събота, 18 април 2015 г.

На ръба на Света

Ще сваля плътта от душата си
Ще избягам навек от света -
Цял скован в тежестта на телата
Тъй набъбнали в сива тълпа

Ще разбия бетона с главата си
Нека падат край мене стени -
Нека стаите носят в недрата си
На Вселената всички звезди

Ще прекрача чертата с краката си
Най-извечната от всички черти
И след нея ще крача нататък
Накъдето са бъдните дни

Ще оборя Света със словата си
С непонятен за всички език
С атавизма на древните Нарциси
Сред които пълзиме, сами

Ще сваля плътта от душата си
Всичко видимо ще съблека
И от тленното сетни остатъци
Ще захвърля на ръба на Света

Публикуване на коментар