Голям кеф! Но всичко е точно!

Голям ми е кеф пияни мутри да трошат заведение на пъпа на столицата, под носа на Бойко Борисов, точно както са го правели през 90-те, пак някъде около Бойко Борисов.
Кеф ми е и когато пияни селски мутри си вкарват джиповете в морето да си вадят секънд хенд джетчетата от водата.
Радвам се като гледам как багери изриват дюните, бетон залива пясъчната ивица и мутробарок хотелчета завземат Черноморието.
Умират от радост когато видя как джипове газят хората из Морската градина на Варна.
Страхотно удоволствие ми доставят все повечето катастрофи със смъртни случаи по недостроените магистрали на ГЕРБ, по недовършените улици и булеварди на ГЕРБ и особено по т.нар. булевард "Левски" с прилежащите му малоумни кръгови във Варна.
Неописуем е възторгът ми когато тъпанарите от правителството трепят двете прасета на баба и дядо на село, щото имало свинска чума, после си внасяме по-скъпо и некачествено свинско от чужбина. И баба и дядо са във възторг също. Мюсюлманите не са.
Трепетно следя как набеден министър доубива вече убития туризъм, защото хал хабер си няма за какво става дума, както биха се изразили братята турци.
Оргазъм достигам само като се друсам с колата си по вечните дупки по улиците, без значение дали карам из Варна, София или Кубрат, Разградско.
Не мога да сдържа радостта си, когато ме изнудват катаджии на пътя, митничари на митницата, данъчни в данъчното и служители по всички нива на държавната и местна администрация.
Голям кеф е да гледаш дебилите, които излизат от роднитие училища напоследък, а баловете им ме изпълват с възторг.
Щастие за мен е да имам Слави Трифонов за премиер.
Удоволствие е от всяка втора кола наоколо да гърми долнопробна чалга.
Най ми е готино нощем да опитам да заспя, а разни дебили-мотористи-донорчета да гърмят с трошките си по булеварда под прозорците и да си правят гонките, докато ченгетата си бъркат в носа.
Обичам да се радвам на достиженията на ало измамниците.
Обичам и незаконните строежи, къщите за гости на управляващата клика, както и таратор с мастика.
Кефя се да следя постиженията на политиците ни, особено на международна сцена, а премиерът-слънце ми е най-любим персонаж - дотам, че вече не следя дори сериите с Бийвис и Бътхед.
Щастие е да се събуждам всеки ден в тая държава, после да науча, че няма такава държава, а на втори терминал да има опашка от бягащи навън.
Радва ме нивото на образованието, нивто на здравеопазването, нивото на пътната безопасност, нивото на простащината у политици и редови граждани, както и ТОЛ системата, да ни е честита.
Доставя ми удоволствие бавната смърт на пенсионерите, работата за по 400 лева без осигуровки и с две висши, скъпите лекарства, ниските заплати, високите цени и боклука на Европа, който горим в депа из татковината, че да е още по-яко.
Подмокрям се от кеф при вида на обезлюдените села, утрепаното дмеделие и животновъдство, дъртите коли по улиците, смачканите физиономии на минувачите, дебилните мутри на управляващите.
Огромна е радостта ми, че синът ми живее в Лондон, брат ми - във Виена, две бивши гаджета - в Холандия и Испания, 11 приятели - в рамките на Европейския съюз, други четирима - в САЩ и Канада и още двама - в братска съседна Турция.
Въобще, наистина ми е голям кеф.
И най- важното - всичко е точно!
А, да - и дим да ме няма...

