Честит рожден ден, мамо!

Мамо,

Днешният ден, на който си родена и ти, е 301-ият ден в годината според Григорианския календар и остават 64 дни до края на годината.

На този ден Христофор Колумб открива остров Куба.

Президентът Гроувър Кливланд открива официално Статуята на Свободата в Ню Йорк.

Чехословакия обявава независимост от Австро-унгарската империя.

В САЩ въвеждат Сухия режим, което пък води на възход на гангстерските войни и на бун на джаз поколението, по-известно и като изгубеното поколение, част от което са Хемингуей и Фитцджералд.

В Сан Франциско е създадена любимата и на двама ни група Metallica.

Родени са философът Еразъм Ротердамски, политикът Цанко Церковски, писателят Ивлин Уо, художникът Френсис Бейкън, култовият футболист Гаринча, поетът Евтим Евтимов, актьорът Кирил Варийски, компютърният гуру Бил Гейтс, певецът Ерос Рамацоти, актрисата Джулия Робъртс, актьорът Хоакин Финикс.

На днешния ден, освен теб, празници имат анимацията, Кипър, Гърция, Словакия и Чехия.

Не знаеше всичко това, нали мамо?

И аз не го знаех.

Знам само, че днес празнуваш кръгла годишнина и през всичките тези години си била най-обичливата, грижовна и мила майка, най-преданата и всеотдайна съпруга, най-добрият и верен приятел и най-лъчезарната и чиста жена, която познавам.

Без теб това семейство нямаше да бъде истинско семейство, а синовете ти нямаше да израстнат и да се превърнат в това, което са днес.

Обичам те много!

Честит рожден ден!

Твоят Камо

Вот до живот или 143% избирателна активност

27 октомври
8:00 часа

Гласувах.
Пуснах трите чаршафовидни бюлетини точно там, където ми казаха да ги пусна, когато ми дадоха 20-те лева, после се отбих до барчето в изборната секция.
В ъгъла двама застъпници от ДПС цакаха карти с двама тъмнокафяви застъпници.
Покибичих известно време до играчите, докато не изпих 20-тачката във вид на водка, после си тръгнах.
По това време в секцията се появиха само една ранобудна бабичка и платинена блондинка с огромни цици, която оказа се била окъсняла проститутка, която сбъркала вратата на секцията с тази на съседната шкембеджийница.
Избирателна активност 0,002%.

9:00 часа
Пак гласувах.
Понеже първата 20-тачка беше изчезнала рано-рано, ми се наложи отново да се тътря към урната, за да пусна гласа си за този, за който казаха че трябвало да пусна гласа си, иначе щели да ми разгонят майката или нещо такова.
Народът явно вече беше обхванат от възрожденски напън, защото в този час в секцията заварих цели 4 ранобудни бабички и цигански клан, наброяващ 11 ентусиазирани избиратели. Всички се бяха наредили чинно пред човека с парите, който на входа раздаваше по 20 лева и ги инструктираше от един таен списък. После си гласуваха като бели хора и отиваха да пият.
Наредих се и аз, получих 20 кинта, изслушах инструкциите и си пуснах бюлетината.
Изпих едно на барчето в избирателната секция и се прибрах.
Избирателна активност 2,12%.

10:00 часа
Заради върнатото с 1 час назад астрономическо време и заради вредните последици от запоя по комшийски по повод Димитровден, не бях сигурен колко точно е часа и дали вече съм гласувал, затова реших да си пробвам пак късмета.
Късметът ми проработи.
Пред секцията ме инструктираха и финансираха, макар да направиха учудени физиономии, тип "Пак ли ти, бе?!". На ъгъла трима застъпници от три големи политически сили крещяха лозунги, пееха възрожденски песни и раздаваха забранени от закона агитационни материали. Взех си по един наръч от всичките за разпалки, влязох и гласувах.
Ударих едно на барчето в секцията.
Избирателна активност 3,31%.

14:00 часа
Изборната водка явно ми дойде нанагорно, защото съм проспал няколко часа от напрегнатия изборен ден. Сиреч - проспах и възможността да изкарам още някой и друг лев от горещите привърженици на отделните партии, които се грижеха за благосъстоянието на избирателите пред урните.
Метнах едно яке, че беше захладняло и се запътих към изборната секция.
Половината ромска махала чакаше на опашка за инструкции и основен капитал, тъй че чинно се наредих след мангалите и си минах по реда с известно закъснение, но почерпен на барчето в секцията и опаричен до следващото гласуване.
Това пускане на вота се оказа и гастрономическо изкушение, защото този път пред секцията раздаваха и кюфтета.
Избирателна активност 6,01%.

17:00 часа
В този късен изборен час се почувствах достатъчно екзистенциално от изпитата водка, пуснатите бюлетини и чутите агитации пред урната, за да се замисля.
Замислих се как горкия аз съм само една нищожна електорална единица на фона на всичките 6 355 633 души в държавата, които днес трябваше да пуснат бюлетините си в 11 661 секции в цялата страна.
Лично аз дълбоко се съмнявах, че дори и половината от тях ще се засилят да гласуват в този слънчев ден, въпреки 20-тачките и кюфтетата. Вероятно повечето щяха да са на плажа, на работа, на село, на вилата или на гости на тъщата в Карнобат.
Все пак пред нашата сакция ентусиастите бяха достатъчно, за да се наредя на поредната опашка, преди да мога да дам демократичния си вот в полза на онези хора, за които ми казаха, че трябвало да се даде демократичен вот, че да се запази статуквото.Ббарманката неодобрително отбеляза, че ми била 8-та поред водка за днес.
Отминах подмятането с презрително мълчание.
Избирателна активност 7,44%.

20:00 часа
Навън се беше стъмнило зловещо.
Откъм морето виеше леденостуден вятър, вещаещ гладна зима.
Улиците бяха мрачни и пусти и единствено редки електорални единици си подмоткваха от изборна секция на изборна секция.
Гласувах набързо тоя път, глътнах водката на барчето в секцията на екс, прибрах си 20-тачката, кюфтетата и поредния наръч незаконни агитационни материали и се прибрах със свински тръс, защото в мрачната изборна нощ ме побиваха тръпки.
В този момент в цялата страна и чужбина хиляди мъртви души се вдигаха от гробовете и се запътваха виейки към луната, стенейки и дрънчейки с веригите си към изборните урни, за да дадат своя верен вот, заръчан от Вожда... пардон - от Дявола.
Живите мъртви гласуваха. Хелоуин беше дошъл...
Избирателна активност 143%...

