Безсъние /Будната Красавица/

                                                      из ЦИКЪЛА

                                          Кофти приказки за лека нощ

                                                              или

                                            Хапче за сън преди лягане…

„Нани-нани, бебчо,

  Тихо спи, не гледкай,                                            

  Мама те люлее,

  Приспивна песен пее…”

                       Приспивна песен  

През девет земи в десета, в ЕС, но отвъд Шенген, почти в Европа, но не съвсем, кажи-речи в Азия, ама орта-будала и не напълно, имало едно Царство.

Та на това забутано място живели и някак си преживявали цар и царица. А преживявали трудно, защото както и да се напъвали, каквито и пози да пробвали, колкото и виагра,порнографски пергаменти и пепел от сушен змийски език да ползвали, все не им се раждало дете. Един ден обаче от водопровода изпълзяла крастава жаба и рекла на ошашавената царица:

– Няма да мине година и желанието ти ще се сбъдне – ще родиш дъщеря.

Царят и царицата всъщност искали син, ама хайде – дъщеря да е ,рекли си, щото голям мерак имали за бебе.

Така и станало. Родила царицата момиче и то било по-хубаво от Анджелина Джоли, Азис и Алисия взети заедно. Царят вдигнал голям купон за аверите и бизнес партньорите, а царицата дала коктейл на дипломатическите лица..

Случило се обаче така, че най-голямата мутра /бивше ченге/  в царството не била поканена нито на купона, нито на коктейла. Тъй че докато останалите баровци дарявали царската щерка с Ролс-Ройсове, силиконови импланти, уикенд за двама в СПА-хотел, круиз из Карибите, мезонет край морето и антологията на Глория, обидената мутра цъфнала на партито, изплюла се в бърбъна на царя и проклела бебето: „Навърши ли шестнадесет години, нека царската дъщеря да се убоде на вретено и да умре!”. После мутрата се фръцнала и се изнесла с черна лимузина без опознавателни знаци заедно с четиримата си бодигарда.

Купонджиите, макар и хабер да си нямали кво точно е това, мамка му, „вретено”, адски се шашнали. В този момент обаче, леко пийнал и поразрошен, макар и с идеята да помогне, напред излязъл министърът на здравеопазването и фъфлейки, много се изложил: „Нека това не бъде смърт, а стогодишно безсъние!”, рекъл министърът и заспал.

Сега ни се такива мамата, рекъл си царят, шатнал на екс бърбъна барабар с мутрафонската храчка и за всеки случай наредил да изгорят всички вретена в царството, каквото и там, мамка му, да значело „вретено”.

И тъй…

Купонът минал и заминал, а царската щерка расла хубава и умна, секси и начетена, стройна и амбициозна, изобщо била на път да стане страхотно гадже.

Дошъл обаче 16-ият и рожден ден. Царят и царицата били на море със съседното царско семейство. Момичето останало самичко и си уплътнявало времето с чат, шопинг турове в царския МОЛ и обмен на клюки с придворните дами по мобилния телефон. И тъй както лафело по телефона и си играело с антената - хоп! – не щеш ли, уболо си пръста, макар в царството от години да нямало не само пукнато времето, ами и шивашка промишленост изобщо, без да броим ишлемето.

Та убола си на антената на мобилния телефон кутрето Царската дъщеря и мигом се облещила. Не че до този момент била особено успана или одрямана, просто поколението и било такива – заспало, полуграмотно и апатично и само чалгата, чатът в интернет и батковците с големи коли и дебели ланци можело да го поразсъни от време на време и то само донякъде.

Сега обаче истинско безсъние било обхванало рожденичката, макар никога да не била чела едноименния роман на Стивън Кинг и да вземала крек и амфетамини доста рядко.

Понеже била царска дъщеря, по реда на чинопочитанието, безсъние обхванало и целия дворец.

Голям гърч налегнал принцесата с това безсъние, щото – нали – едно е купон до 4 сутринта и после да спиш до обед, а после да станеш с махмурлук и да биеш един шут на коняра, друго е да си буден 24 часа в денонощието и бавно да затъпяваш, гледайки турски сапунки по телевизията и джъткайки на Farm wars във Facebook.

В това време, докато принцесата прогресивно дебилясвала от недоспиване и дори напълно да спряла кафето и кокаина, клюката за безсънието на красавицата мигом се разнесла по интернет. Във Facebook се нароили групи за и против нея, в Twitter тръгнали злобни коментари, търсачката на Google не смогвала да обработи милионите резултати от хилядите търсения с ключова дума „будната красавица”, а предприемчив български емигрант в Торонто пуснал на пазара компютърна игра на 10 нива със същото име и направил пачка. От време на време по границите пристигали царски синове и се мъчели да си пробият път до двореца, но не успявали, защото времето било такова – от едната страна Шенген, от другата – ЕС, а и контрабандистите и НСБОП не си поплювали по митническите пунктове.

Така минали много години.

Oasis издали нов албум, Guns’n’Rosses се събрали в оригиналния си състав, Уитни Хюстън предала Богу дух, изтекъл втория мандат на поредното правителство, цената на олиото, хляба, тока и бензина пак тръгнали нагоре…

В това време много принцове си опитали късмета с обзетата от безсъние мадама /и богата наследница, разбира се/, но на никой не му се отварял парашута, така че повечето се задоволявали с бивши миски, настоящи силиконови плеймейтки и чалга певици, а най-вече – с множеството грозновати принцеси от Лихтенщайн.

Един ден обаче в царството пристигнал с черен „Хамър” един по-различен принц. Принцът бил облечен целият в черно, имал дълго черно кожено манто, носел черни очила и черни кожени ръкавици, а намазаната му с гел черно коса била пригладена назад.

Той бил Принцът на Мрака.

Понеже бил тарикат, а и имал връзки където трябва, Принцът на Мрака знаел, че уречените сто години проклятие били вече изтекли и имало опасност във всеки един момент будната красавица да се тръшне сред балдахина на водното легло и да захърка като носач на Централна гара. Затова Принцът на Мрака набързо обиколил двореца /който има-няма, бил с разгъната застроена площ от 2 000 квадрата насред 20 декара градини и имал 11 спални, 8 бани, басейн с морска вода, баскетболно и тенис игрище, собствен киносалон, хеликоптерна площадка, конюшня, изглед към океана и поразително приличал на имението „Невърленд” на Майкъл Джексън/, после намерил спалнята на принцесата и нахълтал вътре.

Погледнал я – красива била, вярно.

И принцесата го погледнала със зачервени от безсъние очи и понечила да каже: „Абе, кой, по-дяволите си ти, бе скапаняк?!”, но в този момент, обзет от страст и похотливи нечестиви мисли от многото гледане на „Сексът и градът”, Принцът на Мрака се навел и я целунал.

Така проклятието на мутрата било веднъж завинаги снето.

Стоте години безсъние били минали.

А принцесата най-сетне заспала.

Този път завинаги…

Камен Петров