Трудно се живее в тази държава

Трудно ми е да живея в тази държава.
Днес тръгнах с бронираната лимузина и охраната към морето, едва стигнах.
Моя авер, премиерчето, каза, че построил магистрали навсякъде.
Не е много вярно.
Още някъде след Правец пропаднахме в някаква яма на току що построен и ремонтиран участък, наложи се момчетата от НСО да наемат багер, алпинисти и кучета водачи, че да ни изтеглят.
На едната мадама в лимузината, която не ми е съпруга, балдъза, тъща, майка или баба, ама не е и Корнелия Нинова, и гръмна неочаквано силикона на 124-тия километър, наложи се да викаме д-р Енчев с хеликоптер, но как да е, продължихме с остатъка от харема от миски.
На половината път ми звънят, багерите погрешно разринали някакви дюни в Камчия, изравнили Иракли и бастисали Корал. Пак.
Викам - абе, сине майчин, аз защо ти плащам министерска заплата, насипи там някоя и друга нова дюна, засей изчезнали видове, закупени по интернет, подкупи един-двама кмета още, че да ми е мирна главата.
То аман и Черноморието, аман и сезона.
Сега разбирам, че дори било шумно там след 10 вечерта, как се живее така?
Не бяха къмпинги, не бяха палатки, не беше Васко Гюров. Вдигай там още няколко хотела, залей с бетон и ще мирясат. Баба им само на Корал и Иракли си е пекла непраните гащи и все на палатка по морето е ходила, баси.
Доган поне демонстрира присъствие на Росенец и ТЕЦ Варна, не ги пороби, не ги заграби, само присъства, мирна му е главата на човека, умен човек, евала. Моите само проблеми бе.
Друскам се в бронираната лимузина по магистралата на Боко и псувам, щото неравно, разбито, дупки - уискито ми се разлива, силиконките им се разместват циците, на мен ченето пет пъти ми падна и гела от косата ми отиде на кино.
Каква е тая държава бе, какво е това чудо?!
На море отивам, на почивка, цял курорт ми построиха апапите през ошфорките за има-няма месец - вчера беше някакво диво и девствено, днес е бетон, красота и джакузита, само Митю Пищова и Мишо Шамара ги няма, направо като риби ще ги поря като стигна, ако стигна.
Обаче само проблеми.
Некви майки протестират за некви деца.
Некви пешеходци протестират за некви катастрофи.
Некви ченгета протестират за некви заплати.
Некви медии, некупени още, протестират за некви апартаменти ли кво ли.
Скоро ще почнат за тока, учителските заплати, бездомните животни, правителството, плажовете и пенсиите да протестират.
Аман!
Трудно се живее в тази държава, ама не мога всеки ден да печеля от тотото и Националната лотария, че все някак да преживявам.
Затова си трая.
Уискито ми се разлива, цици се пръскат, шефа на охраната ми на предната седалка пак е с бъбречна криза, ама кво да правим. Това е положението.
Такава ни е държавата, такъв ни е животът, даже аз не мога да се оправя.
Справяме се някак си дори без минималната работна заплата.
Шефът на охраната по едно време, като му се пооправиха бъбреците от лашкането по магистралата на Бойко, вика - бе да не загубим и наесен изборите, както почти ги загубихме за Европата последния път, затова се тревожа, бате?
Викам - споко, бе бияч, да не ти е Костинброд това, взети са те, тия избори, нямаш грижи, дреми там.
Оня ден даже питах една братушка, и той от нашите, газпром, мазпром, не го знам на него пък ква точно му е далаверата - защо така, бе друзя?
И той вика - вот тебе!
И показва едно нещо с пръсти, дето даже на малкия си син съм му забранил да го показва, ма мисля, прав е човекът, руснак е той, древен народ, мъдър, всичко знаят тези братушки.
Макар, че аз не съм от тях, како Сийке...