Снимка https://bgizbori.org

Началото и края

The gypsy woman told my mother

Before I was born...

                            Chuck Berry, Hoochie Coochie Man

Бях много млад,

когато циганка предрече,

че през любови много

ще премина аз.

Измина време,

времето изтече - 

и вярно - любих много и в захлас.

В безброй любови

минаха ми дните

и много обич опознах,

но сам не знаех как мечтите

ме водеха от грях във грях.

Бях много млад, дори и сам не знаех,

че ще позная хиляди жени,

но че дори по тях и да ридаех,

единствена за мене ще си ТИ.

Ти беше с мен, когато в дъното ридаех.

Ти беше с мен сред сринати мечти.

Ти беше с мен, когато сам се каех.

Ти беше с мен и беше ТИ.

Защото, ти за мен си, мамо, само,

това, което ме крепи.

Това, което в края ми остава -

това си ти, това си ти...

Твоят Камо, с извинения

Местните избори 2019 - Чики Рики Че Гевара, Ернестоооо...

Поредните местни избори у нас се превърнаха в поредния евтин цирк със застаряващи клоуни, липса на дресирани животни, избелели униформи, изпосталяли жонгльори, гладни дресьори и закърпени шатри на купола.
Цирк Дьо Солей, Цирк Балкански, пътуващия цирк Лолапалуза, цирк по нашенски.
Както пееха навремето Уикеда, Чики Рики Че Гевара, Ернестоооо.
Цялата работа, всички знаем, е просто Ала Бала или - нека този път цитираме Милена Славова: "Бели квадрати, зелени черти,
Улици малки, човешки съдби,
Жълти поляни, лилави гори,
Нежни прояви и сладки лъжи".
За жалост, за настоящите местни избори си имаме и Фейсбук, така че вече от доста време насам знайни и незнайни играчи от т.нар. политическата сцена, която е просто една гротеска, ни заливат с помия, нелепи призиви, смешни коментари и неадекватни изказвания, повече известни като спам.
На всички ни е ясно какво става и какво ще стане в крайна сметка, но циркът не ни е спестен, даже никак.
Куцо и сакато, до този момент скатано в дълбока анонимност и нелегалност, все едно е шумкар от времето на цар Борис, но днес - смел опълченец, изведнъж изскочи от храстите и се юрна да завзема кметски кресла и общински топли местенца. По села и паланки, квартали и градове, новите кандидат грдоначалници изскочиха дотолкова отникъде, че освен няколко пословични постоянни играчи, хората се затрудняват да идентифицират останалите - както по име, така и по лице, а най-вече като политическа принадлежност или политическа платформа.
Цялата история вероятно е ясна. Пак ще гледат да ни разводнят гласовете, така че да си спечелят местенцата обичайните заподозрени. Политически майтапи като Пищова и неговите кИфтета, на Ценко Чонов златните гердани или напъните на някои аптекари, както и всички кандидат за кметове и за общински съветници като псевдовъзрожденци псевдопатриоти, псевдобизнесмени и псевдоинтелектуалци, са просто добавени само за цвят. За сол в манджата, дето се вика.
Та трътгнете по новите магистрали с новите дупки към урните, пуснете някой глас, дори да не са ви ръснали 50-ина левчета за него, налейте си вечерта по някоя ракия и забравете.
Останалото си е само цирк по балкански и чисто по нашенски.
Ню ейдж габровски вицове.
Грозната действителност, бъдещето на децата ни и прочее дивотии.
Голям майтап, дето се вика.
Идеята е статуквото отново да се запази, лапачите да продължат да лапат, раята да продължи да си е рая, а накрай на-силно ще се смее тоя, дето ще се смее последен.
Да познаем дружно кой е той...
А и дали България гласува или България пасува, за пореден път вероятно ще се окаже все тая.
Накрай повечето от вас ще си изтъркат билетчето от Националната лотария на 27 октомври, вместо да пуснат бюлетината в урната, не че има за кого...

Следа

Следа оставих
Даже не една
Децата моя са следа
Когато се погледна по-отгоре
Свой паметник оставих ръкотворен
Оставям си децата послед мен
Голям майтап, ще бъда споменен
с добро и лошо, ето ги децата
Но аз съм в тях, в телата и сърцата
Това са моите момчета
Това е всичко, що съм аз
И повече, в тях има страст
Която вложил съм с любов
и нов живот, животът нов
Когато мене ще ме няма
Ще са след мен, каква промяна!
Това са моите момчета -
Обичам ги, накуп и двете
Със тоя слаб и смешен стих
До гроб обичал си ги бих

Капка кръв

Когато капне капка кръв отгоре
Погледни небето
Но недей се моли
Когато капне капка кръв връз теб
мисли за мен
но не обличай креп
Когато капне кървавата капка
не се отчайвай
Тя е част от многото
Тя е само първата от черна кръв
която капе и е за опечалени стръв
Да плачат те със кървави сълзи
да плачат за отминалите дни
да плачат за това което е било
да плачат и за бъдещето, колкото е зло
да плачат за децата неродени
да плачат да обичаните тленни
да плачат с кървави сълзи
за бъдещите и за миналите дни
Когато капне капката от моста
я погледни, кажи - О, Бог да прости!
Когато капне капката от кръв
ще съм последен
и винаги съм пръв
Защото твоята съм капка
Защото твоята съм кръв
Защото и смъртта е сладка
Когато винаги си бил такъв
Кръвта е просто мостра
за рибите е стръв

Голям кеф! Но всичко е точно!

