вторник, 6 март 2012 г.

365 + 1

На моето Све

Вятърът носи изсъхнали листа. 
Помниш ли всички подарени цветя? 
Вече всичко свърши, не е както преди - 
има дни, има дни, във които не върви…
                                       Такси, „Има дни”


Годината има само 365 дни, любима.
365 къси, дъждовни или слънчеви, снежни или мъгливи, усилни или мързеливи, работни или почивни, празнични или делнични, протяжни или кратки, свежарски или болнаво-махмурлийски… дни…
365 дни и нощи.
365 изгреви и залези.
4 годишни сезона, заключени в тях.
Известно количество календарни празници.
Пълнолуния, новолуния, слънчеви затъмнения.
Часовници с бързи стрелки.
И бавната смърт на Безвремието.
Знаеш: една любов е мимолетна или вечна.
Знаеш: една бременност е няколко месеца.
Знаеш: един оргазъм е няколко секунди.
Знаеш: едно раждане и една смърт са само миг от Вечността.
А ние имаме единствено своите 365 дни всяка година от краткия си живот.
Какво правят ТЕ с нас?
Какво правим НИЕ с тях?
Как ги живеем, използваме, творим, даряваме, споделяме, мечтаем?
Правя списък, а списъкът прилича на грозен календар за пропилени мигове, за изтървани минути, за тягостни часове, за криволичещи в пространствено-времевия континуум денонощия, за време, затворено в границите на самото време…
Нашите 365 дни…
От тях:
3 дни правим секс.
6 дни се прегръщаме.
5 дни ме целуваш.
А останалите 351, за Бога?!
Ще ти кажа:
В 81 от дните на нашия живот се караме.
В 96 готвим.
В 21 пазаруваме.
В 7 мием колата.
В 14 разхождаме кучето и храним котката.
В 7 ходим на почивка.
В 16 четем книга.
В 69 гледаме телевизия.
В 11 слушаме музика.
В 8 ходим на кино, театър или изложба.
В 34 кроим планове за бъдещето.
В 43 съжаляваме за грешките от миналото.
В повечето… просто бачкаме и плащаме сметки…
Високосна година е обаче е тази.
Остана още един излишен ден.
Или още един допълнителен ден.
Зависи твоята чаша дали е пълна или празна наполовина.
Реши ли вече какво ще правим с него?
1 е само, все пак…

Камен Петров
Публикуване на коментар