Защо не емигрирам

Мнозина ми се чудят защо все още не емигрирам от тази разкапваща се държава, водена към пропаста от крадлива банда, некадърна да ни върне на пътя, неумееща на ръководи, тласкана единствено от алчност и безочие, гонеща децата ни в чужбина.
Има защо да се чудят.
Но пък и аз си имам причини да не емигрирам.
Не емигрирам, макар синът ми да е забегнал в Лондон, брат ми да се е преселил във Виена, половината ми приятели да са се пръснали в САЩ, Испания, Гърция, Кипър, Италия, Белгия, Холандия, Дания, Швеция, Турция, Канада, Англия и къде ли още не, далеч от блатото на име България, в каквото превърна родината ни управлението на ГЕРБ.
Не емигрирам, защото ужасно ще ми липсват:
- Неадекватното, безхаберно, корумпирано, усвояващо правителство
- Все по-наглият Бойко Борисов и шайката му, за чиято охрана гладният народ плаща по 37 милиона годишно
- Пеевски
- Доган
- Валери Симеонов
- Слави Трифонов
- Азис
- Гала
- КТБ
- Калпавите магистрали-убийци, кръпка до кръпка, труп до труп, ремонт след ремонт, лентичка след лентичка
- Черешката на тортата, ВИП брадър, България търси талант, Като две капки вода и останалите високо интелектуални продукции, водещи до масово блажено затъпяване на нацията
- Чалгата и салфетките
- Подкупните ченгета
- Лапащите корумпирани депутати
- Бахура
- Дупките по пътищата
- Клошарите, просяците и евтините проститутки
- Калпавото образование
- Разпадащото се здравеопазване
- Умиращата култура
- Убийците на пътя
- Протестиращите само във Фейсбук
- НПО-тата
- Псевдоеколозите
- Затворниците, които си бягат от затвора, така както ние бягахме от часове в уличище навремето
- Продажната и потъпкана псевдожурналистика
- Гладните и болни пенсионери
- Изоставените на произвола деца с увреждания
- Бездомните кучета
- Бакшишите по стоянките за таксита
- Националната лотария
- Батките, мутрите, наглите
- БФС
- Педерастията във всичко
- Умишлено умъртвената армия
- Приватизацията, декаризацията и инфлацията
- Криско, Графа и БГ радио
- Миските, златотърсачките, адреналинките, силиконките, мутресите и останалите прости кифли
- Кредитите, вересиите, дълговете и заемите
- Загиващите села
- Инфраструктурните недоразумения, наречени градове
- Винетките и Гражданската отговорност
- Шушана
- Винету
- Тиквата
- СИК, ВИС, Мултигруп, ТИМ и дори Ипон
- Незаконните строежи по морето
- Новите джамии и срутващите се църкви и училища
- Балонът на имотния пазар и некачественото ново строителство
- Трите "национални телевизии", от които на всички им се драйфа
- Падащите от небето хеликоптери
- Съседите от Северна Македония, а също така съседите от Румъния, съседите от Гърция, съседите от Сърбия и най-вече съседите от братска Турция, които присъстват и ще присъстват
- БДЖ, както и Български пощи
- Морето с фекалиите, изсечените гори, застроените дюни, изровените планини, небето като от коприна, това е моята родина....
Ако емигрирам, адски ще ми липсва да работя 8 часа на ден като роб на някой новозабогатял от далавери дрисльо за 500 лева заплата.
Ще ми липсват катаджиите, които си просят край пътя по 50 кинта за измислени провинения, докато в същото време наоколо фучат с 200 километра в час недорасли лекета, харчещи парите на тате.
Ще ми липсва лютеницата, която не е лютеница, млякото, което не е мляко, сиренето, което не е сирене, саламът, който не е салам, каймата, която не е кайма, хлябът, който не е хляб, пастетът от зурли и копита, доматите с нитрати, краставиците от Гърция, ягодите от Аржентина, агнешкото от Нова Зеландия и дините от Панама, а най-много ще ми липсват пресните яйца, които де факто са отровни.
Ето, затова не емигрирам, както и заради много други неща, все така милни и свидни, а не за простотии като патриотизъм, мама и тате, малката спретната къщурка с две липи отпред, земята като една човешка длан, родният bulgarski ezik, хан Аспарух, хан Кубрат, Кубрат Пулев и българският национален отбор по футбол.
Това е. Оставам.
Тук съм, не съм избягал.
Няма да е само Камен Воденичаров в крайна сметка.
Амин!




