Турист в друг свят

Жегата наистина си я биваше.
Посрещна ме още на границата. Всепоглъщаща, плътна, адска горещина, от която всичко като че ли трептеше в маранята, а потта беше просто допълнителна екстра.
Нямах всъщност нищо против. Точно така си представях почивката си.
Вижте, аз съм един обикновен задръстен средностатистически човек. Счетоводител съм, сиреч сухар. Жител на северна държава, където всичко е сивкаво, хладно, дъждовно и мъгливо. Исках разнообразие. Исках да си отживея.
Затова избрах офертата за Айда, тази непозната за мен екзотична тропическа държава. Оскъдният ми бюджет, заделен с мъка за ваканцията, ми позволяваше само този избор. Другият беше да отпътувам към зале„чвана страна Райа, но според справочниците там всичко беше сиво-бяло, стерилно и скучно, точно като в родината ми. Това предреши нещата.
Както беше според туристическия контракт /пълен комплект, ол инклузив, гарантирано връщане на парите/, посрещна ме персоналният ми гид. Дори на пръв поглед даваше вид да е странна птица. Беше дребен и чевръст, облечен с комичен смокинг с папиьонка и с дълги поли, удивително напомнящи опашка, а не част от официална дреха. Би се предполагало, че като местен жител, е свикнал с жегата, но той беше някак зачервен през цялото време, дори очите му бяха червени, гуреливи и сълзящи. Имаше добре оформена дълга и заострена вандайкова брадичка, смешни заострени уши и чифт слушалки /с които май беше окичен целия обслужващ персонал в Айда/, които приличаха по-скоро на рогца, отколкото на слушалки.
- Ждравейте, ждравейте, ждравейте!. - възкликна емоционално моят персонален гид и се разтопи с поредица поклони, мимики и жестове на неподправено гостоприемство, несъмнено в предвкустване на бакшиша - Допре дошли ф Айда! Опещавам фи НЕЖАБРАВИМО изжифяфане.
- Кой си ти?- запитах малко троснато, тъй като още не се бях окопитил от адската горещина, а нахилената му физиономия сякаш затрептя сред маранята:
- Как кой?! Аз шъм фаший персонален гид. Мефи Лукатър. Приятно мий. Чуфствайте се като ф дома ши.
Зачудих се за какъв дявол ми е нужен гид, който дори не умееше да говори правилно езика на туриста и надали имаше свидетелство за квалифициран преводач, но после си дадох сметка, че ми е все тая. Бях дошъл да му отпусна края ,да купонясвам, да си поживея. Смешното гидче нямаше да ми развали купона. Пък и не ми се разправяше още отсега. Жегата беше ужасна.
- Има ли тук развлечения? Купон? Оргии, вакханалии, разврат, пълно грехопадение?- запитах деловито, за да си дойдем на думата.
- О, тук е прошто етна иштинска бошествена комедия, хахаха, ако мога така да ше ижражя!- разкикоти се непочтително Мефи Лукатър и доволно потри ръце - Ще фи хареша. Много. Купонът е прошто нон стоп. Може да ши купоняшваме жавинаги ш ваш двамата букфално.
- Моля?
- Наиштина, наиштина. Огледайте ше шамо. Пачанга, приятелю!
Огледах се.
Тази държавица Айда наистина си я биваше, жега или не.
Около мен буквално вреше от разкрепостени жени, които и при най-добро желание надали бихте нарекли девици. Изглеждаха похотливи, безсрамни и разбратни, точно каквито ги исках. Разтреперан от желание, погледнах към гида си.
- А вие нямате ли си семейство? Жена, деца? Нямате ли проблеми с тази... хм... професия, с тези дами тук наоколо?
- О, хахаха. Шена ми е иштиншка фещица а децата ми ша етни дяфолшки ишчадия, малки демони, фи кажвам, хахаха! Не ше пезпокойте, наиштина.- отново се разкикоти Мефи Лукатър и посочи с широк жест странния свят наоколо.
- Това тук всичките туристи ли са?- поинтересувах се, колкото да поддържам разговора жив.
- О, да. Поне пофечето. Оштаналите ша от обпслушващия першонал.- показа ми чевръсти дребни същества, зачервени до болка досущ като него самия, със съвсем същите случашли-рогча и фракове с поли като опашки - Туриштите ни обаче ша шамо от сой. Иштиншки грешни души, хехехе. Гоштуват ни адфокати, политици, журналишти, рок жвезди и кино жвезди, елитни проштитутки, какфи ли не. Имаме дори филошофи и поети. Вше лакоми чревоугодници, шладоштраштни разфратници, пияндета, штишнати паралии - вше от сой, вше от сой.
