сряда, 30 май 2012 г.

Звук и светлина


На Вили
И на Пингвина
А В. и Я. си го знаят…
Акордите в един момент ти се виждат два пъти по-сложни, два пъти в повече, два пъти по-недостижими, два пъти по-мечтани.
Грифът на китарата някак си се удължава садистично, баси грифа.
Започваш да се чудиш перцето ли да грабнеш и да засвириш или да разположиш пръсти върху струните.
Кое по-напред?
Не можеш вече и двете едновременно, да му еба майката!
Но все пак ще свириш, знаеш си го.
Ще свириш, няма накъде.
Дори и да боли, дори да умираш, нека е за последно.
Това ти е орисията, и искането, и моженето, и всичко.
Свирнята.
Музиката.
Фийлинг, дето му се вика на чист нашенски, музикантски.
Проблемът ми е един-единствен, тъй както и ръката ми от едно известно време насам е само една – та това ми е и проблемът. Имам само една ръка. Отскоро. Една. Тъй рече Негово Височество Ракът. Важното е, че сега отново съм музикант и още свиря на китара. Е, поне се опитвам. Ръката си е ръка, дори и само една.
Но, мамка му, няма да спра да се усмихвам!
А музиката звучи в главата ми.
Звучи. Дрънчи. Бръмчи. Вие и плаче. Рок. Блус. Та-да-да-да-дам.
Бас китарите дуднат.
Барабаните бият.
Вокалът ще изкърти небесата.
А моята китара, о – моята китара, вие чудни сола, държи здравия ритъм, приглася, повежда, плаче, пее, вие, това е моята китара, мамка и, а аз съм се сраснал в едно с нея, това сме ние двамата – аз и китарата, аз и бандата, аз и музиката, и е хубаво, и боли, и искам още, но съм само наполовина.
Аз съм китаристът с едната ръка.
Аз съм Бетховен с глухотата му.
Аз съм Rammstain без дръм машина.
Аз съм това, в което може да се превърне музиката, щом я усещаш в сърцето си, в душата си, там вътре, на плажа, зад дивана, на някоя поляна или в палатката или на стадиона пред 10 000 човеци, звук и светлина, чудото на изкуството и на нотите, дори да не ги познаваш – хей, просто ги изсвири, Джак, няма какво да ме спре – нито „Балкантон”, нито халтурата, нито чалгата, нито смъртта на Дио, нито моята смърт.
Аз съм хората, които обичам, мечтите, които съм изживял, музиката, която съм композирал.
А Музиката, Музиката ми е безсмъртна.
Свиря.
Свиря.
Свиря.
Чувате ли ме оттатък облаците, оттатък химиотерапията, хематомите, миомите, разсейките, разрезите на скалпела, упойките и болкоуспокоителните?
Чувате ли ме?
Аз свиря и винаги ЩЕ!
Музика.
/Нека ви доверя нещо – една циганка е казала на мама, далеч преди да се родя, че ще бъда пич като пушка и ще карам жените да крещят, да са красиви и да викат/
Музика, човече.
Музика.
Дали имаш една или две ръце.
Дали имаш тумор или не.
На кой му пука, мамка му?!
Тя е тук /хей, соча сърцето си!/, тя е тук и е завинаги – или я има, или я няма, това е музиката, звука и светлината.
Та свиря си солото аз.
Свиря с една ръка.
Другата туморът ми я отнесе.
Та-да-да-да-дам.
Свиря тук и отвъд, свиря в клубове, зад клубовете, до кофите за боклук, в гаражи и в главите ви, в радиото и по телевизията /само да има пичове-редактори/, в колата ви на път за морето, на плажа свиря с кухарката, сигурно мога и под вода…
Свиря, само да има кой да чуе песента ми.
Свиря, само да има кой да чуе музиката ми.
Свиря.
Не ти трябват три ръце за това, само голямо сърце, тъй рече някой някъде някога…
И тъй – свиря.
Това е животът ми.
Това е моята песен.
Това, братче, е светът наоколо.
Това са сълзите, кръвта, потта на тези, които познавам.
Всички останали, мамка му, ме гледат и се хилят, и се лигавят, и се подиграват, и ме съжаляват, и ме плюят, и събират пари по форумите за мен, и шепнат зад гърба ми, и бягат от концертите на китариста с едната ръка, защото те не знаят, братче, че изкуството ни няма ръце и няма крака и няма език и няма уста и няма глава и задник и търбух и две цици или три няма дори пенис или вагина, изкуството, о йе, няма физика, няма органика и механика, няма психика, нито психология, това е само душа и само чувство и само туптящо до последно сърце и само изкуство без нищо изкуствено и без никакви органи, дори не са ти нужни ръце или крака или език и прочее, нито каквото и да било тяло за да бъдеш вътре дълбоко вътре в него – само го живей и го вдишай и го чувствай и се слей с него – изкуството, музиката нота след нота песен след песен плачи смей се обичай изпитай оргазъм мамка ти плачи и обичай и прави любов със смъртта, прави любов със света, прави любов, прави нещо…
Аз съм китаристът с едната ръка.
Ракът отнесе другата.
Затова е единствена тя.
Но ми стига пак да ме чуете…
 Камен Петров

Вместо П.П. – R.I.P.
Джими Хендрикс, Джон Бонъм, Джон Ленън, Дженис Джоплин, Рони Джеймс Дио, Майкъл Хътчинс, Фреди Меркюри, Кърт Кобейн, Ейми Уайнхауз, Бари Гиб…


Публикуване на коментар