Голям ми е кеф пияни мутри да трошат заведение на пъпа на столицата, под носа на Бойко Борисов, точно както са го правели през 90-те, пак някъде около Бойко Борисов.
Кеф ми е и когато пияни селски мутри си вкарват джиповете в морето да си вадят секънд хенд джетчетата от водата.
Радвам се като гледам как багери изриват дюните, бетон залива пясъчната ивица и мутробарок хотелчета завземат Черноморието.
Умират от радост когато видя как джипове газят хората из Морската градина на Варна.
Страхотно удоволствие ми доставят все повечето катастрофи със смъртни случаи по недостроените магистрали на ГЕРБ, по недовършените улици и булеварди на ГЕРБ и особено по т.нар. булевард "Левски" с прилежащите му малоумни кръгови във Варна.
Неописуем е възторгът ми когато тъпанарите от правителството трепят двете прасета на баба и дядо на село, щото имало свинска чума, после си внасяме по-скъпо и некачествено свинско от чужбина. И баба и дядо са във възторг също. Мюсюлманите не са.
Трепетно следя как набеден министър доубива вече убития туризъм, защото хал хабер си няма за какво става дума, както биха се изразили братята турци.
Оргазъм достигам само като се друсам с колата си по вечните дупки по улиците, без значение дали карам из Варна, София или Кубрат, Разградско.
Не мога да сдържа радостта си, когато ме изнудват катаджии на пътя, митничари на митницата, данъчни в данъчното и служители по всички нива на държавната и местна администрация.
Голям кеф е да гледаш дебилите, които излизат от роднитие училища напоследък, а баловете им ме изпълват с възторг.
Щастие за мен е да имам Слави Трифонов за премиер.
Удоволствие е от всяка втора кола наоколо да гърми долнопробна чалга.
Най ми е готино нощем да опитам да заспя, а разни дебили-мотористи-донорчета да гърмят с трошките си по булеварда под прозорците и да си правят гонките, докато ченгетата си бъркат в носа.
Обичам да се радвам на достиженията на ало измамниците.
Обичам и незаконните строежи, къщите за гости на управляващата клика, както и таратор с мастика.
Кефя се да следя постиженията на политиците ни, особено на международна сцена, а премиерът-слънце ми е най-любим персонаж - дотам, че вече не следя дори сериите с Бийвис и Бътхед.
Щастие е да се събуждам всеки ден в тая държава, после да науча, че няма такава държава, а на втори терминал да има опашка от бягащи навън.
Радва ме нивото на образованието, нивто на здравеопазването, нивото на пътната безопасност, нивото на простащината у политици и редови граждани, както и ТОЛ системата, да ни е честита.
Доставя ми удоволствие бавната смърт на пенсионерите, работата за по 400 лева без осигуровки и с две висши, скъпите лекарства, ниските заплати, високите цени и боклука на Европа, който горим в депа из татковината, че да е още по-яко.
Подмокрям се от кеф при вида на обезлюдените села, утрепаното дмеделие и животновъдство, дъртите коли по улиците, смачканите физиономии на минувачите, дебилните мутри на управляващите.
Огромна е радостта ми, че синът ми живее в Лондон, брат ми - във Виена, две бивши гаджета - в Холандия и Испания, 11 приятели - в рамките на Европейския съюз, други четирима - в САЩ и Канада и още двама - в братска съседна Турция.
Въобще, наистина ми е голям кеф.
И най- важното - всичко е точно!
А, да - и дим да ме няма...

Welcome in BG

Весело е тук, при вас!
Пияни и дрогирани идиоти убиват децата ни на пътя. Мангали трепят бабите ни с брадви и лопати за 20 лева. Ало измамници изнудват майките ни. 
Държавници преебават бащите ни с пенсиите и всичко останало.
Пишман инвеститори бетонират морето ни. 
Малоумници ни съсипват образованието и здравеопазването. 
Престъпници влизат на управленски постове.
Всички от заместник кмет нагоре крадат и колкото са по-нагоре, по-нагло и по-много крадат.
Учителките ни ги бият.
Децата ги "подрастват" с чалга, кинти и кьотек.
Ченгета ни рекетират.
Митьо Очите го лекуваме с пари от джоба си.
В същото време примерно Гала ми говори за лукс и как някаква Джуджавка срещнала Слави Трофонов в затворения им комплекс нейде из Софето.
Много ме кефи у вас.
Шъ съ върнъ...

Трудно се живее в тази държава

Трудно ми е да живея в тази държава.
Днес тръгнах с бронираната лимузина и охраната към морето, едва стигнах.
Моя авер, премиерчето, каза, че построил магистрали навсякъде.
Не е много вярно.
Още някъде след Правец пропаднахме в някаква яма на току що построен и ремонтиран участък, наложи се момчетата от НСО да наемат багер, алпинисти и кучета водачи, че да ни изтеглят.
На едната мадама в лимузината, която не ми е съпруга, балдъза, тъща, майка или баба, ама не е и Корнелия Нинова, и гръмна неочаквано силикона на 124-тия километър, наложи се да викаме д-р Енчев с хеликоптер, но как да е, продължихме с остатъка от харема от миски.
На половината път ми звънят, багерите погрешно разринали някакви дюни в Камчия, изравнили Иракли и бастисали Корал. Пак.
Викам - абе, сине майчин, аз защо ти плащам министерска заплата, насипи там някоя и друга нова дюна, засей изчезнали видове, закупени по интернет, подкупи един-двама кмета още, че да ми е мирна главата.
То аман и Черноморието, аман и сезона.
Сега разбирам, че дори било шумно там след 10 вечерта, как се живее така?
Не бяха къмпинги, не бяха палатки, не беше Васко Гюров. Вдигай там още няколко хотела, залей с бетон и ще мирясат. Баба им само на Корал и Иракли си е пекла непраните гащи и все на палатка по морето е ходила, баси.
Доган поне демонстрира присъствие на Росенец и ТЕЦ Варна, не ги пороби, не ги заграби, само присъства, мирна му е главата на човека, умен човек, евала. Моите само проблеми бе.
Друскам се в бронираната лимузина по магистралата на Боко и псувам, щото неравно, разбито, дупки - уискито ми се разлива, силиконките им се разместват циците, на мен ченето пет пъти ми падна и гела от косата ми отиде на кино.
Каква е тая държава бе, какво е това чудо?!
На море отивам, на почивка, цял курорт ми построиха апапите през ошфорките за има-няма месец - вчера беше някакво диво и девствено, днес е бетон, красота и джакузита, само Митю Пищова и Мишо Шамара ги няма, направо като риби ще ги поря като стигна, ако стигна.
Обаче само проблеми.
Некви майки протестират за некви деца.
Некви пешеходци протестират за некви катастрофи.
Некви ченгета протестират за некви заплати.
Некви медии, некупени още, протестират за некви апартаменти ли кво ли.
Скоро ще почнат за тока, учителските заплати, бездомните животни, правителството, плажовете и пенсиите да протестират.
Аман!
Трудно се живее в тази държава, ама не мога всеки ден да печеля от тотото и Националната лотария, че все някак да преживявам.
Затова си трая.
Уискито ми се разлива, цици се пръскат, шефа на охраната ми на предната седалка пак е с бъбречна криза, ама кво да правим. Това е положението.
Такава ни е държавата, такъв ни е животът, даже аз не мога да се оправя.
Справяме се някак си дори без минималната работна заплата.
Шефът на охраната по едно време, като му се пооправиха бъбреците от лашкането по магистралата на Бойко, вика - бе да не загубим и наесен изборите, както почти ги загубихме за Европата последния път, затова се тревожа, бате?
Викам - споко, бе бияч, да не ти е Костинброд това, взети са те, тия избори, нямаш грижи, дреми там.
Оня ден даже питах една братушка, и той от нашите, газпром, мазпром, не го знам на него пък ква точно му е далаверата - защо така, бе друзя?
И той вика - вот тебе!
И показва едно нещо с пръсти, дето даже на малкия си син съм му забранил да го показва, ма мисля, прав е човекът, руснак е той, древен народ, мъдър, всичко знаят тези братушки.
Макар, че аз не съм от тях, како Сийке...