Гидът отново доволно потри ръце.
Минахме край няколко врящи казана, където се въргаляха неколцина тлъсти мъже в компанията на гъвкави жени с похотливи усмивки.
- Това какво е?- поисках да зная.
- Джакузита, приятелю, джакузита.- с готовност отвърна Мефи Лукатър.
По-нататък се натъкнахме на блестящата неонова реклама на някаква тузарска кръчма, която буквално крещеше с огромни букви срещу посетителя: "Кръчма Деветте кръга". На входа имаше странин на вид фейс контрол в лицето на двамина от обслужващия персонал, стиснали нещо, което удивително приличаше на тризъба вила. Над главите им малко по-скромна табелка оповестяваше: "Lasciate ogny speranza".
- Какво пише там?- запитах остро.
- О, припомнят на гоштите да не забравят нещо вашно. Хубава дупка, мнооого гореща, много грях, хахаха.- с готовност поясни моят гид, после подканящо предложи - Ишкаш ли да ше шпушнем долу?
- Ами...
- Хм. Я ми каши, приятелю, ти да ши шлючайно филисоф, поет или учен? Не? Хм. А шладоштраштник? Не знаеш? Лаком, шкъперник, прахошник? Ленив или ижбухлив? Епикуреец, грешник или еретик? Алхимик или фалшификатор? Да ши крадец, богохулник, ижменник, магьошник или да ши рашпънал шлючайно Христос? Не? Не ши нито едно от това ли!? Чештно?! Хм...
Мефи Лукатър доби посърнал вид и замърмори. Счу ми се, че фъфли под мустак нещо неразбираемо за Горгони, Медуза, Стено, Еврила, за Лимбос, Минос, Цербер, Плутон, Стикс и Кокит, за Минотавър, Кентаври и Харпии. Ама не бях сигурен. Хич не ме биваше по чуждите езици, още по-малко пък древните.
Мястото обаче започваше да ми харесва все по-малко и по-малко и то не само заради нечовешката, направо адска горещина.
- Я кажи.- рекох внезапно, обзет от съмнения - Кой си ти, по дяволите? Каква е тази скапана държава Айда. Наистина ли се казваш Мефи Лукандър и си туристически гид.
- Ааа, то така ши ше проижнашя по нашеншки, името ми де, пък и името на дършафата ни Айда. А и мънишко фъфля, да? На ваший език звуши малко по-разлишно, мишля.- отвърна гидът ми и ми подаде разговорника, който винаги носеше със себе си.
Отворих и потресен прочетох: "Вашият професионален туристически гид Мефистофел Луцифер през Деветте кръга на Ада. Дай жега, брат!".
Погледнах го изпод вежди. Нещо не схващах. Той обаче схвана това, че аз нищо не схващах.
- Можеш да ми викаш и Сатаната, Дявола, Велзевул, Луцифер, Мефистофел, Принца на мрака... Може и прошто Мефи, де...- услужливо поясни той.
- Ти какво? Полудя ли?- изкрещях - Край! Искам да се махна от това дяволско място. И без това се потя като свиня. Искам да анулирам резервацията. Чу ли ме?!
- О, няма как, фриятелю, няма как. Вишдаш ли, шпоред контракта, ти де факто ши тук зафинаги.- примирително рече Мефи Лукатър или който там по дяволите беше той.
- Така ли? ТАКА ЛИ?!- развиках се победоносно, а малката ми счетоводителска душичка, така подредена, логически оперираща и последователна, тържествуваше до Бога - Я прочети пак най-отдолу на договора. клаузата на последната страница, да. С малките, мъъънички буквички.
Мефи Лукатър присви късогледо очи срещу документа и се зачете.
После изпъшка:
- Мамка му! По дяволите! Да горят ф Ада дано. Тъпи туриштичешки предштавители. Никога не ши вършат работата както трябфа. Никога!
Разхилих се в огорчената му физиономия.
- Пише, изчадие адово, че ако клиентът е недоволен от обслужването, особено ако е ревизор или счетоводител по професия, може автоматично да изиска от туроператора да презавери резервацията за друга дестинация, глупако пъклен такъв. Така че давай - звъни по-бързо на оня вашия туристически представител в Райа - Петър, и ми оправи документите. И по-бързо, нали...

Подписал рекламацията - Бош, Йеронимус