петък, 5 май 2017 г.

Краткото щастие в живота на гергьовденското агне

По Ърнест Хемингуей

Гергьовденското агне припкаше радостно по ливадата и блееше по прелитащите разноцветни пеперудки.
Децата окичваха шията му със звънчета, цъфнали клонки и панделки.
Стопаните му носеха млекце, водичка и тревичка.
Слънцето грееше, птичките пееха, лястовички се стрелкаха, тревичката беше вкусна.
Агънцето беше щастливо като преяла попадия по време на пости.
Месец май. Пролет. Дъх на зелено. Свежест.
Гергьовденското агне припкаше с леко сърце по ливадата, после видя, че стопаните му махат откъм оградата.
В едната си ръка стискаха по наръч свежа тревица, другата беше зад гърба.
Агънцето препусна с подскоци към тях.
Захапа със зъбки тревичката и в това време стопаните в пълен синхрон забиха скритите досега ножове в крехкото му вратле.
Гергьовденското агне изхъхри като дърт козел и умря щастливо, без да разбере, че в момента се котира на пазара по 17 лева килото, което при неговото тегло правеше 340 кинта суха пара за стопаните.
Беше нашенско прясно агънце, не купешко, замразено и от Нова Зеландия.
Пък и празник беше все пак.
Чевермето си струваше всякак.
Защо да не е щастливо, макар и за кратко, а?
Публикуване на коментар