Вали...

Днес в късния следобед си карах служебната кола по работа из претоварените, надупчени, пълни с клаксофониращи идиоти улици на Варна, а по радио "Едно" пуснаха песен на може би най-варненската група - ПИФ. 
Усилих я до дупка, май дочух отново Камбаните /за миг поне/, после продължих да шофирам из нечовешкия трафик и дупките някак си окрилен.
И сякаш вече не аз карах служебен пикап, а Някой Караше Колело, и сякаш не пече ужасяващото слънце, а Вали /и сме сами/, и сякаш съм отново в една нявгашна Приказка, а не тук и сега, и сякаш съм Невидимо Дете /на Западния бряг кой ли го разбира/, и сякаш, и сякаш, и сякаш... 
Колибри в Цвете Спи...
Само не казвайте, че съм сънувал.
Само не казвайте, че Времето Спря за Всички Весели Хора.
Само не казвайте: "Не искам да Рисуваш в мен".
Само.
Не.
Казвайте.
Аз поне чух тази морска песен в колата насред крайморския трафик, докато вие - може би не.
Просто сте си карали колата.
А в това време Някой Кара Колело...
И - Вали...