четвъртък, 9 февруари 2012 г.

На Све, с любов и омерзение…

I don't care if monday's blue.
Tuesday's gray and wednesday too.
Thursday I don't care about you -
it's friday, i'm in love
                           The Cure, “Friday I’m in love”

Здравей, любима моя! Здравей, Све!

Пиша ти това писмо, за да мога да кажа по някакъв начин всичко това, което може би не успявам да покажа във всеки един момент на забързаното ни ежедневие, изтъкано от гняв, нерви, умора, раздразнителност, плащане на сметки, несбъднати мечти, уморени криле…
Вярно, харесвам Селинджър, наистина обичам The Cure.
Но искам да ти го кажа аз – тук и сега.
С моите устни.
С вените, с очите и сърцето си, пак и пак, и пак.
Обичам те!
Обичам те!
Обичам те!
Според един многотиражен вестник на име „Дейли Експрес”, любовното писмо - романтичен жест с хилядолетна традиция, е на път да изчезне, а причината е, че съвременните мъже не са склонни да изразяват чувствата си на хартия.
Тъпо ми звучи това, честно.
Първо английските мъже не са това, което би трябвало да бъдат /виж принц Чарлз и Ози Озбърн/.
И второ – защо само мъже?! /Сещам се за любовните бележки, които често ми мушкаш тайно между сандвичите, които ми правиш за работа/.
Аз лично, макар чичо ми Онуфрий Колев Стоянов да е чистокръвен великобританец от Йоркшир, чиито корени водят чак до към XV век и до Блъди Мери, но не оня коктейл там хубавия, а до кралицата Мария I Тюдор, искам във всеки един момент от живота си да знаеш колко те обичам.
Бих ти написал всякак: „ОБИЧАМ ТЕ!”.
Ще го напиша на български, английски, келтски, иврит, идиш, румънски, патагонски, на наречието чихуахуа и – най-вече - на руски, разбира се.
Я люблю тебя! Очень!
Ще го напиша на старата пишеща машина, която ми подари.
Ще го напиша на този компютър тук, с който всеки божи ден изхранвам прехраната си.
Ще го напиша с камъните на Белоградчишките скали или по варовиковите скали над Балчик.
Ще го напиша с диря от морска пяна след лодка в морето в Бургаския залив.
Ще го напиша с кръвта от сърцето си, с устни по даряващото ти живот коремче, с тайно мастило на оризова хартия, с маслени бои на ленено платно, с тебешир на училищна дъска, с пръст в прахоляка по задницата на междуградски автобус, с дъха си на огледалото в банята след бръснене, с брайловата азбука /която – знаем – само нашето кече Флет и Стиви Уондър владеят/, с усмивката си сутрин, стоновете си нощем, в мечтите си по теб, с любовта си – винаги.
Обичам те!
И то не защото идва 14 февруари.
Влюбените нямат ден, те имат Вечността.
Имат я, когато са влюбени.
А аз я притежавам тая Вечност от близо 3 години насам – истински, силно и изцяло и само наша - от момента, в който написах името ти в това глобално село за пръв път. От момента, в който чух гласа ти по телефона. От момента, в който те видях там, на площада, до шадравана, а после те целунах под онова дърво и всичко стана изведнъж ново, различно, хубаво и смислено. От момента в пейката на Кея до Дунава. От момента, в който проумях, че може би има Смисъл, а той е бил да се родя, да те търся и да те намеря, а не просто 42, любима моя.
Обичам те!
Ти си моето момиче, дамата на сърцето ми, майката на моите деца, животът ми и всичко останало, а Смисълът – ти знаеш най-добре.
И всякак бих написал всичко това.
Бих ти го написал с любов – защото те обичам, и с омерзение – защото животът ни е така кратък, а се срещаме едва сега.
Но - в крайна сметка – не ме е страх да го напиша дори на ръка. 
Просто пиша по-лесно и бързо на компютър, това е.
Утре обаче ще го препиша с химикал, на прости бели листи рециклирана хартия, тъй както са го правили баба ми,  мама или тате, когато навремето са искали да напишат нещо хубаво на любим човек, макар информационните технологии отдавна да са прецакали ужасно краснописа ми, но не са убили ентусиазма ми да те обичам всеки ден и всеки миг, за да ти го доказвам. Всеки ден.
Честит празник!
Обичам те!
За това съм роден…

Твоят Камо

ПП. На миналата Нова година ти предложих брак. На тази Нова година ти ме дари с бебче. Какво още може да му се случи на човек с мен, за да е щастлив? Чакам с нетърпение новата 2013-та - заедно с теб, бебока, Флет и Вон.
Публикуване на коментар