събота, 3 март 2018 г.

Фейсбук като групова терапия

Нас - българите, ТЕ отдавна са ни докарали дотам да имаме масово нужда от специализирано лечение. Побъркали сме се от нямане, полудели сме от лъжи, пощурели сме от липса на надежди, изкукуригали сме от корупцията, грабенето, демогогията, простотията и наглостта на управниците.
Че ТЕ ни подслушват телефоните, спор няма.
Че ТЕ ни следят имейлите, постовете, чатовете, СМС-ите и дори редовата архаична поща, пускана чинно чрез олигавена марка, залапена за плик, с любезното съдействие на Български пощи /дори и писмото да не стигне или пък да стигне гибелно късно/, спор няма.
Че ТЕ ни слухтят чрез магазинерката на ъгъла, даскала по музика в училище, репортерчето от някой вестник, таксиджията, келнерката, кондуктора и дори чрез близките ни в къщи и на работа, спор няма.
Спор няма обаче и че Фейсбук някак бърже и неусетно се превърна в незаменима групова терапия за всички ни, тъй както на времето това е правела селската /кварталната/ кръчма.
Във Фейсбук си изливаме всичко, псуваме, сваляме гаджета, пляем съседа, режима, Русия /САЩ/, постваме гневни тиради, призоваваме към флашмобове и протести, събираме кръв за кръводаряване и пари за лечение, атакуваме противниковия футболен отбор и теглим по една майна на руския патриарх, на премиера и предизидента.
Вместо да си пием ракията в кръчмата и да бистрим политиката, сега си я пием пред лаптопа и правим същото.
Че ТЕ ни следят постовете във Фейсбук, спор също няма. Следят, филтрират, класифицират, набелязват за черните списъци по партийна линия, уволняват и назначават според позициите ни, репресират ни невидимо и ни заточват във виртуалния ГУЛАГ, който умело са си изградили мандат след мандат. Най-малкото, свителество за това е последната им засега публична изцупка в това отношение , с тарашенето посред нощ на дома на един средностатистически българин, защото той, видите ли, си позволил да изкаже негативно мнение за руския патрийрх. Полицейщина!
Разбира се, ТЕ не са открили полицейщината, дори и в 1984 не са я открили, но Големия брат ни гледа, вярвайте братя, съседи и съпартийци.
Всъщност обаче ТЕ хитро използват Фейсбук именно в качеството му на иновативна групова терапия. Правят внимателен мониторинг какви ги вършат в глобалното село малките сиви мишчици като нас, но в общи линии си ги оставят да си веят байрака, докато котката /уж/ я няма. Така мишчиците си изливат емоциите пред лаптопа, двама-трима лайкват, двама-трима хейтват, някой те блокира, после чуй когато гръм удари как ехото заглъхва.
И ТЕ разбира се са прави. Във Фейсбук, при всяка поредна гадост, която ТЕ ни стоварват на главата, избухва яростно негодувание. Някой пише гневни тиради докато жена му го оправя с ръка под масата. Друг трака остри памфлети, пие си ракията и мята по едно око на чалга канала по кабеларката. Трети организира във Фейсбук протести, на които сам не ходи - я е студено времето, я вали, я е горещо, я е забравил печеното във фурната. И така - терапията си върши работата. По този начин възнегодуват във Фейсбук десетина, на протеста отиват трима. Присъединяват се стотици, на протеста отиват 2. Възбунтуват се хиляди, на протеста отиват 33. И се чудим защо на поредния протест-флашмоб-бунт-революция-възстание-пуч-стачка ченгетата, доносниците и журналята са винаги повече от протестиращите. В това време терапията си работи, ние сме си в калта, властта безнаказано си разиграва коня, граби, лапа и не и пука особено.
Понеже обаче вече не мога да търпя ТЕ да ни мачкат живота, призовавам всички вас тук, във Фейсбук, на протест. Чакам ви след половин час на Орлов мост в София, пред Общината във Варна, на Кея в Бургас, до Статуята на Свободата в Русе, под Тепетата в Пловдив и на брега на река Дунав някъде на брега между Тутракан и Силистра.
А аз отивам да си сипя още една ракия с туршията и да позяпам чалга канала по кабеларката, после отивам да спя.
Че утре пак съм на работа, а и навън студено.
А и според Google днес е празник - 3 март, Международният ден на жената...
Честит да ни е!