Животът прилича на зъб
Изобщо не мислиш за него
Доволен си – дъвчеш добре
Но внезапно той се разваля
Боли те но щом ти е нужен
За него се грижиш
Но за да бъдеш съвсем излекуван
Трябва да го изтръгнат от теб.
Борис Виан
Той беше просто Човекът от петия етаж Той беше човекът който се катереше по етажите Той беше човекът с ОНАЗИ кашлица Той беше човекът който се задъхваше Който издъхваше Който /някои/ надъхваше Който понякога дори тайно въздъхваше Той беше човека с мечти и без мечти И човекът със скрити с очила очи Той беше човекът от петия етаж Човек без мечти и без антураж Той беше човекът с калъфа И той беше човекът с проститутка нескъпа Понякога спеше Понякога свиреше джаз Понякога дремеше Дръж път бъдеше ларж Той беше човекът с цигарата Разбира се, той беше човекът с китарата Когато умря, колабирайки из етажите Не го помнеха котките, дори и старите...