Снимка vesti.bg

Право на глас…

 Измина седмица от злощастните и злополучни предсрочни парламентарни избори. Някои спечелиха, някои загубиха, президентът вече определи и дата за свикването на новото Народно събрание. Някои гласуваха на 12 май, някои - не. Аз съм от последните. Имам предвид и в двете категории - хем загубих, хем не можах да се вредя да гласувам, че да вдигна поне малко пустата му никаква избирателна активност. Не че не исках да дам вота си, да използвам конституционното си право на глас, напротив. Вярно - не знаех ЗА КОГО, щото то настана една такава селска мешавица, ама знаех че трябва и знаех СРЕЩУ КОГО.

Настана денят, слънце изгрее, предизборни плакати обсипаха европейския град.

Взех душ, теглих една контра, навлякох новите си /секънд хенд/ дрехи и тръгнах към изборната секция с лична карта в джоба и електорален трепет в душата.

Да, ама на стъпалата ме спря тъмен субект с табелка "Застъпник" на ревера, дръпна ме настрани и ми тикна 50 кинта в малкото джобче на дънките.

- Не гласувай!- изсъска в ухото ми - Да бойкотираме вота!

После изчезна.

Изчезнах и аз към близкото барче. Изпих две-три бързи водки, налети в кафяна чаша заради временно въведения по изборите сух режим, и платени от рушвета, после изчаках типа да се разкара и пак се запътих към заветната урна.

Там ме пресрещна друг тъмен субект с табелка "Застъпник" на ревера, дръпна ме настрани и ми тикна 50 кинта в джобчето.

- Гласувай с номер еди кой си!- изсъска в ухото ми - Само така шъ съ упрайм!

После изчезна.

Изчезнах и аз във вече любимото предизборно барче, да обърна още две-три бързи и да премисля. Премислих и пак тръгнах на зиг-заг към секцията, но от водките ли, от калпавата инфраструктура ли, изкълчих си глезена. Как да е, криво-ляво се добрах до входа, но там - изненада! - нямаше подстъп за инвалиди. Все пак двама едри мъжаги с табелки "Застъпник" на ревера /слава Богу, не бяха от онези - "моите"/, ме завлякоха някак пред урната.

Тъкмо ми дойде реда /то не че имаше опашка/, и се скапа ксероксът.

Застъпниците масово се изнесоха пред изборната секция да пушат и да скучаят, а електоратът остана тъпо да виси. Една баба припадна. Някакви зашляпаха карти. Час и половина дойде техник и закърпи ксероксът.

Дойде и моят ред най-сетне да взема в ръце жадуваната бюлетина… Такава обаче, оказа се, просто нямаше. "Бюлетините свършиха", обяви злорадо някой и застъпниците масово се изнесоха да пушат и скучаят, а електоратът остана тъпо да виси. Роди се бебе. В тъмната стаичка се завихри кратък семеен скандал. По едно време се появи функционер и довлече два чувала прясно отпечатани бюлетини.

Пак се наредих на опашката и тъкмо ми вземаха вече данните от личната карта, една от застъпничките вдигна звънящия си телефон, слуша за малко, после пребледня, подбели очи и изквича: "В изборната секция имало поставена бомба!". Този пък се изнесохме всички вкупом - и застъпници, и електорат - хем на бегом, и останахме навън да пушим, докато ченгетата и пожарникарите направят оглед, ама по-далеч, да не вземе все пак нещо наистина да гръмне.

Не гръмна, тъй че за пореден път се наредих на опашката.

Редът ми дойде, но заедно с него дойде и един небеизвестен кандидат-депутат, а с него и куп журналя с камери, фотоапарати, диктофони и касетофони. Заплющяха светкавици и въпроси, кандидатът за всенародна любов се пъчеше и дрънкаше заучени фрази, а в тарапаната някой ми пъхна в дланта някакво картонче с късметче. Изтрих го с надеждата отдолу да излезе печалба някой и друг лев, защото съвсем го бяхме закъсали с жената и затова гласувахме, но се показа само номерът на бюлетина еди коя си. За нея даже не ми бяха мушнали петдесетак.

