неделя, 19 февруари 2012 г.

Старите дрехи на царя /Навлеченият цар/

                                                       из ЦИКЪЛА
                                          Кофти приказки за лека нощ
                                                                или
                                            Хапче за сън преди лягане…

„Нани-нани, бебчо,
 Тихо спи, не гледкай,
 Мама те люлее,
 Приспивна песен пее…”
                       Приспивна песен


Имало едно време в Америка… пардон – това е друга приказка. Тоест – филм.
Да започнем отначало.
Та така…
Имало по едно време, има го и пак ще го има, един цар.

Царят толкова много обичаше да се кипри, облича, преоблича и навлича, че харчеше за това всичките пари на данъкоплатците, част от външния дълг, както и колосални суми от държавния резерв и приходите от авторски права на Хора на Министерски съвет.
Заради скудоумния си порок да пазарува дрехи по бутиците на „Сънсет Булевард” в Ел Ей, на „Шанз Елизе” в Париж и по „Витошка”, царят изобщо не се грижеше за поданниците, войниците и ченгетата си,  рядко посещаваше театъра, операта и библиотеката, а най-обичаше  да се разхожда из града, по новите магистрали или околовръстното в правителствената лимузина и с кортеж от тайните служби, за да показва новите си маркови дрехи.
Въпреки, че обикаляше нагизден по последна мода царството надлъж и на шир, най-вече на първи копки, рязане на ленти на нови обекти или наказателни акции, царят изобщо не виждаше, че поданиците му са гладни, окъсани, боси и голи, а на всичкото отгоре в царството върлуваше най-свирепата зима от 134 години насам, която носеше температури от – 30 градуса, поледици по чисто новата магистрала, изолация на цели села и градове, високи сметки за ток и парно, както и традиционния ледоход по река Дунав.

