На Све
Дръж ме, защото се разпадам…
Въведение
Всички толкова много се притесняват.
А е излишно.
Всъщност всичко е толкова просто.
Не става въпрос за усмирителна риза, тапицирани бели стени, хапчета, пречупващи волята, електрошокове и насилствена изолация.
Не е като полет над кукувиче гнездо.
Не боли, не гъделичка, дори не мирише.
Просто въпрос на избор.
Дали да вегитираш заедно с всички онези откачени копелета отвън – в Света Широк и Чужд, обгазен, мигриращ и мигренен, шизофреничен, аполитичен, расистки и сексистки, хаотичен, шумен и сив, шарен и монотонен, забързан и затъващ, обезкислороден и обгазен, пострадиационен и очакващ следващата доза радиация, холестеронен, бомбен и бомбоубежищен, кризисен и антикризисен, кредитиращ и кредитополучаващ, предизборен и следизборен, моногамен, полигамен, асексуален, бисексуален, некрофилен и педофилен, кръпопускащ и кръвопиещ, луд-луд-луд-свят...
Или да живееш просто в мир. В мир със себе си. В мир с цветята. В мир с третата луна на Сатурн. В мир с бездомните кучета по улиците, с демоните в себе си, с извънземните на Спилбърг, с тъщата и простатата си, с Памела Андерсън – Лий и Кентъки Фрайд Чикън, със Студената война, Топлите вълни и Мокрия бюфет, с чалгата и с министъра на културата, с рейтинга на телевизии и политици, с бившата си жена, с настоящите си дългове и с бъдещия си рак на дебелото черво…
Мир.
Аз направих своя избор.
А вие?...
Стъпка 1
Стъпка 2
Крайна диагноза
(Бележка на дежурния психиатър: Очаквайте скоро продължение, разбира се в зависимост от лабилността или наопаки на психическото състояние на автора – печално известен с кризите си – на личността, на средната възраст, на икономиката, на…)
Камен Петров
Няма коментари:
Публикуване на коментар