Тапата и разкопките са така всеобхватни и безкрайни, че в застръстванията родилки раждат в линейките, старци ги опяват по кръстовищата, а джебчии, изнасилвачи и убийци си вършат директно работата от кола в кола, щото полицията не може да се промуши и да ги озапти.
Тъй като стана невъзможно човек да стигне нормално докъдето и да е, улицата се превърна в отделен мегаполис със свой живот и правила.
В задръстванията млади водачки на МПС си обменят рецепти през прозорците на колите, а възрастни и потенциално опасни за уличното движение шофьори /ако все още имаше улично движение/ дремеха, прекопаваха си градинките на задната седалка, ловяха риба в локвите в наводнените строителни обекти или кротко умираха и дозадръстваха трафика.
В автобусите на градски транспорт, които нито знаеха накъде отиваха, нито успяваха да стигнат донякъде, баби кротко си плетяха плетките, весели мургави орди организираха тридневни сватби, докато стигнат от ЖП гарата до Владиславово, а ученици с безполезни карти за градския транспорт си чатеха с авери от други автобусни линии.
Хората пренесоха в колите офисите си, заведенията си за обществено хранене, малки цехове за това и онова, преводачески агенции и езикови курсове.
Журналята пращаха есемеси и имейли от автомобилите си насред задръстванията до редакциите, а известен местен поет успя да напише цял роман на историческа тема, докато се докопа от Виница до Полиграфията, но нямаше как да се добере до издателство.
Ставаха и весели и тъжни обреди.
Хора загиваха ежечастно в безбройните катастрофи по безнадеждно затапените кръгови кръстовища.
В същото време млади девойки, скучаещи с часове в затапени автомобили въртяха любов със също така скучаещи работници по безбройните строителни обекти попътищата, подбряни на лопати, багери и друга строителна техника.
Пожарните, линейките и патрулните полицейски коли излязоха в дълъг безплатен отпуск, а учениците в безкрайна асфалтова ваканция.
Закриваха се работни места, офиси, предприятия и цели отрасли.
Таксиджиите масово фалираха.
Туристическият сезон единодушно се отложи за догодина.
Кварталите се оформиха като самостоятелни селищни единици, тъй като жителите им по никакъв начин не можеха да се доберат до центъра, а живеещите в централната градска част правеха масови молитви за дъжд, тъй като с месеци стояха без вода заради безкрайните строежи и ремонти на приближената фирма-монополист.
Известен варненски вестник за безплатни обяви затвори станалите ненужни офиси, облепи един бус с изгодни оферти за квартири, запознанства, продажби и масаж със щастлив край и направи страшен оборот с мобилния офис, тъй като фактически градът се беше изнесъл на улицата.
В Общината се заговори за подземни улици и паркинги, въздушна железница и дори градски транспорт от хеликоптери, но на хората вече не им дремеше, защото бяха свикнали с мизерията в тапата и с безкрайните кални и некачествени строежи, защото те вече отдавна се раждаха, живееха и умираха на улицата, а тапата в трафика се превърна в стайлинг на живот и в норма на поведение, от които никой в Морската столица вече не можеше да се откопчи.
Варна, 2019 година...
Камен Петров
Снимките са на varna24.bg и novavarna.net
