вторник, 18 септември 2012 г.

Принцът на Деня и Нощта

На Камо Младши
Принцът денем
е царствен и нощем,
а Вселената
в пъпа му спи,
вдъхва в мен
едно безспокойствие,
но и много красиви мечти.
Щом протегне
розови пръстчета
към небето -
и стапя нощта.
Покрай него
сънят му пристъпва,
а пък той се потапя в съня.
Щом отвори очички
сред мрака,
светват
хиляди нощни слънца.
Зад вратата,
скрити го чакат,
любовта
и съня
и света.
Той не знае,
че нечие бъдеще,
е понесъл във свойте очи.
Просто чувства -
щастлив или тъжен,
че нощта покрай него искри.
С малки пръстчета,
с мънички крачки,
се изкачва напред и натам,
накъдето
сме всички запътени,
но ще стигнем ли с него...
не знам...

Тате 
Русе, 18 септември 2012 година

..................


Третият необходим

И не винаги излишен е третия
защото страхотно допълва
със своя си низ междуметия
едно угнетено безмълвие

И не винаги излишен е третия
и когато го вземеш в ръце
си вече безсмъртен и грееш
а той ще изгрее след теб

И не винаги излишен е третия
пак събуждаш се нощем и – виж!
във леглото до теб и до нея
днес любов посред розите спи

И не винаги излишен е третия
тези търсещи мъдри очи
надживели са всичкото време
затова го обичай, мълчи...

Тате
Русе, 18 септември 2012 година
Публикуване на коментар