Всички помним оня стар лаф от студентските години едно време - „живот на заем”. Той бележеше един не съвсем неприятен начин на житейско и обикновено лежерно просъществуване, при който мнозина от нас изкарваха някак си ден за ден, вземайки заем от някой приятел, роднина, колега или познат, после от друг – с който връщаха предния заем, след това от трети, от четвърти, пети и така нататък, и така нататък – един хубав, приятен цикъл на въртене на пари, които никога не са истински в джоба ти, но ти помагат да преживееш някак си. Вземането на заеми винаги е един затворен омагьосан кръг, от който трудно се излиза, особено когато заплатата не стига, сметките и цените в магазина растат, а две-три гладни гърла те чакат с големи ококорени очи в къщи и те дърпат още от вратата за пешовете на палтото с „Татко! Татко!”, протягайки ръчички…
Днес обаче, насред кризата, конюктурата е съвсем различна и лафът се изроди в – уви – модерното – „Кредит на заем”. Схемата, скъпи приятели и съседи (както обича да казва често писателят-мултимилионер Стивън Кинг, който обаче навремето – преди „Кери”, е минал по същия отъпкан път), е същата, само дето доходите ни падат всеки ден, а разходите и цените скачат нагоре – точно като Въздушния Майкъл Джордън в най-добрите му години в NBA, преди голфа и бейзбола.
Така наречените кредитни институции („Но не сме банка”, бързат да уточнят последните в разговор) със странни имена, никнат като гъби след дъжд или по-скоро като ракови образования върху умиращ организъм в последните 1-2 кризисни години и в Русе, както навсякъде в страната – от столицата до най-забутаната лудогорска паланка. Метастазите им – тайфуни с нежни имена – наистина носят нежни, поетични, оптимистично звучащи наименования, при които обикновено всичко е „бързо” и „лесно”, а самите те са призвани да приспят бдителността ви, да предизвикат доверие, да вдъхнат надежда… да ви дадат пари…
Е, парите вие – щете, не щете – така или иначе си ги вземете. Нямате избор просто. Няма откъде другаде. Банките вече от години ви ги отказват. Шефът ви постоянно смъква полека-лека заплатата и реже командировъчните и премиите („Нека бъдем лоялни към фирмата в тези времена на рецесия, колеги!”), а някои от вас не са вземали парите си от месеци, пък и работодателят ви е пред фалит, особено ако има честта да е представител на низвергнатия в страната (и особено в Русе) малък бизнес. Хазяйката вдига всеки месец наема, без да се съобразява с кризата. Отдавна не смеете да погледнете етикетите по щандовете в магазина, защото всеки ден са различни, а цифричките им гонят абсолютната стойност и то неизменно във възходяща посока, тип „стълба към небето”. Сметките за тока, водата, парното, кабелната, телефоните, колата, апартамента, училището на децата ви убиват ежедневно и ежечасно, а нощем ви лишават от сън или ви даряват със стивънкинговски кошмари. От друга страна, фирмите не спят, а просто си вършат работата и то добре – наводнили са интернет пространството и са облепили Русе с листовки, флаери, талони и обяви – всяка ограда, пано, ъгъл, дърво, уличен стълб, телефонна кабина, пощенска кутия, входна врата, витрините на магазините – точно така, както навремето бабите-хазяйки го правеха на същите места по същия начин, макар и ръкописно и с правописни грешки. От рекламните текстове ни уверяват, че всеки момент можем да изтеглим без проблем бърз кредит, без значение дали сме социално слаби, трайно безработни, работещи и пенсионери. Размерът на кредита в повечето фирми варира от 150 до 3000 лева (но стига и до 15 000), а дългът се изплаща на равни месечни вноски с голяма лихва и за кратък срок от време. Иначе може да го вземете само срещу лична карта, без гаранти и обезпечение, а одобрението идва до 24 часа от заявеното от самите вас желание. Ако изобщо дойде обаче… Защото именно тук се появява вездесъщото ЦКР… Да, звучи малко като нещо средно между ЦРУ и КГБ, и няма да сте далеч от истината ако наистина ви дойде наум подобна асоциация – една бърза проверка в него може да се окаже „фатална” за финансовите ви блянове. Иначе означава просто „Централен кредитен регистър” и в него изплуват всичките ви стари задължения, купени на изплащане стоки, забавени или нереализирани плащания към банки и други институции, „добри” и „лоши” кредити…
Факт е, че само допреди година-две русенци теглеха кредити най-вече за покупката на жилище, на лек автомобил или просто на нови мебели или телевизор. Днес обаче съгражданите ни теглят пари от десетките нароили се в града кредитни институции, за да оцелеят или за да си спасят кварталното магазинче, барче, сергийка.
Интересни истории може да чуете в офисите на кредитните институции в Русе. За редови полицай с безупречна дългогодишна служба и репутация, който спешно тегли кредит, защото му е наложен запор над заплатата, понеже бил гарант на друг човек по друг кредит, а той се оказал неплатежоспособен. За попрецъфтяла бизнес дама с „рак”, която отказва да изплати дълга си, защото „умира”, но всъщност си е жива и здрава, но е профукала бързо взети пари за нула време по бутиците на „Александровска”, точно като в някоя холивудска боза от 80-те с претенциите на комедия. За уважаван букинист с перманентен отказ да бъде обслужен с кредит отвсякъде, понеже излиза по всички регистри, а самият той просто се опитва да спаси малкия си бизнес, с който изхранва семейството си. За авантюрист с над 50 000 лева задлъжнялост към няколко кредитни институции в Русе, влязъл точно в оня омагьосан кръг между десетина подобни офиса в града, за който говорихме в началото. За семейство арменци с малко магазинче, тип „всичко за 1 лев”, които го зареждат от кредит на кредит в името на оцеляването на търговския си обект, сбутан някъде встрани от главните улици. За млада двойка, спешно теглила пари, защото са и спрели тока за неплатени сметки и я съдят за водата – пак поради същата причина… И още, и още, и още…
Съдби, излизащи в кредитните регистри.
Живот, описан в сухи цифри.
Криза…
И какво се получава от същия този наш никакъв живот в крайна сметка?
Пари на кредит, мебели на кредит, кола на кредит, жилище на кредит, в кварталната бакалница – също на кредит.
Живот на заем…
Това е положението, скъпи приятели и съседи.
А го няма Стивън Кинг да го опише.
Въпреки че – както всички знаем – той пише предимно за ужаси, точно като нашия днес.
България, Русе, 2011 година.
Да ни е честита и новата…
Камен Петров
www.brjagnews.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар