понеделник, 24 септември 2012 г.

Tabula Rasa



На мама Све, с любов


Една мъничка Табула Раса стана онзи ден, на 23 септември, на 30 дни. Цял месец живот. В НАШАТА къща. 

Всичко ни е първо тези дни. 

Първо дете. Първо безсъние. Първи плач. Първи спор за име. Първа разходка. Първо возене в кола. Първа инжекция. Първо папане, първо акане и първо пишкане.

Силен е като първак с една дума.

Първа кръв!

Табула Раса, в университета ме учеха, означавало в дословен превод "чиста дъска". Сиреч, преди да познава нещата, човек трябва да знае познавателните си способности. Бебокът ни, значи, още няма вродени идеи, цялото познание се ражда в опита. При раждането си на 23 август тази година, разумът на Камо Младши е бил “чиста дъска” (tabula rasa). Нямало нищо в интелекта, което преди това да не е било в сетивното. Обективната природа, гъгнеха на главата ми професорите, е истинският предмет на всяка наука, тя и той може да бъде познат само чрез опита. Според някои философи логическите принципи за противоречието и тъждеството са неизвестни за децата, болните и изоставащите.

А сега де!

Дано синът ми, или неговата Табула Раса, не се формира само и изцяло под мое влияние, викам си днес - 20 години след вземането на ненужната си диплома. От цялото следване ми е останала единствена тази теория от далечната епоха на Просвещението, дело на Джон Лок /философът, а не Тон Лок рапърът/, както и единствената ми шестица в Софийския университет, а именно тази по философия, заради което може би и майка ми и любимата ми често ме наричат дървен философ.

Та думата ми беше за нашата си мъничка, все още нерендосана, неизписана с мръсотии и графити, ненакована с пирони и ненадялана с тресла.

Нанесе се някак откъм Нищото в живота ни, в любовта ни и в дома ни и вече ги е завзела всичките.... оформяйки се.

Е, вижте как...

Право в зъбите на това копеле - Животът, това е положението!!!


Тате, Русе, 23 септември 2012



2 коментара:

Анонимен каза...

Обичам този бебок ! Вълнуващо е ! мЦ

Анонимен каза...

Честит ви Табула Раса, Камо! Прекрасен малък мъж!
Вярвам, че има смисъл да продължаваме без дори да се питаме докога, как, кой и защо.
Поглеждайки моето минало, настояще и бъдеще, моето аз и моето всичко, което всяка нощ е до мен - единият кротко похъркващ, другият подпрял краче на гърдите ми, а едно малко създание, което нямам търпение вече да гушна, нежно ме по подритва по ребрата. Има смисъл! Продължаваме! Напук на всичко!
Продължавайте и вие да се обичате все така красиво и шеметно!
Мели