петък, 3 април 2015 г.

Твоето име, жена

На мама с любов

Докосната от светлина
Осмисляш дните ми самотни
Не земен ангел, а жена
Сърцето ми във миг докоснала
Родих се сам, ала не съм
Нещастен, нито съм самотен
Със тебе винаги ще знам
Че пълноценен е живота ми
Със теб от първия си миг
Засуках любовта на вечния
И сбъднах хиляди мечти
И опознах безкрайна нежност
„Любов“ е името ти, знам
Тъй както знам, че си със мене
По пътя проснал се дотам
Където ще цари безвремие
Утробата ти ме дари
С познание за красотата
И с жажда да открия мир
Във красотата на жената
Когато срещнах Нея, Теб
Намерих сякаш отначало
Политнах, любех - прероден
Във Твойто вечно огледало
Обожествявана сега
До мен е моята любима
И щом я има на света
Все тебе, мамо, ще те има...

Камен Петров

Няма коментари: