Малка зимна приказка за Кай и Герда от Русенско

Кай и Герда живеели щастливо и задружно в едно китно село, в Русенско, България (за която всеки образован европеец знае, че е южната съседка на Румъния, а го знаели и в ЕК). Било през февруари на 2012 година. Герда била щастливо бременна, а на Кай му предстояло да открие тайнствата на бащинството., макар и обременен до немай къде вече от факта да живее в пишман държава насред пишман времена…

И ето, че в един много, ама мнооого снежен ден, напомнящ твърде подозрително зимна приказка, МОМЕНТЪТ най-сетне настъпил. Кай търпеливо и самоотвержено разринал колата, затрупана в пряспа със снежна покривка с рекордните за страната 50 сантиметра дебелина. Герда майчински стегнала необходимото за болницата. После затоплили купето на колата с газен котлон, щото било кучи студ, настанили се вътре и потеглили криво-ляво сред лед, сняг и преспи, към ГРАДА.

Пътуването било истинско приключение, както се полага за всяко подобно пътуване. И без Тим Бъртън и Джони Деп, Кай и Герда се почувствали досущ като Алиса в страната на чудесата. Пътували ли, пътували те сред заснежения арктически пейзаж и видели много неща. Видели закъсали автобуси, коли и камиони в преспите край пътя. Видели русенски и румънски родилки масово да раждат в аварирали линейки, таксита и каруци от двете страна на великата река Дунав, а по леда на реката гладни румънски вълци прииждали на талази да хапнат щастливи кокошки и играещи си по министерски указ с надуваеми играчки прасета. 

Видели да извозват с рейсове пътниците от дерайлиралия експресен влак от София за Москва. Видели километрична колона ТИР-ове пред затворения Дунав мост. Видели 5000 протестиращи на кръговото там тютюнопроизводители, зад които чакали реда си зъзнещи на километрична опашка кандидат-протестиращи лекари, рибари, млекопроизводители и… всички останали (по радиото казали дори, че и депутатите обмислят да протестират заради новите пръстови отпечатъци при гласуването на закони, тц-тц-тц). Видели още в най-голямата виелица мощни снегорини да се размотават с високо вдигнати гребла, докато доброволци от околните села и от града сами разривали снега. Видели нови големи дупки и стари големи дупки по шосето. Видели таксита с надути до Бога тарифи заради виелицата и автобуси, изоставащи безвъзвратно от графика. Видели дим от много комини, понеже било минус 33 градуса по Целзий и хората горели въглища, дърва, кашони, мебели и портретите на цилокупния Министерски съвет, защото не можели да си позволят да плащат трицифрени сметки за ток при двуцифрени заплати, при това нередовно изплащани и то при случай, че не попадали в графата от предстоящите за съкращения 10% във всички държавни структури в страната. Видели клошари, бездомници и старци, застигнати от Бялата смърт. Видели как пак скачат цените на храните, а хлябът изчезва от магазините, пък румънски го замества...

И още много-много неща видели Кай и Герда по дългия и труден, изпълнен с приключения и ледени видения път от китното още русенско село до ГРАДА. После колата влязла в градските улици и двамата бързо разбрали, че тук хавата е дори още по-зле. Най-сетне, след като с мъка изгазили затрупаните със сняг, лед и киша централни улици, задръстени от закъсали и заринати в снега коли, избягвайки с мъка висящите от всички стрехи смъртоносни ледени висулки, зърнали за миг 3 снегорина, които трудолюбиво разчиствали преспите пред Общината и се поуспокоили. Тъй де, рекъл си Кай, позамаян от толкова сняг и щастие (последното – свързано предимно с предстоящото бащинство), зимата явно не ни изненада този път. В крайна сметка февруари е – кой да предположи, че ще е студето, че и сняг ще завали…

После все пак криво-ляво стигнали през преспите до болницата, изневиделица отнякъде се появила Снежната кралица (или може би дежурната старша сестра), Герда била успешно настанена на топло в родилното, а Кай се отбил в близкото барче да обърне един коняк с чай край бумтящата печка, зает да измисли име на бъдещия си наследник…

Камен Петров