Хвърлих я на земята и целеустремено пристъпих напред, протягайки личната си карта към застъпничката, като осъден на смърт към палача. Палачът обаче само си погледна часовника и удари кепенците: "Съжалявам, но изборният ден приключи. Опитайте си късмета отново след 4 години!". После застъпниците ни избутаха дружно навън, а на вратата се разминахме с едни яки момчета с кожени сака, които отвориха урните, извадиха бюлетините и им устроиха импровизирано аутодафе. После отново напълниха урните от натъпканите чували с надписи "MADE IN KOSTINBROD", отново запечатаха прозрачните кутии и опрашиха с мръсна газ с два черни джипа, от тези големите.

Та така. По-късно научих кой спечелил, кой загубил, кой патки пасе. Беше ми изглежда все тая, попретръпнал съм вече явно на всичко. Сега обикалям и късам предизборните-следизборни плакати на разни партии, които ми плащат на парче без трудов договор за тази работа, защото - казват - глобата била от 1000 до 5000 лева, ако не си почистиш навреме партийната агитация от дуварите, а това по закон трябвало да стане още в сряда, пък днес е събота.

А и отдавна вече нямаме воля за нищо...

Камен Петров

Игра на думи между /екс/правителство и народ…

Тъкмо да наченем фаталната 2013 година и да изплуваме из мътилката на Новогодишния махмурлук и изпаднахме в поредната трудна Ситуация.

Правителството на ГЕРБ, подгонено от гнева народен, най-сетне подаде оставка, като един, водени от Вожда, като една истинска стройна Организация.

Бившият вече премиер този път не можа както винаги в последните четири години да се възползва адекватно от телевизионната Цифровизация.

Така че кабинетът обяви неочаквана дори за президента Капитулация.

Най-малкото, поне що се отнася до корелативната двойка правителство-народ, това показва елементарна липса на Комуникация.

Целият народ е изпаднал заради недалновидността на политиците в крайно състояние на Фрустрация.

За това обаче на нито една церемония, като "Оскар"-ите например, никой няма да ни даде Номинация.

Конфронтация, Стагнация, политическа Констипация, Национализация, Приватизация, Пробация, Инфлация, Девалвация…

В резултат на акта на бившия премиер затихна и почти спря да работи държавната Администрация.

Всички партии една срещу друга, както и всички партии срещу народа и обратно влязоха в тотална Конфронтация.

Всичко тръгна, а може би не, от поредната позволена от държавата Монополизация.

А според мнозина това ще доведе, ако вече не е, до поредната за народа ни Колонизация.

Всичко това, което ни се струпва, като сметките за ток и парно например, са във вреда на всеки един от нас като редови граждани на републиката, показва дори елементарна Калкулация.

Това показва и реакцията на хората, протестите на които тези дни достигнаха своята Еманация.

Светът отново ни припозна в централните си новини, но както винаги - не с добро, а с поредната ни международна Излагация.

В същото време политици и обикновени хора се опитват да достигнат в името на оцеляването си все пак до някаква поне елементарна Адаптация.

Въпреки това, политическата криза и протестите очевидно още дълго ще продължават своята Градация.

Всички се надяват, че на президента на републиката все пак ще му стигнат силите за съобразена с конституцията животоспасяваща Операция.

Възползвайки се от статуквото, партии, партийки и граждански сдружения искат за целите си тотална Оторизация.

Очакваме скоро протестите на хората или наглостта на политиците да достигнат своята Кулминация.

В това време обаче страната ни както винаги остава извън всякаква Класация.

Най-много ставащото у нас съвсем да уплаши Европа и света и да изпаднем в международна Изолация.

В същото време все повече млади и кадърни хора ще бягат навън в търсене на Реализация.

Некадърната държавност и липсата на политика продължават от 23 години да бележат причините за намаляващата ни Популация.

Политолозите се надяват да не се стигне дотам в един момент съвсем да изчезнем като Нация.

