неделя, 20 януари 2013 г.

В сянката на Статуята на Свободата


Живея от години в провинциален Русе, но всъщност по душа съм космополит и бохем човек.
Обикалям тази Родина нашир и надлъж, колкото и да е мърлява и запусната.
Гоня по цял ден проститутки из цяла България, защото не мирясвам и на стари години.
Напук на кризата зиме ходя често до Боровец, Сините Камъни, Белмекен, Мальовица и Петрохан, че дори и лете.
Не пропускам и Черно море - демисезонно, пък и Обзор.
Преджапвам през калната Янтра или още по-калната Тича, прескачам до Тутракан или Розовата долина.
Минавам често на лафче или за по чашка до Мария Луиза, Цар Освободител, Ангел Кънчев и Генерал Скобелев.
Пия си кафето в Прага, Скопие, Битоля, Велико Търново или Батак.
Сръбвам хлорирана вода на Студен кладенец.
Тегля една майна на Македония.
Ям локум на метър на Ябланица и пия Ямболска мускатова край Ямбол.
Заедно с другите отрудени балъци манифестирам на 24 май.
Троша си краката из Мадан и Рудозем, понякога стигам даже до Лом.
Изкачвам Царевец, Черни връх и Белоградчик, преброждам Мадарски конник, ама нищо особено - какво им се радват толкова туристите?!
Разхождам сутрин и вечер кучето си по парковете сред Възрожденци и сред Младежта.
Често, бродейки из града, копнея за Духовно възраждане и Църковна независимост, щото - нали, изпростяхме съвсем, а поповете пак са се хванали за гушата, но кой съм аз, че да ме пита някой, нали така?
Понякога дори празнувам на 3-ти март, но не винаги.
Иначе жена ми е една Чародейка, направо магьосница в леглото и обикновено нощем ми разказва игрите.
Викам "Вечна Дружба!" към братята-румънци отсреща и към туристите-пенсионери от Австрия, дано пуснат някой лев в Русе.
Ходя на конференции в Ялта и купувам цветя покрай Цветница, най-вече Здравец.
Обикновен човек, казвам ви.
Русенец.
Обаче, макар и космополит и бохем по душа, накрая винаги си оставам насред Лайното, в сянката на Статуята на Свободата, и това - ей, Богу - не е в Ню Йорк, и си личи, повярвайте ми…

Камен Петров




Публикуване на коментар