понеделник, 4 януари 2021 г.

И сам в бездушен свят...

 

По сто паважа спъвах се и падах

Във сто килии окован линях

После се изправях и отново ставах

Скъсвах си оковите и свободен бях

На сто лъжи повярвах безпричинно

От сто беди избягах, не съвсем

Ала така и не застанах мирно

И нито се почувствах победен

По сто причини хората избягвах

Със сто крака – стоножка – бягах аз

Но и до днес не мога да повярвам

Че хората са просто параван

Зад който крият сто лица различни

Със сто ръце крадат и ме душат

Защото стори ми се неприлично

Да е дотолкова бездушен този свят