Малка драма с кашон

Аз съм просто кашон
Свит на празната стая във ъгъла
Толкоз сив, некрасив и намачкан
При доставката ти ме беше излъгала
А хамалите бяха излезли във стачка

Аз съм просто кашон
И бавно се роня във влагата
На сълзи неизплакани от минали случки
Пакетиран, душата ми стяга се цялата
А сърцето е стегнато в мъничка бучка

Аз съм просто кашон
Тапициран със прах и с компромиси
Разпечатан, преровен, разграбен
Сбрах боклука ти в себе си, моя си
Но кашонът остана си празен

Аз съм просто кашон
Разтоварен във морга от спомени
Поразкашкан и крив и прашасал
Покрай мен наредени умират кашоните
И забравени в мрака мухлясват

Аз съм просто кашон
По погрешка доставен във склада
Тук живея кашонно - безболезнено-сиво
Но в картона се вгледай, той понякога страда
А на него изписал е някой: "Чупливо"...

..........................................................................................
..............................................................................................
..................................................................................................

Снимка БГНЕС

Състояние на нормалност

Чистата българска красота

Плашещи ракови образования

Невероятната жена и неповторима актриса Виолета Гиндева ни напусна неочаквано навръх именния си ден на Цветница.
Не е нормално хората, които са емблема на нацията, да си отиват така незабележимо.
Не е нормално и в същото време куп измислени ВИП-ове, набедени актьори от сапунки, неадекватни и крадливи политики, плейбойчета, плеймейтки, миски и прочее сган да окупира публичното пространство, задушавайки всичко наоколо.
Погледнете Виолета Гиндева. Вижте снимките и от младостта. Погледнете колко красиво е остарявала. Запознайте се с титлата и на мис 1973 година.
Днешните миски, златокопачки и други кифли приличат на плашещи ракови образования и олдскул зомбита, родени в болна пост Плейбой фантазия в нечий бардак със стриптийз, в сравнение с подобна чиста, неподправена и земна хубост.
Погледнете крокодилите със силикони, зомбитата с лифтинг, пачите с екстейшъни, алчните за парите на дебелите чичковци-паричковци селянки с акцент и лоши зъби, които ни се пулят от ефира на всяка национална телевизи, от поредния боклукчав поп или чалга музикален клип, от прозорците на лукзони джипове и лимузини, паркиране пред лукзозни клубове и клубчета, в които никой не се забавлява особено, но за сметка на това парадира с това, което не е.
Намираме се в някакво ултрапросташко състояние на остра ненормалност. И в порядките, и във визиите, и в изкуството, и в политиката, и в начина си на живот, и във всичко.
Рязко ни подменят ценностите, обезценяват доброто и фетишизират откровени лайна, а ние сме призвани да ги поемем и да искаме още. Кенеф!
Факт, че днес реално нямаме суверинитет, нямаме икономика, нямаме истинска политическа класа, нямаме армия, нито полиция, нямаме кино, нямаме футбол, нямаме музикална сцена, нямаме избор, нямаме ценности, нямаме си нищо...
Точно затова все повече хора копнеят да постигнат някакво състояние на нормалност.
Да не чуват надута до дупка чалга всеки път щом отидат на заведение.
Да не се срамуват от политиците си, които се превърнаха в шутовете на Европа, но у нас се ширят безнаказано като бейове.
Да не мизерстват на ръба на екзистенц минимума, колкото и да работят, както и да творят, каквото и да са учили, каквито и стремежи да са таили в себе си.
Децата ни да не бягат масово в чужбина, прогонени завинаги от статуквото, а чужденците да избягват да стъпват тук като инвеститори или туристи, прогонени от същото това статукво.
Днешните момичета да не приличат на евтини курви от магистралата /щото то, нали, ако искаме евтина курва, на магистралата са по 20 кинта/.
Днешните момчета да не приличат на вчерашните батки с 20 грама мозък в тиквата.
Да не ни управлява мафия и да не ни газят страха и безизходицата.
Да не вадиш автоматично 5 лева и пишката си като видиш абитуриентка и да не се криеш от полицай, щом зърнеш униформа.
Да караме нормални коли по нормални пътища.
Да не ни крадат планините и морето.
Като кажем "Аз съм българин", да се чувстваме горди от това, а не гузно да навеждаме глави.
Това се нарича състояние на нормалност.
Останалото, дето го изживяваме днес, е просто мимикрия и имитиране на живот.

Грозни звуци в асансьора

Слушам 6-годишният си син, който както обикновено си пее, тананика и откровено пищи из банята и си мисля какъв странен феномен кара хората да се отпускат по този начин в мокрото помещение.

Може би изолацията?

Може би самотата?

Може би акустиката?

Кой знае.

Според едно изследване, българите къпят децата си два пъти по-рядко от французите, но за сметка на това пък пеят два пъти повече, докато са в банята.

Според други, пеенето насаме докато се къпем, ни помага да преборим стреса и си е направо здравословно. Пеенето насаме лекува, прогонва депресията и е забавно.

Това е положението.

Може би по същите тези причини самият аз се улавям често, че си пея сам и в асансьора.

Няма майтап.

