Ко кайш, баби? По-силно викай,
че от крясъците на кафеджиите прад Парламента нищо не чувам.
Какво искаш? Знаменце, маска,
камък, яйце, домат?
Нищо, кайш?! Че как тъй нищо?
Аз съм тук да въртя алъш-вериш
с кафеджиите, не да се намирам на приказка... То и без туй тез протести са една
голяма далавера, що покрай тях да не завъртя и аз една малка, моя си, викам си
и ей ме на...
А, от джурналята, кайш, си бил,
вестникар. От РусИ, а?. Ми, убаво...
Аз съм от Видин, баби, от
Западналата България, както викат унуките. Баба Свобода ми викат. Отворила съм
тука на жълтия калдаръм зад Опашката на Коня таз сергийка от има-няма 40 дни,
амин, да изкарам някой лев покрай кафеджиите пред Парламента, чадо, че
немотията голяма извън таз пуста столица, дет все растяла, пък не стареела - не
като мен, баби...
Иначе туй - БСП-та, ДПС-та,
СДС-та, ФБР-та и останалата дивотия, виж, не отбирам много-много от нея. Иначе
за герберите знам туй-онуй, щото у дома у градинката насаждах чат-пат гербери,
ама нещо много оклюмаха и се разсъхнаха напоследък, за нищо ги не бива, чадо,
затуй спирам им кранчето и на тях...
Както вика унуката... чакай да
си извадя бележката и очилата аз... Та вика унуката, тука тъй журналята като теб всеки ден показват
"красотата" на туй, дет му викат, "протест"
и сърцати революционери някакви в Софията, пък нас от провинцията кучета ни
яли... София не е България, чедо, ама и България въобще не е София... Унуката
вика - чакай да зачета -че по някаква там оперативна програма „Региони в
растеж” Софията ще прилапа 600 милиона, пък Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Стара
Загора, Велико Търново, Плевен и Благоевград ще получат трохи, за нашия Видин
да не говорим - оттам вече се разбягаха и клошарите и бездомните пседа, баби...
Чак ви се чудя на акъла на вас
от РусИ, как траете още тази работа и като защо не фъргате и вий там домати по
кметството ли, по областната ли, по не знам какво, докато софиянци хем папат всичките
пари, облаги и магистрали, хем стачкуват тук всеки божи ден - за кой дявол, да
им се чудиш на пипето и на тях...
Вий само се вдигнете там покрай
Дунава и веднага ще отворя един филиал на сергийката, да захранвам, дето има
една дума, местната русенска дававера покрай мойта...
Та затуй ви се чудя на вас в
РусИ що си трайте и нищо не прайте. Имате си даже Статуя на Свободата, пък тука
тъй на - на жълтия калдъръм пред "Съединението прави силата" изонзи
ден една такава "свобода" се беше разпищолила и си вееше циците пред
всички, че уж народа водела... Затуй наред с другите нещица, дето ги продавам
от сергийката на кафеджиите, вече продавам и сутиени, че Свободата да си покрие
срамотиите следващия път, щото - нали - то ясно кой кого води и кой кого яха на
тез пусти протести...
Абе, пусти-непусти, поне
изкарвам за хяба и киселото мляко покрай тях, че то пенсията ми колкото за Бог
да прости, Баби... Кафеджиите и хулиганите вече 40 дни си правят ей тука на
разни флашмоби, харлем шейки, хепънинги-мепънинги и не знам кви дивотии, че чак
на цирк и театро мяза, не на протест някакъв, докато в същото време държавата
цикли, а аз си въртя далаверката със сергийката, де да ида...
Ей на кво продавам - сам виж,
чедо...
С домати и яйца започнах
търговийката пред Парламента, щото нали модерно да ги фъргат кафеджиите по
политиците напоследък. Пък и у Видинско изкупните цени и на доматите, и на
яйцата паднаха даже по-бърже, отколкото Фидосова изпадна от Парламента...
И камъни им продавам на
завалиите - автентични, истински, от крепостта Баба Вида дето се къртят от
неподдържането, щото гледам - копат тук павета, не стига материала да мятат по
Народното събрание и мерцедесите. Скоро, викам си, като на Шипка и телата на
падналите ще замятат, та тъй - камъни домъкнах с влака, макар че то от Видин до
София един влак, един път - да не ти разправям - тоз Дунав мост 2 нахалост го
направиха - никой не ще да си троши ТИР-а натам...
Тъй стартирах, чедо малък
частен бизнес покрай кафеджиите пред Парламента, ама пустия бизнес за 40 дни много
се разрастна и викам да взема пък да го разширя, семеен бизнес да направя.
Почнах началото на юни с една масичка на Опашката на Коня, па виж сега - цяла
сергия вече имам и двамата унуки помагат /временен преместваем обект била
сергийката, викат/, че и онуй... как му викаха... асортимента де - се разшири,
пък аз съм стара жена, непопдържана, с калпава пенсия, нямам сили веке, чадо...
Сега продавам на кафеджиите и
други нещица, полезни за туй, дет му викат днес протест.
Продавам им трикольори
- малки, големи и още по-големи. Шъткам им готови плакати /унуките ги сглабят
на компотера у дома/, маски с дупки на очите за онез там - провокаторите, че и
червена боя у флакони, досущ кръв истинска, да се мацат по празните кратуни, уж
ги налагала джандармерията... Даже кирки им продавам, чадо, да си къртят павета
на воля и да ги замятат по депутатите, без да си скършат хубавия маникюр... Туй
свирки, дрънкалки, тъпани и гайди, дудуци и вувузели - купуват, та се късат,
като улави направо... При кафеджиите много ми се харчат тези дни и кафето
/нищо, че е турско, на джезве варено/, айрянът, баничките, тутманикът,
туй-онуй... Тез вагабонти даже, казват, се броели сами себе си, по празните
кафени чашки и ги събирали след всяка баталия пред Парламента, ма туй за мен
пак далавера. Минавам след тях, събирам ги, премивам ги, пък на другия ден,
като се съберат и пак затворят движението у центъра, пак им ги препродавам
барабар с турското кафе, тъй че не знам какво броят и как си хващат бройката,
нещо не е наред цялата тази работа...
Чакай сега малко, че имам
клиент, я кирка ще купи, яа кора яйца, я маска...
Тъй... и от тоя балама изкарах
някой лев, ама 40 дни ми се увидяха направо, чадо, до ей тука на ми дойде...
Далавера - далавера, ама не може все така... Стара съм, обезверена и уморена -
като повечето народ по таз нашта измъчена българска земя...
Ма накрая ще им тегля на всички
една майна, ще си скатая сергийката, ще им покажа среден пръст и на кафеджиите
и на политиците и си отивам у дома във Видин, в Западналата България, дето вика
унуката, там да чакам края. И моя, и на всичкото...
Камен Петров
Няма коментари:
Публикуване на коментар