плъзват в нощта
Зова упование
само в смъртта
И мълком ридая
и търся те вън
Макар и да зная
че всичко е сън
В утроба незнайно
се пръкнало Зло
И то е омайно
не питаш защо
И то те привиква
и търсиш го в мрак
И то е реликва
и вечен е знак
Бълнуваш наяве
говориш насън
Каквото да правиш -
все траурен звън
Дочуваш ридание
не ще го възпреш
Това е познание
за хорската гмеж
И те като червеи
тихо пълзят
и търсят безвремие
в хорската плът
Сърцето ти хапят
и търсят сълза
Която за тях
е любима храна
Няма коментари:
Публикуване на коментар