Нагоре-надолу.

Натискаш копчето за 10-тия етаж и изпраскваш едно парче на Майкъл Джексън.

Спускаш се от 16-то ниво към партера и имаш време да забиеш "Стълба към небето" на Цепелин, която иначе е по-известна с това, че заради времетраенето си е любима на радио водещите, тъй като им дава време да отскочат до тоалетната... по голяма нужда.

Понякога се чудя дали съседа, който в същия момент натиска копчето за повикване на 5-тия етаж, не се дехуманизира силно, щом от прелитащата покрай етажа му асансьорна кабина се разнесе пасаж от някоя песен на Металика или Ю2 в мое изпълнение.

Казват, че музиката на Шаде е асансьорна музика, но самият аз предпочитам репертоар от по-ударни и нахъсани парчета, докато пъпля в тясната раздрънкана кабина покрай етажите.

Изпълненията ми разбира се са под всякаква критика, понеже едно, че страдам от пълна липса на музикален слух, второ - пея като вол, и трето - английското ми произношение е по-зле от това на мигрант по време на паспортна проверка на сръбската граница.

Няма значение обаче.

В асансьора съм сам!

Ше пея както си искам.

Вярно, че се получава обикновено нещо като ремикс на "Кен ли" или онова прословуто "Хей, чичо, имаш ли салам?" в припева от "Тухла в стената" на Пинк Флойд, но това е положението.

Все пак спрях да си тананикам "Love in the elevator" на Аеросмит, след като веднъж от силното клатене по време на изпълнението ми древната асансьорна кабина едва не се откачи от въжетата и не полетя самосиндикално в шахтата, а и ми предизвикваше ерекция.

Пеенето в асансьора при всяко положение си е екстремно преживяване в сравнение с аналогичното такова в банята, по същата причина, поради която секса в асансьора може да е по-опасен от този под душа. Просто винаги може да ви спипат.

Е, мен ме спипа онзи същият съсед от 5-тия етаж на излизане от кабинката с мнителен поглед и мазно запитване:

- Комшу, абе какви са тия грозни звуци в асансьора?

Е, оттогава позанемарих този ексремен спорт, тъй че се завърнах към автокакафонията в добрата стара баня, където си оспорваме сцената с малкия ми син.

Само че докато той пее "Жаба, жабурана" и "Аз съм Батман и съм готин", аз рева "Seek and destroy" на Металика или "Should i stay or should i go" на Клаш.

С една дума - съседът вече е доволен.

Майката на сина ми - не.

Ремонт на Варна за милиони разцепи града на две

Дългоочакваните мащабни ремонтни дейности във Варна, които до момента глътнаха милиони, разцепи морската столица на две. Както буквално, разделяйки южната от северната част с чудовищни ежедневни задръствания по ремонтирания булевард „Левски“ и новите му прилежащи кръгови кръстовища, така и чисто емпирично, водейки до множество спорове в публичното пространство, обвинения към администрация, проектанти и изпълнители на инфраструктурния проект.

В последните месеци целият град прилича на една огромна строителна площадка, огласяна от хилядите клаксони на изнервените шофьори в задръстванията и рева на тежката строителна техника заради ремонтните работи, по-известни като „Пробива на бул. „Левски.

Строителството и ремонтът блокираха десетки места в града бул. „Левски – от ул. „Подвис“ до ул. „Девня" и от ул. "Подвис" до бул."8-ми Приморски полк", кръговите кръстовища с бул. „Владислав Варненчик“ и с бул. „Сливница“. Ремонтните дейности минаха и през бул. „Съборни“, ул. „Георги Бенковски”, ул. „Прилеп“, ул. „Кракра“, ул. „Мир“, ул. „Царевец“, ул. „Дубровник“, ул. „Баба Тонка“, бул. „Народни будители“ в квартал Аспарухово...

И още и още и още.

Ремонтът на булевард „Левски“ обаче безспорно е този, който трайно разбуни духовете в града.

Това, което се прави, в крайна сметка е разбира се похвално и Варна от много дълго време чака, за да се решат огромните и инфраструктурни проблеми, проблемите с трафика, паркоместата, обходните маршрути и бързия достъп, но на каква цена, питат се мнозина варненци.

Очевидно на голяма.

Нов градски фолклор в задръстванията

Огромните задръствания, които от дълго време насам мъчат жителите на морската столица, променените маршрути на градския транспорт, безкрайните тапи на възлови кръстовища, изхабените, нерви, време и бензин в задръстванията родиха нов градски фолклор във Варна и то с бързината на епидемия.

Традиционно Фейсбук стана неформалната платформа на всеобщото недоволство и в него се нароиха безброй публикации и цели нови групи, в които хората взаимно си помагат с информация за затворени участъци, наличие на тапи на дадени места, новото разписание на автобусите и още какво ли не, пряко свързано със ситуацията.

Родиха се и куп сентенции, вицове, крилати фрази и откровени проклятия, както и множество снимки, видео кадри, фотомонтажи, колажи, шаржове и карикатури, показващи строителния хаос в града.

Не бяха рядкост изрази като „блокирана Варна“, „прецакан сезон“, „строителен туризъм“, „хората да си носят храна в колите, нещо за четене и малък телевизор“ или дори вицът, който далеч не изглежда като виц: „Варна е едно огромно задръстване, край което са построени тук-там блокове, да има къде да спят хората... ако стигнат до тях“...

Според потърпевши в мрежата, варненци са се сдобили с плавателен канал вместо с нов булевард и дори организираха импровизирани регати на името на фирмата-изпълнител на проекта - „Хидрострой“.

Новото – оказа се наклонено и елипсовидно – кръгово кръстовище с булевард „Цар Освободител“, веднага бе наречено ледена пързалка, влакче на ужасите и писта, най-вече заради очевадната липса на видимост на кръстовището, наклона, денивелацията и неправилната си форма.

Шофьорите масово провидяха тапи и задръствания навсякъде в града, които няма да се отпушат дори след края на ремонта.

Шегобийци пък направо разделиха града на Северна Варна и Южна Варна, разположени от двете страни на прословутата непреодолима тапа около „пробива на бул. „Левски“.

Ремонтът разцепи града на две

Проектът за реконструкцията, модернизацията и удължаването на възловия булевард „Левски“ във Варна, според критиците му е морално закъснял и е на цели 50 години.

