Зимата ни притисна отвсякъде, температурите вече от дни са минусови, прихвърча скреж, задават се големите сметки за ток и парно. Клошарите и бездомниците в Русе по традиция сезонно като всяка година по това време са се „зазимили” кой как може. Някои отново са се приютили в рушащи се сгради, замразени строежи и разнебитени фургони из целия град. Други търсят спасение от студа по входовете на блоковете, в бутилката евтино вино, в заслони от картон и найлони, в приюта… Има обаче и друг начин да се справиш със зимата, казва Любо, който русенци често могат да видят по централните улици на града в компанията на тримата му верни приятели… кучетата.
Чочо и Мечо са от 5-6 години с него, а Лора – от три. Зимата не е страшна с трите песа край мен, казва още Любо. Кучетата му правят компания, сплашват зложелателната „конкуренция”, топлят го в дългите, студени зимни нощи. Пък и винаги има нещо за хапване за всички – каквото за човека, такова и за песовете. С четирикраките, Любо ежедневно минава по обичайните си градски маршрути – през Кооперативния пазар, Автогарата, Кръговото, Кея. Твърди, че не е бездомник и четиримата са се приютили в къща в квартал „Родина”. Влачи след себе си „багажа” си в почти луксозен пасажерски куфар на колела. Облечен е топло на няколко ката в почти скиорски екип, вълнена шапка, качулка, ръкавици и тъмни очила. Стиска здраво дълъг заострен прът и нещо като скиорска щека и докато ви обяснява нещата от живота на улицата, може почти да се обзаложите, че в очите му зад тъмните очила играе лукаво огънче, а в гъстата брада се е спотаила насмешлива усмивка. Защото му личи, че не се страхува от несгодите на зимата. Поне докато Чочо, Мечо и Лора го следват по петите по мразовитите русенски улици и булеварди…
Камен Петров
Снимки авторът
Няма коментари:
Публикуване на коментар