Питали евреина как така са могли да продадат преди 2017 години Исус само за 30 сребърника, а той отвърнал - щом сме му взели 30, значи е струвал 15, така че пак сме на печалба.
Да, но моята е по-трудна, мисля си.
Иначе идеята е ясна. Трябва да имам конвертируема стока, да я представя атрактивно, да склоня клиента да купи, ако може и да я продам на печалба, моля.
Вижте, аз съм спец в професията си. А професията ми е да продавам. Търговец съм, много добър при това. Забравете направо за Вълка от Уолстрийт.
Продавал съм всичко на всекиго, на всякаква цена, с всякакви печалби.
Че и са искали още.
Продавал съм лед на ексимосите на Северния полюс, без майтап.
Научих ги как да си строят иглута от леда, хем евтино им излизаше, защото там - ако знаете, освен лед, почти няма нищо друго. Просто никой не се беше сетил преди мен да търгува с него и да изкара малко пари.
После, след засилена маркетингова и рекламна стратегия, пуснах на пазара и хладилници. Ескимосите се изтрепаха да ги купуват, дори по два-три вземаха, голям пазар се оказа, голяма ниша. Лаиците ще се запитат защо са им хладилници на ексимосите. Ами вижте, използват ги, за да си... топлят храната. Да. Честна дума. Много е просто - навън обикновено е минус 45-50 градуса по целзий, все пак Северен полюс е това, не село Медовене, Кубратско. В хладилника обаче температурата е контролирана и е между плюс 2 и плюс 7 гладуса по Целзий, дори във фризера е едва минус 18. Пак е по-топло от навън.
/Някои ескимоси използват хладилника дори за гардероб, а фризера - за шкаф за обувки, но това вече е една друга тема от едни други ексклузивни сделки/.
Продавал съм и краставици на краставичар. Лесно е, стига да знаеш как. Винаги има някой краставичар, на когото са му свършили краставиците, скапала му се е оранжерията или му липсва даден актуален сорт. Тогава на линия съм вече аз, давам евтино, качествено и от пиле мляко, както казваме в бранша, така че краставичарят ми идва на крака и купува. Краставици, разбира се.
Продавал съм свинско на мюсюлмани, кренвирши на вегани, оръжия на пацифисти, жени на женомразци, вота си на политици...
Днес обаче, както вече споменах, бизнес задачата ми се оказа далеч по-трудна. Бях се набутал с цели два вагона презервативи. Китайски. И трябваше да ги пласирам бързо. Срокът им на годност изтичаше. Единственият ми потенциален клиент в този момент обаче беше... един женски манастир.
Нямах избор.
Дълго мислих, обръщах взор нагоре към Бог за съвет от маркетинг мениджърите му, отхвърлях бизнес стратегия след бизнес стратегия, умувах над рекламните си ходове, над проблемите с пласмента, логистиката и дистрибуцията. Дори се бях замислил за вариант за франчайзинг или лизинг.
Вие самите как, за Бога, бихте продали презерватив на монахиня?
Да, за замонашени девици говоря.
И за презервативи.
Презервативи, кондоми, капути, гуми, ластици, ОНИЯ балони...
Накрая ме осени божествено откровение.
Влетях в метоха като съвременен месия и поисках среща направо с игуменката. Няма какво да си играем с търговия на дребно. Щях да ги закова с един голям предприемачески удар, апотеоз на дребния и среден бизнес.
Игуменката ме прие с резерви.
Дискутирахме дълго и разпалено, намесвайки в пазарлъка Бог, Божия син, Юда, Рокфелер, Доналд Тръмп, Венецианския търговец, Amazon, OLX, сергиите на битака и проблемите на митата, вноса и износа.
Накрая пробих. Продадох всичките капути на божията майка! Намерих пазар за така наречения от мен Кондом №1. Божият кондом.
Как ли? Ами лесно.
Доказах и като същински комерсиален богослов, че презервативът е ни повече, ни по-малко, а... НЕПОРОЧНОТО ЗАЧАТИЕ!
Да ходи да пита Дева Мария ако не вярва.
Игуменката биде убедена.
Монахините изкупиха на кило двата вагона презервативи.
Аз се оттеглих смирено с печалбата.
Беше време да обмисля следващия си удар.
Амин!
Няма коментари:
Публикуване на коментар