Хората, особено живеещите в околните квартали „Левски“, „Цветен квартал“ и „Чайка“, се оплакват, че нямат нужда от магистрала, по която през кварталите им да профучава транзитния трафик с 80 километра в час, а от нормален достъп, повече парко места, повече зеленина.

Факт е, че благодарение на масовите задръствания, се регистрират и масови закъснения за работа, училище или детската градина, блокирани линейки и пожарни коли, неспазващи графиците си коли за зареждане на търговски обекти, опасност при пожар, престъпление, смъртни случаи, множество катастрофи и нарушения, скандали на пътя, масово нарушаване на правилата и неспазване на знаци и маркировка.

Варненци очаквано се разделиха по казуса и на шофьори, пешеходци и велосипедисти. Всеки от тях е прав, разбира се, особено ако не забравя, че в един момент е шофьор, в другия е велосипедист, а в третия е пешеходец, и че всеки от тях е малко или много равноправен участник в уличното движение. Особен привкус към всичко това добавиха и мотоциклетистите, като между тях и редовите шофьори на автомобили се разменят не една или две клетви и обиди като например „донори“ или „калпави шофьори“.

На другия полюс срещу недоволните от положение, се нароиха варненци, които успокояват съгражданите си, че на фона на ставащото в някои други градове-мегаполиси по света, това във Варна е нищо. И нарочиха недоволните си съграждани за вечни мрънкалници и критикари.

Факт обаче, който не успокоява никой от живеещите в морската столица, чието ежедневие от седмици е максимално затруднено с изкопи, задръствания, шум и замърсяване.

В същото време управници, браншовици и изпълнители дадоха също своя глас в масовата истерия около мащабните ремонти във Варна.

„Основните платна за движение по бул “Левски” ще са отворени в края на април“, обеща пред медиите наскоро Николай Пашов - изпълнителен директор на фирма “Хидрострой”.

Припомняме обаче, че фирмата е масово критикувана заради огромните суми, които се вливат в нея от бюджета на Община Варна, заради казвани под сурдинка обвинения за монополно отношение на пазара на строително-ремонтните дейности в града и заради некачествено според мнозина изпълнение на много от обектите на фирмата.

"По отношение на транспортната схема и свързаните с това други решения, смятам, че с пускането на булеварда ще настъпят преразпределения в трафика, които да огледаме и на следващата сесия да обсъдим новата транспортна схема и да вземем решение в тази посока", каза кметът Иван Портних на заседание на Общинския съвет.

„Новият бул. "Левски" съвсем скоро ще реши проблема не само със задръстванията, но и с наводненията след всеки обилен дъжд във Варна“, коментира пред медии инж. Недялко Иванов от фирма "Трафик холдинг“, ръководител на екипа, автор на проекта за новия бул. "Левски".

Според председателя на Камарата на архитектите в България Борислав Игнатов, реконструкцията на бул. "Левски" е била извършена по проект от 80-те години, който няма нищо общо със състоянието на инфраструктурата във Варна днес. Той каза още в национален ефир:

"Искам да попитам министър-председателя и кмета на Варна те с дефектни милиони ли плащат, та приемат дефектни ремонти, извършени с тях?"...

Варненци – ремонтът е калпав и скъп

Каквито и противоречия да съществуват между отделните хора, групи и общности във Варна обаче, хората като че ли са единодушни в едно – ремонтът е калпав и извършен през пръсти, усвоени са едни големи пари, а има смехотворни крайни резултати.

Според едни - 80 милиона лева, според други – над 115 милиона, като предстои цифрата да се покачва, но точна сума досега така и не беше дадена на обществеността и медиите.

Според Камарата на архитектите в България до момента бюджетът на реконструкцията на бул. "Васил Левски" вече е надхвърлил предварително планираните средства и е достигнал 113 млн. лв. като може да нарасне.

Проектът трябва да бъде завършен ударно и предизборно според мнозина, както и ще стане в края на април непосредствено преди евроизборите.

За варненци и гостите на морската столица пък ще останат феномени като неадекватното наклонено елипсовидно кръгово на булевард „Цар Освободител“, недолюбваните от никой пасарелките по булевард „Левски“, липсата на бус ленти на места, неадекватните велоалеи, много от които водещи доникъде, некачествените асфалт, тротоари и бордюри, „изяденият“ при строително-ремонтните дейности стадион „Спартак“, очевидно липсващата зеленина...

Дори с просто око е видно огромното отклонение между крайния резултат от мащабната и скъпа строително-ремонтна дейност в града и помпозно представените пред медиите преди време визуализации на това как би трябвало да изглежда проекта. Те бяха постнати в профила на варненския кмет още през декември 2017 година.

Днес варненци постват на свой ред във Фейсбук и техните снимки някак си не приличат на кметските...

Автор

Камен Петров

Снимки:

Morsko oko/Skyscrapercity.com

LuXoR40/Skyscrapercity.com

p0ck0/Skyscrapercity.com

Фейсбук/Виждам те КАТ - Варна

Фейсбук/Иван Портних

Булфото

Дневник

Game of thrones news

https://www.youtube.com/watch?time_continue=10&v=TdkS4Xazz7Q

Тортила Флет: май 2010 - февруари 2019

Когато дойде при нас преди 8 години, нашият ретривър Флет беше една пухкава златиста топка от любов, любопитство и неутолим апетит.
Когато ни напусна на 5 февруари, приличаше на парцал за миене на под, а беше гордо куче, красиво и силно...
Помежду всичко това Флет беше верен приятел, пръв другар в игрите, умен, възпитан и любвеобвилен пълноправен партньор в семейството. Никога не се превърна просто в домашен любимец, а беше пълноценен член на семейството докрая.
Когато се роди в котило с още 10-ина кученцета в Русе - точно като мен и сина ми Младши, все още никой не знаеше момче или момиче е, затова го кръстихме Тортила Флет, за всеки случай. Е, Флет се оказа.
Въпреки това завърши дните си разнасян като чувал с картофи от ветеринар на ветеринар, от кабинет на кабинет, от клиника на клиника. Изтърпя всичко стоически, дори с усмивка, не трепна при вземане на кръв, биопсии или рентгенови снимки, макар накрая дори да не можеше сам да се качи и слезе от колата и да трябваше да го гушкаме и да го носим на ръце като бебе, а тежеше повече от 30 кила.
Флет завърши дните си на одеалцето в коридора на един апартамент във Варна. Сам, в тъмното, заврял нос във входната врата, скимтящ... макар и заобиколен от семейството си...
В цел в живота ни се беше превърнал стремежа да внимаваме да не го настъпем и всеки го заобикаляше и прескачаше, а той само леко помръдваше с опашка на всеки.
После Флет си отиде.