Докато народът гладуваше и тракаше със зъби от студ, в царската столица и най-вече в Бояна, вървеше голям купон и всеки ден там пристигаха много чужденци – понякога посланици и държавни глави, а друг път – рок музиканти, актьори от Холивуд и всякакви шмекери от цял свят, надушили къде е далаверата.
Веднъж между другите пришълци при царя се явиха двама измамници, които обявиха, че са представители на „Пиер Карден”, Пако Рабан”, „Коко Шанел” и „Версаче” за страните от Централна и Източна Европа и ще въртят далаве… пардон – франчайзинг, с местните фирми и фирмички, които мряха като мухи насред кризата.
 „Ето ти дрешки точно като за мен… - помисли си хитроумно царят и мислено, по правешки, потри доволно ръце, подобно на покойния си ментор - Щом ги облека тия маркови парцалки, ще мога веднага да сваля всяка мадама, да говоря на „ти” с Меркел, Саркози и Берлускони, пък и да уволнявам министри, съдии и ченгета, както ми скимне – никой копче не може да ми каже ако нося вратовръзка за 5 000 кинта, хехехе…”
И даде царят веднага на двамата измамници няколко държавни предприятия на концесия, както и бъдещия добив от новата реколта от пшеница и маслодайна рапица на Добруджа, за да могат те да се заловят незабавно за работа и да отворят на „Витошка” новия царски бутик.
Лъжливите носители на франчайзинга на световните модни марки веднага спретнаха офис 400 квадрата, разположен на две нива, в близост до НДК  и се престориха, че въртят голям бизнес. Всъщност „марковата” стока в бутика идваше основно на килограм от „Илиянци”, базара в Димитровград и магазините за секънд хенд, както и контрабандно от Турция, Китай и Молдова през КПП-тата, но царят хабер си нямаше от това, пък и не му пукаше особено какво става в тъпата държава. От друга страна, чуждестранните мошеници поискаха веднага най-хубавата коприна и златна прежда в страната, както и приватизацията на шивашката и промишленост в пакет.
В същото време голямата далавера беше лъснала в интернет, но официалните медии си кроткаха, да не се изложат царя и кабинета. Всички знаеха, че министрите, бизнесмените и миските вече носят само „маркови” дрехи-менте от новия бутик, които струваха майка си и баща си и разоряваха цели браншове и промишлености в царството, но всички си трайкаха, особено министърът на икономиката и туризма.
После дойде някакъв национален празник, в царството се изсипаха четирима президенти, трима министър-председатели, няколко цари, принцове, папи, двама южноамерикански диктатори и един петролен шейх и сега вече царят наистина откачи на тема фешън, стайлинг и дрескод, дето има една дума, на чист български.
Царската свита, барабар с бодигардовете и мутрите окупира новия моден бутик, предварително зает от маскираните спец части, и царят необезпокояван се зае да изкупува дрехите на кило – точно тъй, както по-рано са били прекупени от „Илиянци”, преди да им пришият марковите етикетчета.
После царят, заедно със свитата си, охраняван от каратисти и снайперисти, тръгна по столичните булеварди, да покаже новите си дрехи на хората /като преди това беше разпратил няколко хиляди тайни агенти да дезинформират предварително тълпата, че дрехите всъщност са секънд хенд и са купени за жълти стотинки от личните спестявания на царя, от времената преди да стане цар/.
В това време хората зъзнеха в половин метровия сняг, наливаха се с чай с бром, щото в тези времена си беше чиста лудост човек да ражда, и тракаха със зъби сред преспите край пътя.
Царят вървеше под великолепния си балдахин, а по улиците и прозорците на къщите се трупаха хора и викаха:
- Ах, колко хубави са старите дрехи на царя! Каква чудесна стара мантия! Колко яко кожено манто на старо! Какви изтъркани на коленете дънки! Как хубаво му стои всичко и колко е мъжествен и снажен! Как му личи, че редовно спортува и пазарува също като нас в магазините за дрехи втора употреба!
Така викаха хората, леко посинели и с насълзени от студа очи, потропваха с боси нозе в леда и снега, и придърпваха прокъсаните парцали около телата си, в напразен опит да се посгреят без греяна ракия.
Никой не смееше да каже, че царят се е навлякъл като бобър с ултраскъпи дрехи на няколко ката, докато народът масово измира от студ, защото ги беше страх от тайните агенти, униформената полиция, спецчастите, баретите, митничарите, катаджиите, данъчните, прокурорите, адвокатите, съдиите, бюрократичната машина, неотоплените затвори и кварталната магазинерка кака Донка, на която висяха кой с колкото може и то от месеци,, заради кризата.
С две думи, нито едно царско облекло не бе извиквало досега толкова голям възторг.
- Гледайте, гледайте, царят се е облякъл като баровец, а аз съм съвсем гол! - извика изведнъж едно дете, чиято лява ръка имаше 70% измръзвания 5-та степен и вече леко гангренясваше.
- Господи, чувате ли какво казва невинното дете! - рече баща му, който беше безработен от самото начало на мандата на правителството, и всички започнаха да предават думите на детето.
- Да, да, царят е навлечен в скъпи дрехи, а ние мръзнем! - извика някой изотзад.
- Скивай, брат, мантията му е на „Версаче!- изпсува дребна мутра.
- Царските пантофки са от „Гучи”!- възкликна бивша миска.
- Мале, досега не бях виждал толкова много мечи кожи, навлечени на един човек!
- Баси, тоя за Дейвид Бекъм ли се помисли?
- И Бил Гейтс няма такъв скъп костюм!- възмути се очилат програмист.
- Роклята на царя е на „Коко Шанел”!- изписка случаен травестит, после свенливо замълча.
Царят беше поразен. Нему също някак си му се струваше, че народът е прав, каквото и да твърдяха ПиАр- му, ала си мислеше: „Все пак шествието трябва да се изкара докрай! Дават ни директно по CNN, National Geografic и ТВ7, да не говорим за онлайн излъчването по интернет на царската уеб страница…“.
И прислужниците, бодигардовете и каратистите продължаваха да вървят все тъй тържествено след царя покрай голите хора от народа и да носят с апломб краищата на царската мантия, марка „Версаче” – менте, докато министри, генерали и висши матистрали припкаха в галоп отзад...


Камен Петров

Няма коментари: