от самотен живот
само твой е до край
и не знаеш защо.
Най-самотният миг,
изтъкан от сълзи,
покрай теб се разгръща,
мълком в тебе пълзи.
Най-самотният миг
той не носи тъга,
той е пълен с насмешка -
като весел кошмар.
Най-самотният миг
се проточва безкрай,
после после тихо се сгушваш -
в своя Ад, в своя Рай.
В най-самотния миг
не поглеждаш назад
полетяваш самотен
тихо падаш в Ноща.
В най-самотния миг
сам напускаш Света -
гневни думи бълнуваш,
призоваваш Смъртта.
В най-самотния миг
се превръщаш във леш,
мълком молиш за прошка,
ала сам ще умреш...
Няма коментари:
Публикуване на коментар