Вече не лежи в тъмния коридор, а почива на слънчев хълм на Франга дере над Варна, с изглед към града и морето, в сянката на борова горичка, обсипан с шишарки.
Въпреки това и сега се улавям, че когато нощем тръгна в тъмното към банята, вдигам високо крака в коридора и се опитвам да прескоча и да не настъпя своя приятел, който всъщност вече го няма.
И сега понякога неволно поглеждам към пода пред входната врата, но там няма никой, дори килимчето, което в крайна сметка изигра ролята и на погребален саван.
И сега в тъмните предутринни часове като че чувам тихо проскимтяване откъм пустия коридор или потупването на уморени лапи както когато в последните си дни едва стигаше до купичката с вода. Пълзешком.
Не знам полудявам ли или Флет наистина е все още някъде там и призивно скимти за обич в тъмнината на нощта.
Както казват, в дългата тъмна нощ в душата, когато сякаш е винаги 3 часа сутринта...

Обичаме те, Флет!
Липсваш ни, приятелю!
Винаги...

Сложиха ни тапата

Много успешно, експертно и безхаберно Община Варна и отрочето Хидрострой сложиха окончателно тапата на бившата Морска столица и сега всички ние живеем в трафика, вместо в домовете си, и си вършим работата в задсръстванията насред безконечните строежи, вместо по работните си места.
Тапата и разкопките са така всеобхватни и безкрайни, че в застръстванията родилки раждат в линейките, старци ги опяват по кръстовищата, а джебчии, изнасилвачи и убийци си вършат директно работата от кола в кола, щото полицията не може да се промуши и да ги озапти.
Тъй като стана невъзможно човек да стигне нормално докъдето и да е, улицата се превърна в отделен мегаполис със свой живот и правила.
В задръстванията млади водачки на МПС си обменят рецепти през прозорците на колите, а възрастни и потенциално опасни за уличното движение шофьори /ако все още имаше улично движение/ дремеха, прекопаваха си градинките на задната седалка, ловяха риба в локвите в наводнените строителни обекти или кротко умираха и дозадръстваха трафика.
В автобусите на градски транспорт, които нито знаеха накъде отиваха, нито успяваха да стигнат донякъде, баби кротко си плетяха плетките, весели мургави орди организираха тридневни сватби, докато стигнат от ЖП гарата до Владиславово, а ученици с безполезни карти за градския транспорт си чатеха с авери от други автобусни линии.
Хората пренесоха в колите офисите си, заведенията си за обществено хранене, малки цехове за това и онова, преводачески агенции и езикови курсове.
Журналята пращаха есемеси и имейли от автомобилите си насред задръстванията до редакциите, а известен местен поет успя да напише цял роман на историческа тема, докато се докопа от Виница до Полиграфията, но нямаше как да се добере до издателство.
Ставаха и весели и тъжни обреди.
Хора загиваха ежечастно в безбройните катастрофи по безнадеждно затапените кръгови кръстовища.
В същото време млади девойки, скучаещи с часове в затапени автомобили въртяха любов със също така скучаещи работници по безбройните строителни обекти попътищата, подбряни на лопати, багери и друга строителна техника.

По кръстовищата се вдигаха купони, а хората си изключиха джипиесите и за да стигнат от точка А до точка Б просто следваха ленивото движение на трафика или си разменяха упътвания с комшията от съседнаха кола.
Пожарните, линейките и патрулните полицейски коли излязоха в дълъг безплатен отпуск, а учениците в безкрайна асфалтова ваканция.
Закриваха се работни места, офиси, предприятия и цели отрасли.
Таксиджиите масово фалираха.
Туристическият сезон единодушно се отложи за догодина.
Кварталите се оформиха като самостоятелни селищни единици, тъй като жителите им по никакъв начин не можеха да се доберат до центъра, а живеещите в централната градска част правеха масови молитви за дъжд, тъй като с месеци стояха без вода заради безкрайните строежи и ремонти на приближената фирма-монополист.
Известен варненски вестник за безплатни обяви затвори станалите ненужни офиси, облепи един бус с изгодни оферти за квартири, запознанства, продажби и масаж със щастлив край и направи страшен оборот с мобилния офис, тъй като фактически градът се беше изнесъл на улицата.
В Общината се заговори за подземни улици и паркинги, въздушна железница и дори градски транспорт от хеликоптери, но на хората вече не им дремеше, защото бяха свикнали с мизерията в тапата и с безкрайните кални и некачествени строежи, защото те вече отдавна се раждаха, живееха и умираха на улицата, а тапата в трафика се превърна в стайлинг на живот и в норма на поведение, от които никой в Морската столица вече не можеше да се откопчи.
Варна, 2019 година...

Камен Петров

Снимките са на varna24.bg и novavarna.net

Камбаната на Капитана | Грамофона - новини от Бургас, България и света.

Камбаната на Капитана | Грамофона - новини от Бургас, България и света.: Разкажи ми пак за съкровището- помолих го, а той ме изгледа развеселен изпод обичайно смръщените си вежди

Камбаната на Капитана | Грамофона - новини от Бургас, България и света.

Камбаната на Капитана | Грамофона - новини от Бургас, България и света.

Там, горе с гларусите

Отвисоко градът е красив.
Сигурно така го виждат и гларусите.
Седиш си на терасата на 10-тия етаж у дома, пушиш, пиеш си кафето и го съзерцаваш.
Залезът над Галата привечер и огънят в морето сутрин.
Огненият китайски дракон на автомобилните светлини, проточили се по булеварда към центъра във вечерния трафик.
Огърлицата блестящи диаманти на Аспаруховия мост.
Блещукащите светлинки на хилядите прозорци и агресивните светлинни експлозии на рекламите.
Разсъмването над залива и привечерната мъгла над канала към езерото.
Брокерите го наричат "панорамна гледка" и това продава скъпо...
Разбира се, така е само от високо и тогава градът е прекрасен, защото тук - от 10-тия етаж, не се чуват шума от автомобилния трафик, писъка на клаксоните, крясъците, ругатните, сирените на линейки, пожарни и патрулки, плачът на пребито дете или трясъкът на паднало дърво...
После слизаш долу.
В ниското.
На улицата.
На кота нула градът вече не е така красив.
Палиш цигара и тръгваш по улиците му.
Спъваш се из счупените плочки на тротоарите.
Пропадаш в дупките по булевардите.
Газиш в помията на тъмните подлези.
Катастрофираш на всеки втори светофар.
Чуваш писъците на умиращите в линейките.
Даваш искания подкуп на ченгетата.
Катериш разпадащи се стъпала до Паметника на Българо-съветската дружба.
Лъкатушиш из занемарената, опустошена, загниваща Морска градина.
Говориш с морето на мръсния плаж.
Посядаш на счупените пейки и съзерцаваш изпотрошените статуи.
Вървиш в тъмното под неработещи улични лампи.
Разминаваш се с просяците, скитниците, клошарите, малолетните проститутки, недъгавите в подлезите, джебчийките по пазарите, отегчените ченгета, посивелите от безнадеждност варненци, сбръчканите от преработеност пришълци, кресливите и дебели руски туристки, надутите общинари и нападжии, свитите от немотия пенсионери, децата по разбитите детски площадки...
Бързаш да се качиш отново високо, високо, високо - над завист и обида.
Всъщност бързаш към трите стъпала пред входа и към асансьора, който бързо те понася към успокоителната височина на 10-тия етаж, където градът е красив, спокоен, сигурен, комфортен, прекрасен, тих, уреден, развиващ се и приличащ на морска столица...
Излизаш на терасата, палиш цигара и гледаш отвисоко, търсейки храна за размисъл.
Край теб летят гларусите, и те гледат надолу, търсейки просто храна.
Храна обаче отдавна вече няма, както и храна за размисъл...

Защо не емигрирам

Мнозина ми се чудят защо все още не емигрирам от тази разкапваща се държава, водена към пропаста от крадлива банда, некадърна да ни върне на пътя, неумееща на ръководи, тласкана единствено от алчност и безочие, гонеща децата ни в чужбина.
Има защо да се чудят.
Но пък и аз си имам причини да не емигрирам.
Не емигрирам, макар синът ми да е забегнал в Лондон, брат ми да се е преселил във Виена, половината ми приятели да са се пръснали в САЩ, Испания, Гърция, Кипър, Италия, Белгия, Холандия, Дания, Швеция, Турция, Канада, Англия и къде ли още не, далеч от блатото на име България, в каквото превърна родината ни управлението на ГЕРБ.
Не емигрирам, защото ужасно ще ми липсват:
- Неадекватното, безхаберно, корумпирано, усвояващо правителство
- Все по-наглият Бойко Борисов и шайката му, за чиято охрана гладният народ плаща по 37 милиона годишно
- Пеевски
- Доган
- Валери Симеонов
- Слави Трифонов
- Азис
- Гала
- КТБ
- Калпавите магистрали-убийци, кръпка до кръпка, труп до труп, ремонт след ремонт, лентичка след лентичка
- Черешката на тортата, ВИП брадър, България търси талант, Като две капки вода и останалите високо интелектуални продукции, водещи до масово блажено затъпяване на нацията
- Чалгата и салфетките
- Подкупните ченгета
- Лапащите корумпирани депутати
- Бахура
- Дупките по пътищата
- Клошарите, просяците и евтините проститутки
- Калпавото образование
- Разпадащото се здравеопазване
- Умиращата култура
- Убийците на пътя
- Протестиращите само във Фейсбук
- НПО-тата
- Псевдоеколозите
- Затворниците, които си бягат от затвора, така както ние бягахме от часове в уличище навремето
- Продажната и потъпкана псевдожурналистика
- Гладните и болни пенсионери
- Изоставените на произвола деца с увреждания
- Бездомните кучета
- Бакшишите по стоянките за таксита
- Националната лотария
- Батките, мутрите, наглите
- БФС
- Педерастията във всичко
- Умишлено умъртвената армия
- Приватизацията, декаризацията и инфлацията
- Криско, Графа и БГ радио
- Миските, златотърсачките, адреналинките, силиконките, мутресите и останалите прости кифли
- Кредитите, вересиите, дълговете и заемите
- Загиващите села
- Инфраструктурните недоразумения, наречени градове
- Винетките и Гражданската отговорност
- Шушана
- Винету
- Тиквата
- СИК, ВИС, Мултигруп, ТИМ и дори Ипон
- Незаконните строежи по морето
- Новите джамии и срутващите се църкви и училища
- Балонът на имотния пазар и некачественото ново строителство
- Трите "национални телевизии", от които на всички им се драйфа
- Падащите от небето хеликоптери
- Съседите от Северна Македония, а също така съседите от Румъния, съседите от Гърция, съседите от Сърбия и най-вече съседите от братска Турция, които присъстват и ще присъстват
- БДЖ, както и Български пощи
- Морето с фекалиите, изсечените гори, застроените дюни, изровените планини, небето като от коприна, това е моята родина....
Ако емигрирам, адски ще ми липсва да работя 8 часа на ден като роб на някой новозабогатял от далавери дрисльо за 500 лева заплата.
Ще ми липсват катаджиите, които си просят край пътя по 50 кинта за измислени провинения, докато в същото време наоколо фучат с 200 километра в час недорасли лекета, харчещи парите на тате.
Ще ми липсва лютеницата, която не е лютеница, млякото, което не е мляко, сиренето, което не е сирене, саламът, който не е салам, каймата, която не е кайма, хлябът, който не е хляб, пастетът от зурли и копита, доматите с нитрати, краставиците от Гърция, ягодите от Аржентина, агнешкото от Нова Зеландия и дините от Панама, а най-много ще ми липсват пресните яйца, които де факто са отровни.
Ето, затова не емигрирам, както и заради много други неща, все така милни и свидни, а не за простотии като патриотизъм, мама и тате, малката спретната къщурка с две липи отпред, земята като една човешка длан, родният bulgarski ezik, хан Аспарух, хан Кубрат, Кубрат Пулев и българският национален отбор по футбол.
Това е. Оставам.
Тук съм, не съм избягал.
Няма да е само Камен Воденичаров в крайна сметка.
Амин!




Снимка vesti.bg