четвъртък, 3 май 2012 г.

Любовта като чаша горещ шоколад


На Све – с цялата ми любов
Извървях с теб 12-те стъпки…
Живуркаш си така известно време, тоест цял живот, в скалата на сивото (grayscale го наричат това фотаджиите), движиш се като сомнамбул в леката мъглявина на ежедневието, пийваш по нещо тук там, носиш се по бавната река на навика, не искаш, не чувстваш, не бързаш, не страдаш.
Животът безразлично минава покрай теб по отсрещния тротоар, скрил зад тъмни очила сивите си очи (grayscale!), но някак си не ти пука – от друга гледна точка и ти самият си на тротоара отсреща, а очите ти също са скрити зад тъмни очила, дори марката им май е същата.
Преливаш нощите си от една връзка в друга, думите си – от една към друга жена, симулациите ти на страсти приличат на оргазъм, подаряваш роза, правиш комплимент, после свършваш и после забравяш. Следващият път просто повтаряш упражнението /”Алкохолът е като любовта – първата целувка е вълшебна, втората прекрасна, а третата просто така, е казал големият Чандлър, но не от „Приятели”/. И всеки път е все по-лесно, по-безболезнено, по безразлично и все по-едно.
И тогава един ден или една нощ, на кой му пука, просто виждаш насред НИЩОТО две шоколадови тъжни и търсещи очи и животът ти – опаааааа!
Животът ти се променя по-драстично, отколкото в момента се променя климатът в глобален мащаб.
Малко изненадан откриваш, че стига само да хванеш ръката на това момиче и да вървите просто ей така без посока из пълния с марионетки и манекени мъртъв град и животът става прекрасен.
Любовта - сладка, силна и тръпчива - гореща като чаша горещ шоколад, се разлива в гърлото ти, пари езика ти, стопля те отвътре, изпълва вените ти, потъваш цял в лепкавите и, сладостни обятия, за пръв път.
Цял я пия.
/Здравейте, казвам се Камо и съм алкохолик, казвам на въображаемия кръг на Анонимните Алкохолици, събрали столовете си около мен като на всеки един друг сеанс досега/
Спор няма, що се отнася до чувствата, емоциите и жените, винаги съм бил безразсъден пияч, до този момент вероятно съм бил истински алкохолик, мислех обаче оттук нататък да остана трезв, чист до края на живота си, дори без интравенозни озонови инжекции два пъти на ден.
Факт е, че винаги бях гледал на живота като на един голям, сумрачен, доста скучен, пълен с питиета бар. Просто посягаш и си наливаш, няма нищо сложно. Барът е пълен, барманът е вежлив, бутилките са пред теб – ниски и високи, закръглени и източени, тъмни и светли, интересни и скучни, полупълни и полупразни.
Имал съм периоди на джин фис и на блъди мери, на червено или бяло вино, на бира или на безалкохолна бира, на текила или конячено-уискени периоди, а  също така на ирланско-уискени, шотландско-уискени и бърбън периоди. Шотовете текила със сол и лимон и коктейлите дори не ги броя – те са просто за един дъх, за един път, набързо – да цитираме отново Реймънд Чандлър – просто ей така. Понякога копнеех за литри тоник с лед и лимон, друг път пиех само кока-кола. Винаги съм бил кофеиноман и винаги съм мразил чай. Влизал съм в периоди  на мента с мляко, мента със спрайт, мента с тоник, мента…
Сега съм чист, трезвен съм, не мешам питиетата. Вярно, и досега от време на време ми се припива чаша червено вино зиме край камината или бяло лете на плажа. Понякога се будя с вкуса на джин-тоник  в устата, друг път сънувам бутилка добре изстуден мискет край басейна. Случва се и да си мисля за купа зелен чай с мед и лимон, но това май е само когато съм зле и съм болен…
Давам си обаче сметка, че днес цял съм се потопил в чашата си горещ шоколад, наречен просто любов, и той засища цялата ми жажда, а барът отдавна е празен и е затворен завинаги за мен.
Камен Петров

P.S. Малеееееееее, как само те обичам, мармоазетке малка :-)



Публикуване на коментар