сряда, 7 юни 2017 г.

Взлом


Влезе на пръсти в къщата, която иначе добре знаеше, че ще е пуста в този час.
Знаеше, че старата я няма, на работа беше.
Ключът за входната врата си беше на обичайното място под пукнатата саксия до входа.
Вътре нямаше жива душа, само котаракът, дебнеща сянка в черно-бяло под провисналата покривка на масата, свит на стола.
Набързо обходи стаите. Празно.
Откри скътаните оскъдни пари между страниците на книгата.
Все същата книга, все същите страници, все същите пари.
Дребните монети бяха събрани грижливо в стара чашка за кафе.
Прибра и тях.
Изрови от килера две торби и после натъпка без да бърза вътре всичко от хладилника, което ставаше за ядене - парче сирене, половинка салам, краставица, домат, две люти чушлета, опаковка яйца, нещо сладко, нещо солено, нещо кисело.
Не взе маслините, остатъка от горчица, нито половинката бутилка вино, оказа се розе.
Олиото под мивката беше наполовина пълно, така че прибра и него. Както и остатъка от пакета захар, малко кафе, две консерви грах, бутилка бира.
Жадно отпи около 200 грама от двулитровата пластмасова бутилка с домашна гроздова, която вероятно стоеше зад хладилника от Великден насам. Допълни я чинно с вода.
Погледна за всеки случай в шкафа за дрехи, нищо не си хареса, но все пак прибра в торбите два чифта нови чорапи, някаква тениска и ръкавици не според сезона.
Изпуши на терасата една от цигарите на старата, тънки, женски, не по вкуса му, като внимаваше да не изтърве котарака навън, загледан надолу към моста през езерото.
После прибра всичко след себе си и все така тихо си излезе.
Едва когато завърташе механично ключа на входната врата, се усети, че за пореден път обираше майка си.
Публикуване на коментар