Към момента политическата зима и смешният плач доминират, а всички прогнози за бъдещите избори можем просто да ги пуснем в най-близката Канализация.

Единственият изход е може би политическият ни елит, доколкото го има, най-сетне да изживее своята граждански осъзната  Еманципация.

В противен случай и поредното правителство, както и поредното поколение българи ще си останат насред кризата, посред прехода, в нищото и ще си отидат като другите преди тях, без никаква Грация.

Всичко останало е просто - думи.

Камен Петров

Вселената замръзна за миг

 

Say your prayers little one, Don't forget my son

To include everyone, I tuck you in

Warm within, Keep you free from sin

'Til the sandman he comes, Sleep with one eye open

Gripping your pillow tight ...

                                            Metallica, Enter sandman

Вселената, Животът и Всичко Останало, замръзнаха за миг точно в 13,00 часа на 23 август 2012 година и нищо, разбира се, не беше 42, а нещо много повече и нещо доста по-малко, де факто обаче всичко. Разбира се, никой, освен мен,  не разбра за това – все пак не е изригнал вулкан, не е Фукушима, не е бомбен атентат в Бургас.

Просто в този миг моето момиче роди сина ни.

/Тя се казва Светла, а той – Камен, а Светът продължава да се върти/

13,00 часа на 23 август 2012 година – има-няма четири месеца преди края на Света, поне според древния календар на маите, показва справката.

Според моя персонален календар обаче това е едно начало на един живот. Една анатема на апокалиптичните прогнози на бъдещето. Е дно ново начало и един нов, наистина красив рев, който казва на целия обруган, замиращ, самоизяждащ се Свят: „Хей! Аз съм тук! И съм сега! И ме има! Здрасти! ААААААААААААААААААА!!!“.

 Ето, това е синът ми.

Крещи.

На колко от вас им стиска да го направят?!

Хех, мерси, ясно.

Синът ми се роди насред кризата, напук на всичко. Ще оцелее напук на всичко. Ще надживее малоумните правителства, шантавите цени, откачените прогнози, малоумния Нов Свят, в който се е пръкнал. Синът ми е млад, синът ми е силен, синът ми е взел от мен и от майка си най-доброто, което може да вземе, за да се изправи един ден срещу всичко това, в което днес се ражда /а то наподобява помийна яма, вони, и той не искаше да влезе в нея, о, как не искаше/, и да покаже, че не сме 70-те във Великобритания и лозунга NO FUTURE  на Sex Pistols не важи за нашия син – моят и на моята любима, днес.

Дали? Или?

Ще видим.

Факт е, че на 23 август, насред горещата и кризисна 2012 година, точно в 13,000 часа, на бял свят излезе и проплака поредното бебче в тази замираща държава и в този замиращ град. В случая – моето бебе и бебето на моята любов Све.

Питате ли се – има ли смисъл?

Питате ли се – докога?

Питате ли се – кой и защо и как?

Едно мога да ви кажа – не ви трябва упойка, за да прескочите това, което прескочи моята любима в родилното. Не ви трябва да сте слепи, за да се спънете в ямите на ежедневието. Не ви трябва да сте роби, за да възстанете за това, което обичате, в което вярвате и за което бихте умрели.

Аз бих умрял.

За сина си, който се роди напук на всичко.

За майка му, която го износи напук на всичко.

Заради всички като мен, които продължават да вървят нанякъде /напред ли?/ напук на всичко.

Ако пък вие самите не смеете да направите нищо от тези неща, просто си пуснете плейъра и вместо обичайната чалга на ежедневието, си пуснете нещо на U2, примерно  With or without you. Ако ли не, пуснете си Doors , върши работа.

А аз ще отида да видя любимата си и сина си.

Те са моето бъдеще. Моето настояще, минало и всичко. Моето аз.

А вашето?...

Я го потърсете, а?

Хей!

 

23 август 2012 година

13,00 часа

Русе

 

P.S. Обичам ги. А вие кого обичате?