Кукувица

В очите ми се крие синьо
В сърцето ми е древен лед
В душата ми цари пустиня
Останала след теб, със теб
Юмруците са ми без сила
Нозете тънат във калта
Душата ми е пак безкрила
Но ще отлитне с есента
 Която в края на живота
Повежда птиците на юг
А ти оставаш тук самотен
Комай си ти, но уж си друг
Незнайна птица тихо кацна
във моето гнездо студено
Отлитнах, беше тя опасна
и закръжих обезверено
А после тя яйце си снесе
изхвърли моите яйца
Отново горе се възнесе
И тихичко си отлетя
Разбрах това е кукувица
нахлува в чуждите гнезда
И като неземна птица
донася в тях и любовта