сряда, 9 ноември 2011 г.

R.I.P. „Хвърчило” или просто искрици живот…

„Няма да мога да разбера
това, което е всъщност
животът ми...”
Нова Генерация „Ледове”

Навръх празника на Народните будители – 1 ноември, актрисата, човекът и приятел Атанаска Вихърова, по-известна на хиляди българи като звезда от ТВ шоуто „Тутурутка”, се пресели в едно по-добро от това тук място на крехката възраст от 30 години. Тя загина при нелепа катастрофа в далечна Канада, в момент, в който заедно с любимия си – режисьора Алексо Петров, бяха решили да започнат живота си отначало. Днес Алексо е тук, у дома, безутешен, /вероятно/ загърбил чужбина, изтъкан от болка, но както винаги пълен с креативни идеи, които този път ще реализира заради любовта на живота си и в нейна памет – заради Насето. Авангардният режисьор ще разпръсне праха на Насето над морето в родния и град Варна. Ще продуцира и режисира независим филм по неин сценарий с работното име „Лодка”. Не на последно място ще издаде посмъртно стихове, прозаични късове и сценария на актрисата в книгата „Хвърлило”, чийто редактор /може би/ ще имам щастието да бъда самият аз – Камен Петров - фен, приятел и почитател на Атанаска Вихърова, фен, приятел и почитател на Алексо Петров… Завинаги…
Нека Господ бъде с нас…

Насето. Така си я знаем всички. Винаги дейна, винаги вихрена, винаги забързана, жизнена като живота, обсебваща като смъртта. Клоунадата, шоуто, театъра, телевизията. Те сякаш наистина бяха в кръвта и. Импровизация. Искрици живот. Много любов. Много жизненост. Цялата ТЯ. Това беше краткият и, изпълнен с приключения живот. Дали в България, дали в Канада, дали тук, дали по света, дали у дома, на купон или по телевизията – Насето винаги си оставаше отправната точка на всяка една вселена наоколо – съзвездие от светове или кръг от приятели или пък просто любимия човек, те всички се въртяха около нея, сега и завинаги.
Насето живя на бързи обороти и изгоря млада.
Като любимия си Митко Воев.
Малко след непрежалимата си майка.
Преди любовта на живота си – режисьора Алексо Петров.
Преди всички нас – проправяйки ни път Натам, Отвъд, където вече и правят компания плеяда артистични души като тези на същия този Митко Воев, на Кърт Кобейн, Курт Вонегът, Джим Морисън, Джон Ленън, боб Марли, Че Гевара, кой ли не…
Чакай ни, Насе! Идваме!
И си знаем, че тя е нейде там, и ни очаква, и пак ще е весело, и отново ще видим онази нейна огромна, чаровна, момичешка, всезнаеща и всеопрощаваща усмивка.
Усмивката на Насето…
 R.I.P.
Ти си тук!

Бел.ред.
Тестовете в тази книга са – умишлено, но и не съвсем, хронологично подредени, така както ги е нахвърляла на компютъра си Насето приживе. Те обхващат един кратък период /от 29.12.2007 до 25.07.2011 година/ от и без това краткия живот на Атанаска Вихърова, най-вече от времето, което тя прекара в Канада, заедно с любимия си Алекс. Започват с така характерното за нея „Цветно”, за да завършат – сякаш в някакво мимолетно предчувствие за близкия край – с „Три тона черно”…



Камен Петров
Публикуване на коментар