките щъкат насам-натам като униформени с тези маски, все едно излезли от някой епизод на „Спешно отделение” или „Доктор Хауз”, може и от МБАЛ – Бургас да са, аз откъде да знам.
Върви целувай, съблазнявай и чукай при това положение!
Отврат!
Плюс  това – с маска или без, откъде да знае човек мадамата има ли свински грип или няма? А си я целунал по джуките, а си се гътнал и ти и  айде после в белодробното отделение на болницата, нали така. Стигнах до там, батка, че още щом погледна някоя мадама по вирусните бургаски улици през февруари и веднага ми се появяват всички симптоми. Имам си и висока температура, и гадна дразнеща суха кашлица, и гърлобол и главобол и хрема и всичко. Дори не съм го докарал до секс със съответната болнава мадама, обаче вече съм паднал под коня, ако ме разбираш какво искам да кажа.
Вчера видях едно парче, страшна работа ти казвам. Това тяло един път, очи зелени, уста като смукателна помпа, коси като на оня от „Айрън Мейдън”. Побърках се направо, батка, но какво стана?! Още щом я видях, констатирах остра загуба на апетит; болки в мускулите, очните ябълки и по цялото тяло, диария, болки в белите дробове.
Ужас!
Пуснах едно търсене в чичко Гугъл и прочетох симптомите на проклетия грип.
Имах ги всичките, мамка му! До един!
Бях отпуснат, често в полубезсъзнание, не можех да ходя и ми беше трудно да стана от леглото. Задъхвах се така, че да не мога да говоря, какво остана пък да свалям гаджета. Трябваше да седна, за да мога да си поема дъх, не можех да преглъщам, бях студен при допир /твърдят познати/, цветът на кожата ми се беше променил към сив или син, най-вече около устните, устата, пръстите, дланите. Усещах, че съм на път да получа припадъци и обриви, които напомнят вътрешен кръвоизлив.
Умирах, батка, а не бях пипнал жена от началото на тази скапана грипна епидемия, дето започна след Нова година, затвори училища и университети, наслага хирургически маски по похотливите устни на женорята и прецака всякакъв секс поне в близкото едно такова бъдеще. Силните болки в корема, съпроводени с гадене и повръщане, хич не подобряваха картинката и далеч не ме правеха по-сексапилен, уверих се при няколко отчаяни опита да забия някое парче из барчетата в центъра.
В автобуса народът масово кашляше хрипливо и разпръскваше в озона капки болестотворна слюнка, на която дори ми се привидя, че пише на три езика /руски, немски и английски, все пак трябва да си уважаваме туристите/ „Внимание! Грип!”. Кашляха и контрольорките в автобуса, както и катаджиите, които редовно ме спираха за проверка с колата, мадамите в стриптийз бара на ъгъла, шефът на Морска гара и кметът. Слязох на плажа да подишам чист въздух и йодни пари, но и там на пясъка се бяха натръшкали кашлящи зловещо делфини от застрашен вид, рибари, бракониери, инспектори от ИАРА и моряци.
В миг на отчаяние, се обърнах дори към личния си лекар, но вместо да ми помогне, копелето горещо ми препоръча /плюейки слюнка и бацили във всички посоки като разгонен френски булдог/ антибиотици, антивирусни и хомеопатични средства, както и всякакъв опит за физически контакт със същества от противоположния пол, поне докато в училищата не отменели грипната ваканция.
Педераст!
Понеже обаче сушата откъм жени така и така продължаваше, накрая се реших, нахлупих и аз една хирургическа маска на зурлата си и нахълтах в кварталния денонощен магазин, въоръжен с пластмасовия пищов на сина си.
-         Дай тук оборота, кучко или ще те гръмна!- изревах приглушено иззад маската, после прибрах в джоба си мизерните 45 лева и 24 стотинки, които ми подаде послушно разтрепераната продавачка и отскочих до съседната аптека за „Тайлол Хот” и „Парацетамол” в очакване на по-добри времена без вируси, по-подходящи за да се развихри сред мадамите стар гларус като батко ви...

Дано отмине и тази епидемия, тпу-тпу-тпу!